Същността на празника Шавуот е времето на даряването на Тора. Става дума не само за времето на даряването на Тора през третия месец, еврейския месец Сиван, но и за самата същност на Тора.
Празникът Шавуот е един от поклонническите празници, наред с Песах и Сукот. В същото време има две явни различия между този празник и другите два.
Първо, празникът Шавуот продължава само един ден (според закона на Тора), докато другите се празнуват седем дни.
Второ, с този празник не е свързана каквато и да било специфична заповед. На празника Сукот евреите имат заповедите за сука и четирите вида растения, на празника Песах – заповедта да се яде маца и забраната за квасно. А за Шавуот няма никаква особена заповед.
Причината за това е в уникалността на Тора. Тя е само една. Няма никаква друга. „Една“ не количествено, а качествено. В Тора няма никакви добавки и изменения след нейното даряване на планината Синай. Тя е дарена там един-единствен път, цялостно и напълно.
Изхождайки от думите на Рамбам („Фундаменталните основи на Тора“, гл. 9), ако понякога би било възможно да се внасят в Тора някакви добавки (не дай Всевишний), пророците след нейното даряване биха могли да правят изменения в законите на Тора. Но Тора е вечна истина, която никога няма да се промени. Затова тя е била дадена на еврейския народ на планината Синай чрез Моше в завършен вид. И след това никой човек няма никакво право да внася в нея каквито и да било изменения – „оттогава никой пророк няма право да обновява каквото и да било в Тора“.
Даряването на Тора на планината Синай е свързано не само с нейната вечност, но и с нейната истинност. Абсолютната истина остава неизменна завинаги. Затова Тора е дарена едновременно, цялостно и напълно.
За това пише Раши в коментара си към стиха (Дварим 5:19): „Тези думи (Десетте речения, „Десетте заповеди“) говори Всевишният на цялото ви събрание… с велик глас и ло йасаф“. Едно обяснение на думите ло йасаф е, че този глас не е преставал, не се е прекъсвал от една заповед към друга, за разлика от човека, който е принуден да си поеме дъх след всяка фраза. Второто обяснение е – не прибавял, повече не давал указания.
Това означава, че гласът на Всевишния е вечен и никога не прекъсва. Затова той няма да се прояви втори път. Вечността и истинността, взети заедно – „велик глас и ло йасаф“.
Затова празникът Шавуот – времето на даряването на Тора – продължава само един ден. Само една точка, съдържаща в себе си всичко. Затова в него няма детайли, за разлика от останалите празници.
И това е изключително важно за потомците на Ноах.
Рамбам в „Закони за царете“, в края на гл. 8, пише, че всеки, който приема върху себе си седемте заповеди за потомците на Ноах и внимателно се отнася към тяхното изпълнение, се причислява към праведниците на народите на света и има дял в Бъдещия свят. Но това е при условие, че ги приема и изпълнява, защото Всевишният е заповядал това в Тора и е съобщил чрез Моше, нашия учител, че потомците на Ноах са получили тези заповеди още по-рано. Ако обаче човек ги изпълнява по рационални съображения, той се причислява не към праведниците, а към мъдреците на народите на света.
В какво е такава необходимост потомците на Ноах да приемат върху себе си и да изпълняват седемте заповеди именно защото са дадени в Тора на планината Синай чрез Моше? Нима ако човек ги изпълнява, защото Всевишният ги е заповядал на Адам и Ноах, той ще бъде несъвършен?
Работата е там, че заповедите, които са били дадени на Адам и другите пророци преди даряването на Тора, не са притежавали съвършена вечност и истинност – те са претърпявали изменения от сътворението на света до даряването на Тора. А истинността на Тора, вечна и неизменна, се е проявила едва при даряването на Тора – „велик глас и ло йасаф“.
Затова след даряването на Тора и във всичко, което се отнася до седемте заповеди за потомците на Ноах – „оттогава никой пророк няма право да обновява каквото и да било в Тора“ – те са станали вечна истина, както и цялата Тора като цяло.
Времето на даряването на Тора – включително седемте заповеди за потомците на Ноах – празникът Шавуот, продължава само един ден. Единственият ден, когато повелението на Всевишния е станало абсолютно вечно и истинно, неизменно завинаги.
Автор: Рав Моше Вайнер
Източник – monoteism.org