Вярата, изразена в саможертва, позволява на народа на Израел да устои пред изпитанията и да съхрани връзката си с Твореца. Благодарение на тази вяра Израел запазва своята уникалност като народ, верен на истината, което става залог за завръщането му в Йерусалим.
Истина и вяра
„Истината и вярата се обединяват. Вярата във Всевишния, благословен да е Той, е едно със Всевишния, Който е истина, и истината изобилства в Него… А у святия народ, служителите на Всевишния, които съединяват вярата с истината, в очите им свети истинността на вярата“ (Довер цедек, 42б). Това единение на истината с вярата се осъществява посредством съединяващото съзнание – святото съзнание на святия народ.
„И знай още, че мъжът и жената са като истината и вярата. И трябва да разбереш защо жената е по-твърда във вярата си, и е очевидно, че поради това жената вярва на мъжа повече, отколкото мъжът на жената, тъй като „вяра“ (емуна) е от женски род, а „истина“ (емет) – от мъжки. В жената няма толкова истина, колкото много вяра има в нея. И разбери това от факта, че на мъжа е позволено да има няколко жени [едновременно], но на жената не е позволено да бъде с няколко мъже“ (Натив а-емуна 1).
Връзката се нарича „единство“, затова Израел е „един народ на земята“, защото те съединяват единното Име. Израел са „познаващите Твоето име“ – заради вярата в единството те жертват себе си. „Защото заради Теб ни убиваха всеки ден“. Във вярата в единството, при произнасянето на: „Слушай, Израел, Г-спод, твоят Б-г, Г-спод е един!“, душата ги е напускала.
Праотецът Авраам, главата на вярващите, е преминал през изпитанията на вярата, докато Всевишният не го е намерил за „верен пред Теб“.
„Човекът, притежаващ вяра, е здрава фиданка на Всевишния. Никакви ветрове няма да го помръднат от мястото му. Той [остава] във вярата си“ (Маарал, Натив а-емуна 1).
Определения за смисъла на вярата – верността на човека към истинната реалност
„Защото вярващият в Единия отдава вяра и счита, че Той е истина“ (Радак, Сефер Шорашим. Корен Амен). Какво означава „отдава вяра“? – Мъдреците са ни обяснили това: „Тъй като вярващият се нуждае от сила и твърдост, за да стои във вярата си“ (Маарал, Натив а-емуна, 1). Защото „главното във вярата е твърдостта – за да се укрепи човек в сърцето си и да вярва с цялото си сърце; „вярната вяра“ – това е здравата вяра в сърцето“ (Малбим, Йешаяу 25:1). И така обобщава думите си Рамбам в Тринадесетте Основи: „И когато човек повярва във всички тези Основи, и вярата в тях му се изясни, той става част от народа на Израел“.
И дори онези „постижения“, онези Основи, които е невъзможно да бъдат постигнати с разума и обосновани чрез пътищата на мъдростта и разбирането, могат да бъдат приети със сърцето и представени в душата. И върху това може да се изгради много здрава вяра. Както сме виждали през цялата история на народа на Израел – саможертвата на обикновените хора заради Основите на вярата. В самата дълбочина на скриването на Лицето на Всевишния, в тъмнината на изгнанието, потисничеството и страданията, те са възнасяли себе си на жертвеника на вярата, без „въпроси“ и „изследвания“.
Те са знаели с разума си, „преживявали“ са с душата си и са вярвали със сърцето си в Основите на вярата: „Думите „да знаеш със сърцето“ говорят за знание без никакви разсъждения на разума или претегляне на желанията – той просто знае в сърцето си, че това е така“ (Довер цедек, 36). Те са „знаели“, защото са усещали единството на своя живот с тази истина. Защото способността за осъзнаване, както е известно, е способността да се внесе знанието в сърцето. (Ликутей маамарим от раби Цадок а-Коен, 55). Това е почти физическо усещане, че няма никакъв живот извън волята на Всевишния. „Ако си представим, че Той не съществува, нищо друго не би могло да съществува“ (Рамбам, там). Осъзнаването на това изгражда и укрепва вярата, която е „безтегловен наклон на фиността на душата“ (Хазон Иш, „Вяра и упование“). Този „наклон“, когато се отрази в съзнанието на вярващия, придобива устойчивост и могъща сила – устойчивостта на самия живот и силата на саможертвата.
Колкото по-силно се разкрива истината, толкова по-голямо е задължението за вяра
„И е известно, че няма народ в света, достоен да следва истината така, както Израел, защото Тора – Тора на истината, е дадена само на Израел“ (рабейну Бахя, „Кад кемах, вяра“).
