Мъдреците сравняват Тора и боязънта от Бога (ират шамаим) с реколтата и хамбара, в който тя се съхранява. Богобоязливостта не бива да остава празен съд, а трябва да бъде съкровищница, пълна със знание за Тора.
От тези две алегории [1], които Мъдреците привеждат за съотношението между Тора и богобоязливостта, обаче можем да научим нещо, което опровергава грешката, допусната от някои хора в нашия народ. Те посвещават цялото си учене единствено на книги за богобоязливост и етика (мусар).
Нека погледнем алегорията за хамбара и зърното в него. Нима може човек да си помисли, че щом хамбарът запазва зърното, то цялото време (или по-голямата част от него) трябва да се посвети само на строежа на хамбара, без никога да се натовари пшеница в него?!
По същия начин, може ли човек да каже, че целта на евреина е да посвети цялото си учене само на изграждането на „съкровищницата на богобоязливостта“, докато тя стои празна? И че целият му труд е довел единствено до изпълнението на една заповед: „От Господа, твоя Бог, се бой“? Такова нещо изобщо не може да се нарече съкровищница.
Когато Мъдреците казват, че „Всевишният няма… нищо, освен съкровищницата на боязънта“, те имат предвид такава богобоязливост, в която се съхранява изобилна „реколта“ – Писание, Мишна, закони и други въпроси от Тора. Богобоязливостта е прекрасна съкровищница за тях – тя ги пази, за да останат у човека, подредени и научени, изсечени върху скрижалите на сърцето му.
Това е очевидно и от друго изказване на Мъдреците: „Няма Всевишният в Своя свят нищо друго, освен четирите лакътя на Закона (Халаха)“.
(И както е известно, в корена на нещата двете категории – Тора и богобоязливост – са представени във Висшите качества [Сфирот] така, че категорията на богобоязливостта [2] няма нищо от себе си. Тя е само съкровищница и съд за приемане на висшата благодат от категорията на Тора [3], както е писано: „Господ е в Своя свят чертог“ [4] (Авакум 2:20). За това говори и Писанието (Притчи 15:16): „По-добре малко при страх от Господа, отколкото голямо съкровище и при него тревога“).
Бележки:
[1] Мъдреците сравняват богобоязливостта с хамбар (или консервант), а Тора – със зърното (урожая). Също така се споменава и алегорията за смесването на солен пясък (консервант) в зърното, за да не се развали то.
[2] В кабала това съответства на сфирата Малхут (Царство).
[3] В кабала това съответства на сфирата Тиферет (Красота/Хармония).
[4] Тук „Господ“ (Четирибуквеното име Авайе) намеква за сфирата Тиферет (Тора), а думата „чертог“ (храм/дворец) – за Малхут (богобоязливост).
Автор – Равин Хаим от Воложин
Източник – toldot.com