Една от версиите защо Основите на вярата според Рамбам са точно 13, а не 3 или например 10
Защо Рамбам е разделил Основите на тринадесет
Опирайки се на това, Агриз Соловейчик обяснява защо Рамбам не е свел тринадесетте Основи на вярата само до три, както е направил „Баал ха-Икарим“. И ето какво пише той: „Баал ха-Икарим“ е посочил трудност в думите на Рамбам – който е изброил тринадесет Основи, при положение че напълно достатъчни биха били три, а от тях биха могли да се изведат и останалите. Трябва да се разбере каква е разликата между тринадесетте Основи и цялата останала Тора. Та нали онзи, който не вярва дори в една буква от Тора, вече е епикорос (еретик). Агриз отговаря: по отношение на цялата останала Тора, ако човек не знае нещо конкретно и не вярва в него поради липса на знания, той не се смята за еретик. Но що се отнася до тринадесетте Основи, дори човек да не вярва в една от тях поради липса на знания, той пак си остава еретик. А въз основа на това става очевиден отговорът на възражението на Раавад (в трета глава на „Законите на разкаянието“) към думите на Рамбам „наричат се еретици…“: „„и онзи, който твърди, че светът има един Господар, но че Той притежава тяло и образ“ – Защо го нарича еретик? Та нали мнозина добри и по-велики от него (Рамбам) са смятали така заради онова, което са чели в стиховете от Писанието, и още повече – заради онова, което са срещали в преданията на мъдреците, които объркват разума“. Раавад също е писал, че те са се заблудили в опитите си да проумеят нещата и при всички положения не бива да бъдат обявявани за еретици. Такова е било възражението на Раавад. Но от наша гледна точка тук няма противоречие, тъй като онзи, който твърди, че „има един Господар, но Той притежава тяло“, отрича една от тринадесетте Основи; а следователно, дори отрицанието му да е плод на незнание, на объркване от преданията и други подобни, той все пак е еретик.
А съгласно това обяснение ще отговорим и на въпроса на „Баал ха-Икарим“. Именно заради това Рамбам е изброил тринадесет Основи и не се е ограничил с три, макар че от тях биха могли да се изведат всички останали. Защото ако човек трябваше сам да достигне до разбирането на останалите Основи, то онзи, който греши спрямо тях, не би могъл да се смята за еретик. Но след като са формулирани тринадесет Основи, всичко зависи от чистото знание и всеки, който не ги знае, е еретик.“ (Хидушей маран Ариз ха-Леви).
По подобен начин и Абарбанел е обяснил гледната точка на Рамбам: „Обаче, макар че тези Основи отчасти се припокриват една с друга, великият рав [Рамбам] е сметнал за правилно да ги определи всичките като Основи и е формулирал всяка от тях поотделно. Тъй като той ги е предназначил не само за мъдреците, притежаващи мъдрост, а за целия народ – от най-младия до стареца. Още повече, че това му е било необходимо за обяснението на Мишна. Затова той е обособил всеки важен аспект на вярата като отделна Основа, тъй като е искал да запълни празнините в знанията както на мъжете, така и на жените, които не са съвършени в задълбоченото изучаване“ (Рош Амана 9).
Има още един, особен закон по отношение на Основите на вярата.
Заповедите, изпълнени от човек, отричащ Основите, нямат стойност
Рамбан е написал: „Злодеите, които отричат Б-га и твърдят, че не Той стои зад всичко, изобщо не са достойни за добро въздаяние, защото според Създателя те не вършат добро“ (Въведение към коментара на книгата на Йов).
А по-късно отново го повтаря на същото място: „А в делата на злодеите, отричащи Б-га – например онези, които твърдят, че светът е предвечен, отхвърлят Всевишния и заявяват, че не Той стои зад всичко – няма никаква заслуга, дори ако през целия си живот те следват добри и благородни качества“ (пак там).
Защото Рамбан е утвърдил Основите на вярата и само чрез тях „се осъществява цялата Тора“. Това е очевидно, тъй като „награда за изпълнението на заповед в този свят няма“; награда за заповедта има само в Бъдещия свят. А както е известно (и както Рамбам обяснява в девета глава на „Законите на разкаянието“), онези, които отричат Основите, нямат дял в Бъдещия свят. И откъде тогава ще дойде тяхното въздаяние за добрите им дела? Виж какво още ще обясним по-нататък, в края на главата.
Ето какво е писал Маарал за онези, които нямат дял в Бъдещия свят: „Толкова голямо е злодейството им, че те дори не се смятат за част от народа на Израел. И те не се наричат Израел, тъй като са се откъснали от общността на Израел до такава степен, че нямат дял в Бъдещия свят. Дори ако спазват заповеди и имат множество добри дела, те нямат дял в Бъдещия свят, тъй като са се отлъчили от народа на Израел“ (Мишна, началото на глава „Хелек“).
А ето какво пише Рамбам: „Всеки, който приема седемте заповеди на синовете на Ной и ги изпълнява стриктно, се причислява към праведниците от народите на света и има дял в Бъдещия свят. Но това важи само в случай, че той приема и изпълнява тези заповеди, защото Всевишният ги е заповядал в Тора и е съобщил чрез Моше, че преди това те са били заповядани на синовете на Ной. Ако обаче ги изпълнява по собствено усмотрение, той не се нарича „гер тошав“ (пришълец, имащ право да живее в Светата земя), нито праведник от народите на света, нито техен мъдрец“ (Закони за царете 8:11).
А в коментара „Кесеф Мишна“ (пак там) е казано: „Струва ми се, че Рамбам е казал това по собствено убеждение, и това е вярно“. Не може да „изпълнява Тора“ онзи, който отрича нея, и още повече – Този, Който я е дал.
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com