Рамбам за законите, отнасящи се до онези, които отричат Основите на вярата
В „Законите за покаянието“ Рамбам постановява закона по отношение на еретиците, епикоросите и онези, които отричат някоя от Основите на вярата.
„А онези, които нямат дял в Бъдещия свят, биват отсечени [от източника на вечния живот], погиват и заради огромната тежест на злодеянията си биват осъдени за вечни времена: различните видове еретици, епикоросите и отричащите Тора, възкресението на мъртвите и идването на Избавителя“ („Закони за покаянието“ 3:6).
Там Рамбам обяснява кои са еретиците и епикоросите и това съвпада с написаното от него в коментара към Мишна.
„Петима се наричат еретици (миним):“
- „Онзи, който твърди, че няма Бог и че светът няма Управник.“ Това съответства на първата Основа – съществуването на Създателя.
- „Онзи, който признава, че има Управник, но твърди, че те са двама или повече.“ Това съответства на втората Основа – единството на Всевишния.
- „Онзи, който твърди, че светът има един Господар, но че Той притежава тяло и образ.“ Това съответства на третата Основа.
- „Също и онзи, който твърди, че не само Той е първият и източникът на всичко.“ Това съответства на четвъртата Основа, която гласи, че Той е абсолютно предвечен и че е сътворил света от абсолютното небитие.
- „Също и онзи, който служи на звездите, на мазала и на други, за да станат те посредници между него и Господаря на света.“ Това съответства на петата Основа – че трябва да се служи единствено на Него.
„Трима се наричат епикороси:“
- „Онзи, който твърди, че не съществува никакво пророчество и че няма знание, което да идва от Създателя в човешкото сърце.“ Това съответства на шестата Основа – пророчеството.
- „Онзи, който отрича пророчеството на Моше, нашия учител.“ Това съответства на седмата Основа – пророчеството на Моше.
- „Онзи, който твърди, че Създателят не знае за човешките дела.“ Това съответства на десетата Основа – знанието и Провидението, а освен това и на единадесетата Основа – наградата и наказанието, чието отрицание пряко произтича от това твърдение. По-нататък ще обясним още по този въпрос.
А следните отричат Тора:
- „Онзи, който твърди, че Тора не е от Всевишния. Дори ако твърди, че само един стих или една дума Моше е казал от себе си, това се нарича „отричане на Тора“.“ Това съответства на осмата Основа – „Тора е от Небесата“.
- „Също и онзи, който отрича обяснението на Тора – Устната Тора, и оспорва нейните носители, както например постъпили Цадок и Байтус[1].“ Това също съответства на осмата Основа – на онзи неин аспект, според който обяснението на Тора, тоест Устната Тора, също е било получено от Небесата.
- „Онзи, който твърди, че Създателят е заменил една заповед с друга или че Тора вече е отменена, въпреки че е била дадена от Всевишния, както постъпват християните или агаристите[2].“ Това съответства на деветата Основа – неизменността на Торa.
Тук трябва да обърнем внимание и да се замислим. В началото на думите си Рамбам споменава „отричащите Тора, възкресението на мъртвите и идването на Избавителя“, но по-нататък не отделя онези, които отричат последните две Основи, и не им дава особено наименование. Дали е имал предвид да ги включи сред „отричащите Тора“ и „отричащите Устната Тора“, за които мъдреците говорят в началото на главата „Хелек“ – отричащите, че възкресението на мъртвите и бъдещото избавление произтичат от Тора? Защото цдуким (садукеите) отричали Бъдещия свят и това отрицание произтичало от отхвърлянето на Устната Тора. Същото се отнася и за останалите видове, които споменахме по-горе – онези, които отхвърлят мъдреците на Тора.
