Знанието на Бог не прилича на човешкото: Той и Неговото знание са едно цяло, затова възникването на нови неща не Му добавя никаква нова информация.
Обновяването на Творението не променя нищо в знанието на Създателя
«Говорейки за Неговото знание за създадените, следва предварително да се каже, че поради обновяването на Творението, в Него не възниква никакво ново знание. Неговото знание за тях е единно, а Той е предвечен. И причината, поради която Той знае създадените преди тяхното възникване със същото знание, както и след това, когато те са възникнали, е в това, че “новостта” на тяхното възникване се явява новост само за самите тях. Но в Създателя не е имало никаква “новост” от това, че новостта се е появила в тях. И Неговото знание за тях не се е изменило поради това, че са се изменили и са възникнали те. И макар че за нас това са отделни явления – знанието за нещата преди тяхната поява и знанието за тях след това, когато те са се появили, това не е едно и също, а две различни знания, въпреки това, при Всевишния това не е отделно, единно е» (Рамак Елима 1:6). Осъзнай и осмисли всичко това.
Добавя към това Рамхал: «Въпреки това, че Всевишният винаги е могъл да създаде всичко онова, за което ние говорим, тъй като в Него никога нищо не се изменя, невярно би било да се счита, че всичко е съществувало в потенциал и не е достигала само реализация. Това е една от грешките на онези, които считат света за първичен. А истината е в това, че всичко, касаещо Всевишния преди сътворението на света, е съвършено непостижимо, и е невъзможно да се отнесе към него нито едно от съществуващите днес понятия. Също така е невъзможно да се говори за потенциал и неговата реализация, с произтичащата оттук връзка между тези понятия. Той самият е създал и потенциала, и реализацията. Той самият е създал света и всички, които го населяват – отначало потенциално, а след това е реализирал потенциала, създавайки по този начин самото понятие за потенциал и реализация» (Даат Твунот 116). Ние още ще говорим за това по-подробно в четвъртата Основа.
Същото се отнася и за знанието и промисъла
Същото касае знанието и провидението. Те нищо не променят в Него, както те променят нещо в човека. Та нали Неговото знание не е като нашето знание, както обяснява това Рамбам: «А Всевишният знае Своята истинност, и я знае каквато си е. Не със знание, което е извън Него самия, както знаем ние. Защото ние, и нашето знание, не сме единни, а Той, благословеният, Неговото знание и живот, това е едно… Затова, Той знае създадените и осъзнава тяхното битие не благодарение на самите създадени, както ги знаем ние, а ги знае Той по силата на Неговото собствено знание. Затова, поради това, че Той знае Себе си, Той знае и всичко, защото всичко се опира на Неговото битие» (Закони за Основите на Тората, 2:10).
Всички тези неща са заложени в името „Светият, благословен да е Той“
«Обаче Той, благословеният, наречен от мъдреците “Святият, благословен е Той”, тъй като истинността на същността Му е непознаваема, ние знаем само, че Той е безкрайно далеч от всяка материалност, телесност и от всички съществуващи. Затова се и говори за Него — “Святият, благословен е Той”. Та нали “Свят” означава нещо отстранено, защото Той, благословеният, е прост с абсолютна простота. И по същата тази причина, поради Неговата абсолютна простота, няма нищо, отделно от Него. Защото вещ, имаща определение (граници), и особености, се отделя от другото именно по силата на намиращите се у нея граници. Но тъй като Той, благословеният, е прост и няма граници, няма нищо, което би било от Него отделно. А ако е така, значи Той знае и може всичко, именно по силата на това, че за Него няма определение, което би Го направило особен. И поради същото това, всичко съществува от Него» (Маарал, второ въведение в «Сефер гвурот»).
Разумът на човека, ограничен по своята същност, по силата на това, че той е създаден, не може да постигне това явление. Както казва Рамбам: «Това е невъзможно да се изрази с уста и да се чуе с ухо, и сърцето на човека не може да познае това с яснота» (там).
Също така той пише в законите за покаянието [за знанието и избора]: «Ти си длъжен да осъзнаеш и разбереш за това, което аз говоря. Ние вече обяснявахме, в законите за Основите на Тората, че Всевишният знае не с външно за Него знание, както е това при хората, които са отлични [различни] от своите знания. Той и знанието Му — са единни. Човешкото съзнание не може да постигне това в яснота. И така също, както разумът на човека не е способен да постигне и да види истинността на Създателя, както е казано: “Защото няма да Ме види човек жив”, така човек не може да постигне и да види знанието на Създателя. Това и казва пророкът: “Защото мислите Ми, не са ваши мисли и пътищата Ми, не са ваши пътища”, а тъй като това е така, ние не сме способни да познаем, как Всевишният знае всички създания и делата им» (5:5).
И разбери, как вярата на Израел опровергава всички заблуждения на еретиците, за които ние говорихме по-горе. И ние още ще говорим.
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com