Вероотстъпниците са евреи, които са приели християнството и са отхвърлили няколко от Основите на вярата. Епикоросите са хора, които не вярват в съществуването на Всевишния и в Неговото Провидение.
Трябва да обясним кои са епикоросите, еретиците и цдуким. Освен това трябва да се знае, че заради цензурата на много места думата „вероотстъпници“ е била премахната.
Вероотстъпници
Така били наричани евреите, които последвали християнството. Те приписвали телесност на Всевишния и по този начин отричали втората, третата и четвъртата Основа.
Онзи, който отрича простото единство на Всевишния, приписва Му телесност или твърди, че Той съществува във времето, се смята за човек, който отрича Създателя. По думите на Рамбам в „Море Невухим“ относно приписващия телесност на Всевишния, такъв човек „вярва в нещо различно“.
Християните отричат Устната Тора, както и Основата за неизменността на Тора. Освен това, както е известно, те отричат идването на Машиах за Израил.
В пасаж от „Законите за царете“, премахнат от цензурата, Рамбам пише за християнството:
„Те въведоха целия свят в заблуждение да служи на друго божество освен на Всевишния.“
Затова, както е известно, в християнството присъства и елемент на идолопоклонство.
Епикорос
Рамбам пише в „Море Невухим“ (2:13):
„Онзи, който не знае за съществуването на Всевишния и смята, че нещата възникват или изчезват, като случайно се съединяват или разпадат, тъй като няма кой да управлява битието, се нарича епикорос[1] – негов последовател и подобен на него.“
В трета част, седемнадесета глава, е казано:
„Възгледът на онзи, който смята, че изобщо не съществува Провидение над нищо в цялата действителност – нито над небесата, нито над всичко останало – и че всичко се случва случайно или по някакъв друг начин, без изобщо да съществува какъвто и да било „устроител“ или управник, е възгледът на епикороса“ („Море Невухим“ 3:17; виж също 1:73).
По името на този философ всички негови „последователи“ се наричат епикороси:
„Ние вече разказахме за възгледите на онези еретици от Израил, които отричаха Всевишния и казваха: „Не Той е направил това““ („Море Невухим“ 3:17).
В мидраша „Ялкут Шимони“ („Хукат“ 21:764) е казано:
„Да бъдат заличени имената на епикоросите, които твърдят, че няма възкресение на мъртвите.“
В „Кидушин“ 66а е казано:
„Той стана епикорос… Какво е Устната Тора?“
Раши („Хагига“ 5б) казва:
„Епикороси са онези, които не вярват в думите на мъдреците.“
Оттук идва и обяснението, че епикрута означава наглост. В „Ерувин“ 63а се пита: „Какво се смята за епикрута?“, а Раши обяснява: „Наглост.“
В трактат „Мегила“ 25б е казано:
„И еретиците дръзнаха.“
Раши обяснява:
„Те дръзнаха да заявят, че от идолопоклонството има полза.“
В „Санхедрин“ 99б е казано, че епикорос е онзи, който унижава мъдреците. Такива хора досаждали на мъдреците на Израил със стихове от Тора и оскърбявали преданието, на което се обучават децата.
„Често се срещат епикороси, които досаждат на мъдреците“ („Недарим“ 23б).
Оттук се казва, че „епикорос“ е названието на онзи, който отрича Основите на вярата – Създателя и Неговото Провидение, а следователно и пророчеството, наградата и наказанието и Тора.
В коментара си към глава „Хелек“ Рамбам пише:
„Думата „епикорос“ е арамейска и означава човек, който пренебрегва Тора и позори нея или нейните мъдреци. Затова с тази дума се нарича всеки, който не вярва в Основите на Тора“ („Въведение към Тринадесетте основи“).
Еретици и цдуким
„Еретикът е привързан към идолопоклонството“ (Раши, „Гитин“ 45б).
Така е казано и в трактат „Хулин“ 13а:
„Животното, заклано от еретик, се смята за заклано в името на идолопоклонството.“
В Йерусалимския Талмуд („Брахот“ 89б) е казано:
„Еретиците попитали раби Симлай: „Колко богове сътвориха света?““
Те отричали единството на Всевишния.
В Мишна, „Брахот“ 54а, се казва:
„От времето, когато еретиците извратиха вярата и заявиха, че съществува само един свят…“
Те отричали Бъдещия свят.
Рамбам пише в „Законите за службата на Йом Кипур“ (1:7):
„По времето на Втория храм в Израил възникна ерес и се появиха цдуким – дано скоро изчезнат, – които не вярват в Устната Тора.“
В „Санхедрин“ 38а е казано:
„За да не кажат цдуким, че на Небесата съществуват множество власти.“
„И цдуким попитали рав Нахман: „Откъде знаем, че Всевишният възкресява мъртвите?““
Самата дума „еретик“ – мин – някои обясняват като произлизаща от думата мин, означаваща „вид“. Според това обяснение така били наречени хората, които твърдели, че съществуват „много видове“ вярвания.
Други обясняват думата като произлизаща от мемаен – „отказващ се“.
Според трето обяснение те наричали самите себе си мааминим – „вярващи“, а мъдреците премахнали буквата алеф от самоназванието им и ги нарекли миним.
Следователно еретиците отричали Основата, че трябва да се служи единствено на Всевишния, Неговото единство, Тора от Небесата и възкресението на мъртвите.
Ако обобщим всички приведени изказвания, ще видим, че вероотстъпници, епикороси и еретици са всички онези, които отричат една или няколко от Основите на вярата.
[1] Тук се има предвид гръцкият философ, наричан Епикур.
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com