Тора не е абстрактна мъдрост, а път, който води човека към самоизправяне, единение с Твореца и живот в Бъдещия свят.
Тора от небесата – средата
„Вторият аспект е от страна на заповедта, тоест от страна на самата Тора. И съответно е привел четири други Основи: пророчеството изобщо, пророчеството от най-високо ниво – на Моше, нашия господар, тъй като всичко това указва на величието на Тора, дадена чрез него. Че Тора, която е в ръцете ни днес – нейните стихове и традиционни коментари, всичко това е дадено от небесата. И за да не решим, че тя е дадена за ограничено време, а това време вече е отминало, той е привел още и Основата „вечност на Тора“, която е неизменна и не може да бъде заменена с друга. Тези четири Основи са именно аспектът на самата Тора“ (Рош Амана 10).
Тора е път – възможност да се достигне до целта, тоест до Бъдещия свят: „Казано е: „И ми указваше“ (Притчи / Мишлей 4:4), което означава указание, както и самата Тора се нарича с тази дума, а не се нарича „мъдрост“… поради това, че има разлика. Тора указва на човека път, вървейки по който той ще достигне най-далечната цел, до която изобщо може да стигне човек – до Бъдещия свят. А на това не е способна никоя мъдрост, но благодарение на Тора човек достига Бъдещия свят. Затова на Тора подхожда именно названието „Тора“, от думата указание. Защото тя указва на човека неговата крайна цел, към която си струва да се стреми“ (Натив ха-Тора 1).
Пророчеството
И ние вече знаем, че вярата в пророчеството предшества вярата в Тора: „Защото ако няма пророчество, няма и Тора“ (Море Невухим 3:48).
Това обяснение се разширява от Ран: „Известно е, че след като Всевишният е поискал да сътвори този свят за Своя слава, а крайната цел в него е човешкият род да Му служи, е било необходимо върху човека да снизхожда нещо от онова влияние, което е над неговия разум. И това се нарича пророческо влияние. То е предназначено за усъвършенстване на душата, за да се освети тя със светлината на живота. А за това не е достатъчно само влиянието на разума… ако не дойде към тях Б-жествено влияние, което е над разума, чрез което те да узнаят какво е угодно на Всевишния, и което оставя отпечатък в душата. Това са заповедите на Тора и нейните предупреждения“ (Ран, драшот, драш 5).
Без пророчеството човешкият разум не може да достигне до съвършеното изпълнение не само на заповедите за „послушание“ – тоест законите, но и на „разумните“ заповеди – праведните качества на характера и справедливостта.
Намерението в разкриването на качествата на Всевишния
Тора е висшето разкритие на волята на Всевишния. В нея се облича Безкрайният, за да се открие на съществуващите. Тя се спуска постепенно през всички светове, докато не се разкрие, за да освети тъмнината на света Асия [1], да укаже на човека пътя, по който трябва да върви, за да се съедини с онзи висш корен, от който е произлязъл. (Всичко това ще бъде разяснено в осмата Основа). От нея човек научава за истинното битие: тринадесетте Основи на вярата и дълбините на мъдростта и разбирането за разкриването на Всевишния.
Тора ни учи на праведни качества. Това е намерението за разкриване на пътищата на Всевишния в целта на Творението, за да може човекът да се приближава до качествата на Всевишния и така да се уподоби на Създателя. Тора учи човека на Пътя: думите на Всевишния са указание за човека за пътя в нашия свят, подобен на нощ. Постъпките, които са задължителни и недопустими – 613 заповеди. Благодарение на Тора човек сам придобива съвършенство – 613-те заповеди са изправянето (поправянето) на 248-те органа и 365-те жили – неговия вътрешен образ. Така човек достига съвършеното достойнство на образа – единението с Всевишния.
Такива са били първите думи на Всевишния, обърнати към Неговия народ: „Аз съм Господ, Бог твой“. Това изречение указва на: „Основата на Основите и фундаментът на мъдростта е да знаеш, че има Нещо първосъществуващо, и То създава всичко съществуващо“ (Рамбам, Закони за Основите на Тората 1:1).
„Аз“ – това е изречение, указващо желанието на Всевишния да се разкрие в Своите качества и пътища, за да даде възможност за единение с Него: „Думата „Аз“, както е употребена в онзи стих („Анохи“ – אנכי), е абревиатура на фразата „Ана нафши ктавит йеавит“ (אנא נפשי כתיבת יהיבת) – „Аз Себе си написах и дадох““ (Шабат 105а).
Пророчеството на Моше и останалите Основи на Тора от небесата
Вярата в Тора задължава да се вярва в особеното достойнство на пророчеството на Моше – че то е над всяко друго пророчество на всички останали пророци: „Баща на всички пророци, които са били преди него и които ще се издигнат след него“ (Рамбам, седма Основа).
Вярата в Тора от небесата включва в себе си и вярата в традиционния коментар – Устната Тора. Тя също е дадена от „устата на Всемогъщия“. Без това е невъзможно да се изпълняват заповедите, както се обяснява в осмата Основа. Също така към Основите на вярата се отнася и вярата в неизменността – вярата във вечността на Тора, която се намира в нашите ръце. В това, че тя е предавана точно от поколение на поколение, чак до Моше, нашия учител, който я е получил от „устата на Всемогъщия“; към нея е невъзможно да се добавя и от нея е невъзможно да се отнема.
Средата
Тора е разкриване на желанието на Всевишния. Цялата Тора е съединяване на Неговите имена. Думата „Неговото име“ (шмо – שמו) има същата числова стойност (гематрия), каквато има и думата „воля“ (рацон – רצון). При даряването на Тора Създателят е разкрил Своята воля в Творението – „Ана нафши ктавит йеавит“ – „Аз Себе си написах и дадох“.
Целта на тези разкрития е човекът.
Човекът е поместен в свят, който е изцяло в състояние на „скриване“. Негово задължение е да направи избор: да се противопостави на злото, да го изправи, да усъвършенства себе си и цялото зависещо от него Творение. Той има възможността да проникне в дълбините на този свят, да познае истинното битие и същността на цялата реалност – Тора. Ограничената човешка мъдрост е неспособна сама да познае разкриването на желанието на Всевишния. Това разкриване е [както е казано:] „Той гледал в Тора и творил света“.
„Тора включва в себе си разкази от началото на творението, защото това учи хората на вяра“ (Рамбан, Въведение в книгата Битие / Берешит).
Само посредством Тора човек може да узнае как да усъвършенства своя образ – образа на Всевишния в него, да се удостои с единение със Създателя и да постигне целта – живот в Бъдещия свят.
[1] „Светът Асия“ – „Светът на действието“, най-нисшият от световете, в който съществува и човекът.
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com