Рамбан учи, че цялата Тора се основава на вярата в скритите чудеса, чрез които се управлява светът, и че успехът и неуспехът зависят не от природата, а от Б-жествената воля. Такава вяра позволява на човека да проникне отвъд завесата на естествения ред, да промени съдбата си чрез молитва и единение с Б-г.
Целта на чудесата – погледът на вярата към природата на Творението
Срещата с чудото, както за отделния човек, така и за цялото общество, разтърсва самите основи на възприемането на живота. Разкриването на чудото отклонява човека от привичния ход на живота му и го лишава от упованието в привидната неизменност на всекидневието – това е „земята на трепета“. А същността на трепета (יראה) е в това, че буквите, от които е съставена тази дума, образуват и думата „виждане“ (ראיה), защото трепетът води до усещането за присъствието на Всевишния. Разкриването на чудото изисква от човека да погледне живота си по различен начин – по-дълбоко, прониквайки отвъд измамната повърхност на естествения ход на събитията и издигайки се над всекидневната рутина.
Разкриването на чудото изисква и по-дълбок поглед към самата природа, която също е чудо, макар и скрито. Както казва Рамбан:
„Чрез големите и явни чудеса човек признава скритите чудеса, които са основата на цялата Тора. Защото човек няма дял в цялата Тора на Моше, докато не повярва, че всичко, което ни се случва, е чудо; че няма в него обикновена природа и естествен ход на света – нито за обществото, нито за отделния човек. Ако човек изпълнява заповедите, успехът ще бъде неговата награда, а ако ги нарушава – ще понесе наказание. Всичко е според висшия съд. А скритите чудеса ще станат явни за мнозина, когато се изпълнят според казаното в Тора, чрез благословенията и проклятията. Както казва Писанието: „И ще кажат всички народи: Защо постъпи Всевишният така с тази земя?… И ще кажат: Защото изоставиха завета на Г-спода, Б-га на своите бащи“ (Дварим 29:23-24). Тогава на всички народи ще стане ясно, че това е наказание от Всевишния. И за потвърждение на това е казано: „И ще видят всички народи на земята, че името на Всевишния е призовано над теб, и ще се уплашат от теб“ (Дварим 28:10).“ (Краят на глава Бо)
Рамбан обяснява как вярващият човек гледа на неща, които са известни на всички:
„За онзи, който се вглежда внимателно, няма разлика между това, че праведник живее осемдесет години в мир и спокойствие, без болести, и това, че човек, който яде трума, ще умре, или Ханания бен Азур, за когото беше казано: „Тази година ще умреш, защото говори бунтовни думи“ (Йермияу 28:16), и разделянето на Червеното море.
Стихът: „Ще премахна болестта отсред вас“ (Шмот 23:25) е от същото естество като стиха: „А срещу никой от синовете на Израел дори куче няма да залае“, както и стихът: „Ще изпратя мор сред вас“ (Ваикра 26:25), и всички други подобни на тях.
Защото ако кажеш, че природата храни всички и именно тя управлява света, тогава човек нито живее, нито умира като награда или наказание. Но щом повярваме, че Б-г погубва престъпника преди да е дошъл определеният му от природата срок, тогава става ясно, че това е извършила ръката на Всевишния, като е променила природния ред, също както при разделянето на Червеното море.
По същия начин думите: „Ще ви дам дъждовете навреме“ (Ваикра 26:4) и: „Всевишният ще отвори за теб Своята богата съкровищница – небето, за да даде дъжд на земята ти навреме“ (Дварим 28:12), имат същия смисъл като думите: „Небето над главата ти ще стане мед“ (Дварим 28:23) и: „Всевишният ще даде на земята ти вместо дъжд прах и пепел“ (Дварим 28:24). Всичко това са чудеса, които променят действието на висшия ред на небето и земята.
