Този, който искрено се посвещава на изучаването на Тора, бива освободен от Небесата от житейските грижи. Отказът от духовен труд води след себе си бремето на тежката работа и зависимостта от земните власти.
И също така от него се отстраняват и се снемат всякакви тежести и бремена на обикновения живот, както и всички останали дела на този свят, които пречат на постоянството в заниманието със святата Тора. Както е казано в Мишна: „Всеки, който поема върху себе си игото на Тора, от него снемат бремето на царството и тежестта на обикновения живот“ (Авот 3:6). И в Мидраш Бемидбар Раба и Танхума (глава Хукат) са казали, че именно по тази причина Тора е била дарена в пустинята. Тъй като пустинята не се засява и не се обработва, така и от този, който приема върху себе си игото на Тора, се снемат бремената… и както пустинята не се облага с поземлен данък, така и синовете на Тора са свободни…
И в книгата Зоар (гл. Вайехи, 242:2) се казва, че всеки, който се е научил да се труди над Тора, но не се труди, обрича душата си на смърт. И не само това, но върху него възлагат земно бреме и скверно поробване. Защото така е писано за Исахар: „И преклони рамото си, за да носи товар“ (Берешит 49:15)… а този, който се е отклонил от пътя си, за да не носи бремето на Тора, незабавно „и стана подвластен на данък“. И обратното също е вярно.
И такъв е законът, ясно установен в Талмуда, че мъдреците на Тора са освободени от данъци, както е казано (Недарим 62б и Бава Батра 8а): „Разрешено е на мъдреца да каже: аз не плащам данъци, защото е писано: ‘… не се разрешава да се налагат данъци, поголовен данък и мито’ (Езра 7:24)“. И още там: „Рав Хуна бар рав Хисда наложил данък на мъдреците, а рав Нахман бар Ицхак му казал: ти пристъпи словата на Тора, словата на пророците и словата на писанията…“, тъй като там е писано, че мъдреците не се нуждаят от охрана[1].
И в сборника Тана де-бей Елияу (раздел Елияу Раба, гл. 4): „Всеки мъдрец, който изучава Тора всеки ден постоянно, за да възвеличи славата на Небесата, не се нуждае нито от меч, нито от копие, нито от каквото и да било друго нещо, което да го охранява, защото Светият, благословен да е Той, Сам го охранява…“ И пак там, в гл. 18: „Ако у човека има само почтеност и познаване на Писанието, му се предоставя един ангел за охрана, както е казано… Ако ли човек е прочел Писанието, пророците и писанията, му се предоставят двама ангели, както е казано: ще заповяда на ангелите Си за теб, за да те пазят… Но ако човек е прочел Тора, пророците и писанията, учил е Мишна, Мидраш, закони и сказания, и е прислужвал на мъдреците на Тора, тогава Светият, благословен да е Той, Сам го охранява, както е казано: ‘Господ те пази’ (Теилим 121)…“
И според мярката, с която човек поема върху себе си игото на Тора, в истина и с всички сили, със същата мярка от него ще бъдат снети и премахнати тежестите на делата в този свят. Висшата охрана го покрива и той прилича на син, който се очиства пред баща си, а бащата изпълнява желанието му и му дава всичко, към което той се стреми. Както са казали мъдреците: „На всеки, който се труди над Тора, Светият, благословен да е Той, му дава стремежа му“ (Авода Зара 19а). Така е казано и в Мидраш Теилим (псалом 1). Там се казва още, че е писано в Тора, повторено е при пророците и за трети път е казано в писанията, че всеки, който се труди над Тора, има успех в имота си.
И в Мидраш Мишлей Рабта (края на гл. 8) е казано: „’И ще придобие благоволение от Господа’ — всеки, който придобива словата на Тора и обучава на тях публично, тогава и Аз в момент на благоволение придобивам за него благоволение…“ И препитанието му е винаги приготвено за него без никакъв труд и с малко усилия за това. Както е казано там в тълкуването на откъса Ешет Хаил (доблестна жена): „По всяко време, когато мъдрецът седи и се труди над Тора… не само това, но Светият, благословен да е Той, му набавя препитание ден след ден, както е казано: ‘И дава храна на дома си’.“
И в сборника Тана де-бей Елияу (раздел Елияу Раба, гл. 18): „Благословен е Вседържителят, благословен да е Той, който избра мъдреците и техните ученици… Тъй както те седят в синагогите и в домовете за учение, и на всяко достъпно за тях място, четат Писанието и учат законите в името на Небесата, и страхът Божий е в сърцата им, и пълнят устата си със словата на Тора, изпълнявайки върху себе си казаното: ‘Добре е за мъжа да носи хомот в младостта си’ (Ейха 3:27), така и, образно казано, дори ако поискат целия свят в един миг, Той им го дава без забавяне…“
И нещо повече. Макар че, без съмнение, самият мъдрец бяга от славата и почитта, защото без това качество няма никаква възможност на света човек да се занимава с Тора заради самата нея, и тя изобщо не би се задържала в ръцете му (както са казали мъдреците в главата за Достойнствата на Тора: „Не проси почит за себе си и не желай слава“, защото човек изобщо не бива да насочва мислите си към това). Въпреки това Великият в съвета, благословено да е Името Му, му дава радост и почит насила. Както е писано в сборника Тана де-бей Елияу там: „Благословен е Вседържителят, благословен да е Той, избрал мъдреците и техните ученици… тъй както те седят в синагогите и в домовете за учение всеки ден, четат Писанията и учат законите в името на Небесата, и страхът Божий е в сърцата им, и пълнят устата си със словата на Тора, и с радост приемат върху себе си игото на Небесното царство, така, образно казано, и Светият, благословен да е Той, дава на тези праведници радост насила, не им правейки с това благо…“
И както е казано в Писанието (Теилим 23:6): „Само благост и милост ще ме следват през всичките дни на живота ми“, тоест: макар аз да бягам от тях, те ме следват (преследват) насила.
[1] И така пише Рамбам (Закони за съседите 6:6): „Всичко, в което има необходимост за охраната на града, се събира от всички жители на града, дори от сираците, с изключение на мъдреците. Защото мъдреците на Тора нямат нужда от охрана, тъй като Тора ги охранява.“ И в кодекса Шулхан Арух (Йоре Деа 243:2): „Но онова, в което има необходимост за охраната на града, като градските стени, кулите по тях и заплащането на охранителите, мъдреците на Тора не трябва да дават за това нищо. Защото те не се нуждаят от охрана, тъй като тяхната Тора е тяхната охрана. И затова те са били освободени от всички видове данъци — както от данъците, възложени на всички жители на града заедно, така и от онези, възложени на всеки гражданин поотделно; както от постоянните, така и от непостоянните. И останалите жители на града трябва да плащат вместо тях дори онези постоянни данъци, които са възложени на всеки отделен гражданин.“ И в бележката на Рама там: „И дори ако владетелят е казал, че мъдреците сами трябва да ги внасят, общината трябва да плаща вместо тях.“
Автор – Равин Хаим от Воложин
Източник – toldot.com