Бог не прави „излишни“ чудеса, не променя без необходимост установения от Него ред на Сътворението. Чудесата, извършени някога при изхода на еврейския народ от Египет пред очите на всички, са били достатъчни за демонстрация на Неговото могъщество, на Неговата абсолютна власт над създадения от Него свят. А разказът за това в Книгата, дадена на цял един народ и грижливо пазена и предавана от поколение на поколение, е увековечил знанието за извършените чудеса. По-късно този разказ е станал достъпен и за други народи. Светът е известен за могъществото на Всевишния. Останалото зависи от избора на всеки човек. Ако той търси истинския отговор – ще разбере и ще се убеди в истинността на предаденото. Ако пък поиска да се отклони и да се оправдае с неведение – това също е негов избор. Тъй като Всевишният очаква ПРАВИЛНИЯ ИЗБОР ОТ САМИЯ ЧОВЕК, неговото духовно усилие и работа; в това се състои задачата и заслугата на човека. А ако Творецът разкриваше знанието за Себе Си явно и постоянно, човек би бил лишен от възможността за избор.
Но, честно казано, за тези, които живеят в света на Тора, които са съпричастни към нашата Традиция, за хората, в чийто живот връзката с Всевишния, търсенето и радостта от Неговата близост не са отвлечени идеи, а ежедневие – за тях това, което се казва в Тора за чудесата, е очевидно, сякаш са видели тези чудеса със собствените си очи. И на тях изобщо не им е нужно повторение.
Обаче в действителност не е толкова непосилно за всеки човек, стига само да пожелае да се „вгледа“, да види „ръката“ на Провидението във всичко, което се случва в живота му, в обкръжението му и в света, да започне да улавя „странни“ закономерности и връзки, малки и големи, просто казано – чудеса, случващи се постоянно. И това малко по малко разкрива пред чуткото разбиране онова, което засега не е показано на целия свят с очевидност – присъствието и могъществото на Този, Който стои зад всичко случващо се.
Ще дойде и време, когато Творецът на света отново и с още по-голяма сила ще разкрие Своето могъщество вече пред очите на всички, ще заяви за Своето управление така, че всички да чуят. Тогава ще приключи времето, отредено за „работа“ – времето на скриването – и ще настъпи радостта на яснотата и на равносметката.
По темата на този въпрос си струва да се прочете по-подробно в коментара на Рамбан върху Тора, края на глава Бо (в книгата Шмот).
Автор – Еляким Залкинд
Източник – toldot.com