Ако слънчевите лъчи не издигнат влагата от земята, няма да има дъжд, дори човек да изпълнява всички заповеди, да се моли и да пости, молейки за дъжд. И обратно, ако е определено да вали, дори поклонението на народа на някой идол няма да може да попречи на това.
Общото правило е следното: всяко обещание в Тора, отправено към мнозина – било за добро или за зло – представлява явни чудеса и знамения. Затова Б-г говори за тях в Тора.“ (Тора тмима)
В това се изразява пълнотата на осъзнаването на вярата – съединяването на самия живот на човека с онова, което той постига чрез своята мъдрост и разум. „Не змията убива, а грехът убива“ (Брахот 33а). И разбери добре великото достойнство на тази вяра. Тази вяра пробива завесата на природния свят и разкрива истинността на битието още в този живот. Разбери добре онова, което обясняваме тук за възвишената вяра на Израел. Животът във вярата се основава именно на това – че не природните закони и не усилията на човека в материалния свят му носят полза. Единствено единението с волята на Всевишния дарява човека с живот, благословение и успех. Такава вяра е коренът, от който израства упованието, както ще бъде обяснено на съответното място. „Защото определението е истина, а човешките усилия – измама.“ (Рамбан, Берешит 37:15)
Тази вяра е в основата на един от стълбовете на служението на Б-г: „Защото човек никога няма да се моли на Всевишния да му дарува добро, докато не повярва във всички чудеса, както вече казах – че всичко става чрез промяна на природния ред на този свят, а не по друг начин.“ (Рамбан, там)
Защото всичко, което е отсъдено на човека според реда на управлението чрез планетите и съзвездията, е израз на постоянната воля на Всевишния. Ако е така, как човек може да промени онова, което му е определено свише? Именно това Творецът разкри на Авраам според силата на неговата вяра: „Излез от своята съдба – излез от своите астрологически изчисления, защото Израел не е подвластен на съдбата.“ (Шабат 156а). Това означава, че чрез молитвата и заслугите съдбата на човека може да бъде променена към добро. (Раши, там)
В това е силата на вярата – да пробие завесата на природните закони, която ни пречи да видим скритите чудеса. „Затова издигаме гласа си в молитва, строим синагоги и устройваме обществени молитви, за да има място, където хората да се събират и да благодарят на Твореца, че ги е сътворил, да разгласяват това и да Му заявяват, че са Негови творения. Именно това са имали предвид мъдреците, когато казват: „И извикаха към Владетеля с все сила“ (Йона 3:8). Оттук учим, че молитвата трябва да се произнася с висок глас – „дръзновението побеждава злото.“ (Псикта де-рав Каана 24)“ (Рамбан, края на глава Бо)
„Злото“[1] е самата система на злото, чийто корен се намира в природния ред. „Дръзкият“ е вярващият, който със силата на своята вяра пробива границите на тази система и по този начин променя съдбата си.
Тези възвишени думи трябва отново и отново да бъдат повтаряни и обмисляни.
Вярата на Израел
По-горе обяснихме, че управлението чрез чудеса произтича от корена на Името Авайе. В това е и силата на вярата на Израел в скритите чудеса, защото „цялата ни вяра е в Името Авайе, благословен да е Той. Това е същностното Име, което не сочи към Неговите действия, а към Неговото вечно битие – битие, чиято причина е единствено Самият Той. Не така е при онези, които служат на идоли – те постигат само „съпътстващите“ имена, тоест образните имена, произлизащи от определени действия. Затова те нямат единение с Всевишния, благословен да е Той.“ (Агра, цитиран в „Евен Шлема“ 9)
Това Име е източникът на скритата светлина, както обяснихме по-горе.
Откакто това управление беше разкрито – чрез чудесата при Изхода от Египет и при даряването на Тора – вярата се вкорени в народа на Израел за всички поколения.
[1] Тук авторът обяснява думата „בישה“ („биша“), означаваща „зло“, от думите на мъдреците в „Псикта де-рав Каана“: „Дръзновението побеждава злото.“
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com