Как е могъл Безкрайният Творец да създаде ограничен свят, без Самият Той да се промени? Дълбоката концепция за „цимцум“: тайната на скриването на безграничната сила, за да бъде сътворена нашата реалност
Границата
«Ейн Соф (буквално „Безкрайният“) пожелал да остави настрана Своята неизчерпаемост и приел ограничен начин на действие. Това се нарича „цимцум“ (съкращаване) на Ейн Соф» (Рамхал, «138 врати на мъдростта»).
Рамхал обяснява, че тук изобщо не говорим за самата същност на Създателя или за силите на Ейн Соф. Говорим само за онази сила, която е станала причина за Творението: «Висшето желание, което наричаме Ейн Соф, включва в себе си безкрайно и неизчерпаемо множество от сили. Ние обаче не говорим за самото неизчерпаемо, защото то е недостъпно за нашето познание. Говорим за някаква сила от безкрайното множество, която е причина за нашето съществуване. Силата, която е причина за нашето съществуване, е силата, чрез която действието се разпространява навън. Същността ѝ е да сътворява създанията и да ги управлява. Следователно говорим само за разпространението на действието навън» (Рамхал, пак там).
Затова, макар да не говорим за неизчерпаемото само по себе си, Основата на вярата гласи: «Ейн Соф включва в себе си безкрайно и неизчерпаемо множество от сили». Това е Основата на основите: Създателят, благословен е Той, е «съвършен във всички аспекти на битието», както казва Рамбам. Всичко, което можем да постигнем, както бе обяснено по-горе, се отнася само до реалността, която Той разкрива пред нас, Своите създания. Това е «капка в морето», една отделна сила, която е причина за нашето битие. Именно в това се изчерпва всичко, което можем да постигнем от волята на Всевишния, разкриваща се в Творението.
«Вече ни е ясно, че Висшата воля сама по себе си е неизчерпаема. Затова не можем да предполагаме, че тя е създала всичко, което е могла, и че просто не е могла да създаде нищо повече от онова, което съществува. Ясно е, че Всевишният е могъл да създаде много повече, но просто не е пожелал. Той е действал не със Своята всемогъща и неизчерпаема сила, а с ограничена сила, която е счел за напълно подходяща за постигането на целта на действието. Така, макар Самият Той да е неизчерпаем, в процеса на сътворението Той е оставил Своята неизчерпаемост настрана» (пак там).
Затова, предвид обясненото, става дума за разкриване на силата на Всевишния в граници. Рамхал обяснява дълбочината на този въпрос: «Може да се попита: щом Той е неизчерпаем и безграничен, как може да включва в Себе Си ограниченото? Отговорът е следният: едно явление може да включва нещо в себе си, защото му позволява да съществува. Но може да го включва и като своя противоположност, която самото явление отрича. Например, не можем да си представим смъртта без живота, който тя отрича. Така понятието за смърт включва понятието за живот чрез отрицание, а не чрез утвърждаване. Обратното обаче не важи за понятието за живот, което по никакъв начин не включва понятието за смърт. По същия начин неизчерпаемостта включва понятието за ограниченост, като го отрича. Така и сфиротите (кабалистичните проявления на Божественото) са включени в Ейн Соф. Това означава, че всеки начин, по който Той действа сега, е представен в Неговата неизчерпаемост като невъзможен. Когато Ейн Соф пожелал неизчерпаемостта да не се отнася до този аспект, той възникнал във вида, в който съществува и сега. Очевидно този ограничен начин на действие сякаш бил разглеждан от Ейн Соф като възможен, но със Своята власт Той го превръщал в безграничен. Когато Ейн Соф отместил безграничността от начина на действие, той останал в замисления си вид, тоест в граници» (пак там).
Разкриване в граници
«Следва да се попита: ако цимцумът е само отрицание, как може да се твърди, че той открива възможност за съществуване? Отговорът е, че всичко това се осъществява от Волята, пожелала на практика да разкрие определени явления[1]. Тя обаче пожелала да разкрие ограничени сили и затова отхвърлила неизчерпаемостта. Следователно процесът на цимцум се състои в появата на възможност за съществуването на граници, които Волята разкрива, и в отрицанието на неизчерпаемостта» (пак там).
Разбира се, всичко това се отнася само до получаващите, тоест до създанията, чието възприятие е ограничено, а не до собствената същност на Всевишния. Както казва Рамхал: «Не си помисляй, не дай Боже, че в самия Създател има каквато и да било промяна. Не дай Боже да се каже такова нещо! Цялото различие е у получаващите и зависи от това дали те са близо до Него или далеч от Него. Например, да вземем свещ, поставена пред човек. Ако поставим няколко прегради между тях, така че до човека да достига съвсем малко от светлината на свещта, няма да кажем, че самата свещ се е променила. Промяната е само у човека, който заради преградите между тях не може да получава полза от светлината ѝ. Същото е и тук: в Създателя няма никаква промяна, промяна има само у получаващите» (Клалей хахмат емет 2).
Важно е да се знае
От гледна точка на онова, което получаващите могат да постигнат, понятието «цимцум» означава разкриване на ограничената сила, за която говорим тук. От гледна точка на самия Създател обаче не може да се говори за никакви граници и промени, защото след разкриването на реалността в Него, благословения, не е настъпила никаква промяна. От гледна точка на Всевишния «цимцум» означава «покриване», тоест аспект, скрит от познанието. Ще обясним това по-нататък, в седма глава, в темата «Мястото на този свят».
Така се удостояваме да разберем, че сътворената реалност свидетелства единствено за самия факт, че Създателят съществува, но в никакъв случай не разкрива Неговата същност. Ейн Соф «съществува», тоест разкрива се чрез «една» конкретна и ограничена сила. За да се прояви в тази форма, Той е съкратил Своята неизчерпаема сила и светлина. Но Самият Безкраен «включва в Себе Си безкрайно множество от сили», при това «в безгранична и неизчерпаема форма». Създателят, благословен е Той, е «съвършен във всички аспекти на битието».
[1] «Това означава, че цимцумът не е само отрицание, а и възможност за съществуване. В процеса на цимцум неизчерпаемостта се отрича, но възниква възможност да съществуват граници. Това е коренът на закона, който се разкрива» (пак там).
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com