Основите на вярата са заложени в душата на всеки човек.
„Има истини, заложени в душата на човека като наследство от източника, от който тя е издялана… Тези истинни идеи са вложени в самата душа от нейния висш корен. Още в утробата на майката, от самото начало на живота, те са вложени в душата от Твореца… Че съществува възвишеното Същество, Което е сътворило всичко, наблюдава, въздава награда и наказание, и че душата е дъщеря на Б-г, която съществува вечно, и други подобни. Това са Б-жествени съждения, които не могат да бъдат постигнати чрез анализ и опит, но такъв е духът в човека, вложен в душата от нейния корен“ (Малбим, Ийов 32:10).
Рабейну Там също говори за това: „Защото всички познания са включени в душата… тъй като душата на човека чрез своя разум и своята мъдрост познава своя Създател“.
Всеблагият Творец е вложил в душата на човека знанието за Основите на вярата. Нашите велики учители са ни предали, че всяко отклонение от тези Основи произтича от покварени душевни качества, понякога дори в най-фините им проявления, както и от низки страсти, които увреждат това знание.
Както е казано: „Знаели евреите, че в идолопоклонството няма нищо истинско, и служили на идоли само за да си позволят публичен разврат“ (Санедрин 63).
Несъмнено грубото възприятие и неспособността за абстрактно разбиране на съдържанието на Писанията също произтичат от примитивността и грубостта на душевния строеж на човека.
Чудесата и Синайското откровение
Създателят, благословен да е Той, добър и даряващ добро, разкрил на Своя народ Основите на вярата чрез чудесата при Изхода от Египет. Той им заповядал да предават тази вяра на децата си, от поколение на поколение.
Дал им 613 заповеди, чиято същност е проявлението на вярата. По този начин Всевишният гарантирал съхраняването на вярата сред потомците на Израел до наши дни.
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com