Това се отнася и за онзи, който отрича идването на Машиах, което е подготовка за възкресението на мъртвите и за Бъдещия свят, както писахме тук, в деветата глава:
„В бъдеще царят Машиах ще се въздигне и ще възстанови царството на Давид в предишния му вид, каквото е било в началото на неговото царуване. Той ще построи Храма и ще събере изгнаниците на Израил. Всички закони ще бъдат възстановени, както са били преди. Ще бъдат принасяни жертвоприношения и ще бъдат спазвани седмата и петдесетата година в съответствие с всички заповеди, записани в Тора. И всеки, който не вярва в него или не очаква идването му, отрича не само [думите] на всички пророци, но и Тора, и Моше, нашия учител“ („Закони за царете“ 11:1).
Възможно е Рамбам да е имал предвид да включи това в Провидението и въздаянието, както подробно говори в „Законите за покаянието“, в следващите глави, където обяснява наградата и наказанието, че истинската награда е в Бъдещия свят, а епохата на Машиах е подготовка за него.
В „Законите за покаянието“ Рамбам говори подробно за наградата и наказанието. В пета глава той обяснява същността на свободата на избора и че знанието на Създателя не принуждава човека да бъде праведник или злодей. Единствено човекът носи отговорност за въздаянието, което ще получи. Ето какво пише Рамбам там:
„Това е великата основа и стълбът на Тора и заповедите, както е казано: „Виж, Аз поставям днес пред теб живота…“. Написано е: „Виж, Аз поставям днес пред вас…“ – с други думи, изборът е във ваши ръце и всяко човешко действие, което човек пожелае да извърши, той може да го извърши, било то добро или зло. Затова е казано: „О, да имаха те такова сърце…“ – с други думи, Създателят не принуждава хората и не постановява за тях да вършат добро или зло – всичко е предоставено на самите тях.
Ако Бог определяше дали човекът ще бъде праведен или зъл, или ако съществуваше нещо, което още от раждането увлича човека към определен път, към определено знание, към определено качество или към определени постъпки, както си въобразяват глупците звездобройци, тогава как пророците биха могли да ни дадат заповедите: постъпвай така и не постъпвай така, следвай добрите пътища и не върви след злото, ако още от самото сътворение вече е решено за човека или за неговите потомци, че той ще бъде тласкан към нещо по начин, на който е невъзможно да се противопостави? Тогава какво място би останало за цялата Тора? По какъв закон и според каква справедливост злодеите биха били наказвани, а праведниците – възнаграждавани? „Нима Съдията на цялата земя ще извърши неправда?““ (Рамбам, „Закони за покаянието“, гл. 5).
А в осма глава на „Законите за покаянието“ Рамбам обяснява Основите за възкресението на мъртвите и живота в Бъдещия свят – абсолютното благо за праведниците:
„Благото, приготвено за праведниците, е животът в Бъдещия свят. Това е живот, в който няма смърт, и добро, в което няма зло.“
„А наказанието на злодеите се състои в това, че те няма да се удостоят с този живот, а ще бъдат отсечени и ще умрат“ (Рамбам, „Закони за покаянието“ 8:1).
В девета глава той обяснява още:
„Поради това целият Израил, неговите пророци и мъдреци жадували за епохата на Машиах – за да се освободят от [чуждите] царства, които не им позволяват да се занимават с Тората и заповедите както трябва. Тогава ще живеят в покой и ще умножават мъдростта, за да се удостоят с живота в Бъдещия свят.“
Това е в съгласие и с казаното от Рамбан, че вярата в идването на Машиах е вяра в началото на въздаянието:
„Но нашите мъдреци определили онзи, който отрича това начало на въздаянието, тоест идването на Машиах, като „отричащ“, и той няма дял в Бъдещия свят. Защото до това би могло да го доведе единствено отричането на наградата за нашата Тора. И този безумец оспорва онова, което е изрично казано в Писанието, и отрича думите на мъдреците“ („Сефер Геула“, 2).
С това завършваме разглеждането на източниците на тринадесетте Основи.
[1] Ученици на Антигнос от Сохо („Авот“ 1:3). Техните последователи отричали достоверността на устното предание, което обяснява Писмената Тора.
[2] Агаристи – последователи на религия, имаща основа в юдаизма (агаризъм, на английски Hagarism), които се смятали за потомци на Агар, слугинята на Авраам. Съвременните изследователи смятат тази религия за предшественик на исляма.
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com