Бина е аналитичният разум, който прониква в същността на нещата. Даат е най-висшият етап на познанието, който свързва теорията с живота на човека.
Разбиране, Бина
„А след това идва разбирането (бина), защото след като е получил законите на мъдростта от Всевишния, човекът, надарен със способността да разбира едно нещо въз основа на друго, може да разсъждава чрез „бина“, да разбира причините и да извежда едно от друго“ (Малбим, Мишлей, пак там).
„Разбира нещата със своя разум въз основа на онова, което е научил“ (Раши, Шмот, пак там). Възприемането на мъдростта от разсъдливия ученик става според същността на нещата, които му се разкриват. „Разбиране“ (бина, בינה) произлиза от думата „бейн“ (בין), „между“ или „вътрешно“. Разбирането е проникване в дълбочината на същността на дадено нещо. То означава да се определят неговите граници и „името“ на неговата природа, да се открият подобията, изводите, които могат да се направят въз основа на него, и новото, което може да се извлече от него. Също така да се разбере как то изключва други възможни тълкувания: „„Разбрах“ означава, че [първоначално] съм сгрешил“ (Мегила 12а). „Защото човек не постига думите на Тора, докато не сгреши в тях“ (Гитин 43а). „Разбиране“ означава постигане на вътрешната природа и смисъла.
Разбирането е инструментът, даден на човека, за да възприема мъдростта. „Байт“ (בית), „дом“, или в по-широк смисъл „вътрешно пространство“, е именно „бина“ (разбиране) (Шабат 104а). „Домът“ е вместилище за онова, което се намира вътре в него. А това се постига чрез „определяне“ и „ограждане“[1].
„Разбирането“ съхранява мъдростта в човека. „„Йахоль тавуну“, може би „тавуну“[2]? Какво означава „тавуну“? (пита Гемара). Рав Аши отговаря: да се придаде вкус, както „бина“ (разбирането) придава вкус[3]“ (Менахот 21а). „Разбирането“ поправя човека така, както солта прави месото с кръв годно за ядене. Разбирането на „причините“ укрепва мъдростта в сърцето на човека.
Тора се нарича „Бина“, разбиране
„На Мен принадлежат [дълбокият] замисъл и спасението, Аз съм бина и на Мен принадлежи гвура (могъщество)“ (Мишлей 8:14). Както е казано в трактата Шабат (пак там): „Алеф, бейт, учи бина“, а Раши обяснява, че това означава „учи Тора“. Способността, която дава възможност да се възприема Тора, е бина, разбирането. „Дори ако човек чете Тора, Пророците и Писанията, изучава Мишна, законите и Агада, както и целия ред на Творението, но няма разбиране, неговата „Тора“ не струва нищо“. И виж какво пише Агра за Мишлей (1:1).
Върху основата на хохма, мъдростта, идва Тора, наричана „бина“, за да обясни същността на разкриващата се реалност, вътрешния смисъл на разкриването на Волята на Всевишния в Творението. Всеки постига според способностите на своето сърце (разум), както са обяснили мъдреците стиха: „„Мъжът ѝ е известен при портите (би-шаарим, בשערים)“. Това е Всевишният, Който се познава и единението с Когото се постига според онова, което човек може да си представи (ме-шаер, משער)[4] в сърцето си. Всеки според възможностите си достига единение с духа на мъдростта“ (Зоар, Ваира, 103б).
Познание, Даат
„А след разбирането идва познанието. Познанието е ясното знание за нещо, така както човек осъзнава самите основи на онова, което може да бъде възприето със сетивата и разума[5]. Върху човека, достигнал това равнище, слиза духът на Божествеността, осъзнаването на святостта. Това е постигането на истинските тайни на Всевишния в реда на сътворяването на света и неговото поправяне“ (Малбим, Мишлей, пак там).
„Осъзнаването (даат) е „духът на святостта““ (Раши, Шмот, пак там). Това е възприятие, което превръща осмислените понятия, мъдростта и разбирането, в „жива реалност“. Подобно на най-основните понятия, които разумът възприема като очевидни[6]. Цялата същност на „осъзнаването“ е в единението на осмислената реалност, духовното и абстрактното, със самия живот на човека. Това е неразривното единство на осмисленото със самия човек. Възприетата мъдрост и разбирането се превръщат в жива реалност, която задължава човека да постъпва по един или друг начин. Осъзнаването задължава човека да действа според указанията. Осъзнаването „определя“ (формира) целия облик на човека, всички негови качества и постъпки. Осъзнаването определя цялото Творение, защото то е истинската форма на битието.
„Духът на святостта“ е ясно и отчетливо непосредствено възприятие, почти пророчество. Това е истинското съвършенство на човека, пълното единение на неговия „живот“ с осмисленото. Така постигнатото от разума му се превръща в природа, в същност на самия човек. „Духът на святостта“ е низхождането върху човека на възвишено познание „свише“. Това произтича от принципа „мъдрият ще разбере сам“[7]. „И чрез познание всички стаи ще се изпълнят с всякакви скъпи и прекрасни богатства“ (Мишлей 24:4).
[1] Тоест чрез определяне на границите на явлението.
[2] Гемара използва тук дума, която сама по себе си се нуждае от обяснение. Става дума за заповедта жертвоприношенията да се осоляват.
[3] Тук също има „игра на думи“. „Таам“ (טעם) на свещения език означава „вкус“ и едновременно с това „причина“ (обяснение на причините за едно или друго явление). Осоляването на жертвите се нарича с думата „тавуну“, тоест да им се придаде „вкус“, както бина придава „вкус“ на нещата, като ги включва в причинно-следствените връзки на реалността.
[4] Тук също има „игра на думи“: „шаар“ (שער) означава „порта“, а „шиур“ (שיעור) означава „размер“, „граници“, „определение“.
[5] Например „познавам го като петте си пръста“ или „две по две е четири“.
[6] „Като две по две е четири“.
[7] Така се говори за постигането на най-съкровените тайни на Тора, на които човек не може да бъде научен непосредствено. Учителят може само да загатне за основните положения, а ученикът, ако е мъдър, ще ги осъзнае сам.
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com