Рамбам разширява обяснението на това: „„Чувал ли е народ гласа на Б-г, говорещ изсред огъня, както чу ти и остана жив!?“ (Дварим 4:33). И знайте, братя, за този съюз и този довод – че това е велико събитие, видимо в действителността, за което свидетелства най-добрият от свидетелите; че не е имало подобно преди и няма да има такова след това. А именно – че ще чуе целият народ, изцяло, речта на Светия, благословен да е Той, че ще види той славата Му „очи в очи“. И това беше, за да се укрепи вярата с неповторима сила и благодарение на това да ни достигне истината. За да ни укрепи, така че да не се подкосят коленете ни във времена като днешните. Когато отново връхлети гняв и изтребление върху евреите, не дай Б-г! Когато се усили ръката на потисника. Защото така е написано: „Защото, за да ви възвиси дойде Б-г, и за да бъде Неговият страх пред лицата ви, за да не съгрешите“ (Шмот 20:17). С други думи, това ви се разкри точно така, заради това да можете да устоите на всяко изпитание, което ще ви застигне в края на дните, за да не трепне сърцето ви и да не съгрешите“ (Послание до Йемен).
Още по-фундаментално говори за това Гаонът: „Главната цел на даването на Тора на Израел е, за да уповават на Всевишния“ (Мишлей 29:19).
А народът на Израел отговаря с вяра на Твореца за Неговото разкриване пред тях: „Известно е, че Израел е „свято семе“, и дори когато се намират в изгнание, в земята на враговете, дори разпръснати по краищата на земята, и живеят сред народите като [плява], разпиляна от хармана, те не са забравили основите на Тора и заповедите, а са пазили вярата и са останали твърди в нея. И във всяко поколение всеки народ е издевателствал над тях, за да предадат те своята вяра, но те не са слушали. Както са учили мъдреците: „Върни се, върни се, Шуламит! Върни се, върни се, за да те погледаме!“ (Шир а-ширим 7:1) – Писанието споменава тук „върни се“ четири пъти, заради четирите царства, защото всяко от царствата ни казва да приемем тяхната вяра, а за това те ще ни направят ковчежници и управници. За това е и казано: „за да те погледаме“, както се казва: „а ти избери измежду целия народ способни мъже…“. А Израел им отговаря: „Какво ще гледате в Шуламит!?“ – Какво достойнство и власт можете да ни дадете!? Нямате никаква сила да ни дадете величие, подобно на величието, дадено ни на Синай! За това е и казано по-нататък: „като хоровод на два стана“ – нима могат вашите богове да ни направят нещо подобно на този хоровод, в който имаше два стана – стан от шестстотин хиляди от Израел и стан от ангели-служители, както е написано: „Колесниците на Г-спод са десетки хиляди, хиляди ангели“[1]. И в заслуга на тази вяра – за това, че са твърди във вярата си, в бъдеще Всевишният ще пребивава сред тях и ще се върне в Йерусалим както преди. А синовете, прогонени от трапезата на своя баща, ще се върнат както преди“ (Рабейну Бахие, „Кад Кемах, Вяра“).
Вярата на Израел – вярност в саможертвата
Известен е Израел с това, че всички изпитания, през които преминава, са израз на великата любов на Всевишния към него. Както казва пророкът: „Само вас познах измежду всички земни родове, затова ще потърся от вас сметка за всичките ви грехове“ (Амос 3). „Познах“ – означава близост и единение. Израел знае, че разкриването на Всевишния пред него е израз на това, че е желан, затова Той му е разкрил истинната реалност.
А на това разкриване народът на Израел отговаря със своята вяра: „Също така нашият народ ще се украси в очите на Всевишния с това, че ще изтърпи страдания и гонения и ще понесе всичко, както е написано: „Защото заради Теб ни убиват по цял ден“ (Псалми 44:23) – това се отнася за поколенията на гонения. И ние трябва да се радваме на това, че ни се налага да търпим и да понасяме страдания, загуба на имущество, изгнания, лишения – защото всичко това е наше украшение в очите на Твореца и голяма чест. И всичко, което изгубим по този начин, ще ни бъде зачетено като жертва, изгаряща на жертвеника. И ни е казано за това: „Посветете се днес на Г-спода, всеки чрез сина си и чрез брата си, за да ви даде Той днес благословение“ (Шмот 32:29)“ (Рамбам, там).
Съвършенството на единението между вярата и истината
Връзката се нарича единение. И така Израел – „един народ на земята[2]“, съединява единното Име. Израел са „познаващите Твоето име“, и заради това единство евреите жертват себе си: „Защото заради Теб ни убиват по цял ден“. Във вярата в единството, при произнасянето на: „Слушай, Израел, Всевишният е наш Владетел, Всевишният е един“, душите ги напускат.
Оттук ще преминем към обяснението на още едно значение на понятието „вяра“.
[1] Според „Мецудат Цион“.
[2] Тоест, свързани със Всевишния.
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com