בס”ד
Рош Хашана е време за размисъл, молитва и молба към Бога за прошка.
В синагогата четенето от Тора за този ден включва не само историите на нашите патриарси и матриарси, но и историята на Агар, египетската слугиня на Сара. Нейното място в четивото ни учи, че дори гласът на онзи, който е извън общността, бива чут от Бога.
Агар: Майка в криза
Тора ни разказва, че Агар била изпратена в пустинята със сина си Исмаил. Когато водата им свършила и изглеждало, че няма път напред, тя оставила детето си под един храст и седнала на разстояние, плачейки в отчаяние. Тогава се явил Божи ангел и я попитал:
„Ма лах Агар?“ – „Агар, защо плачеш?“
На пръв поглед въпросът изглежда ненужен. Разбира се, че ангелът е знаел защо тя плаче. И все пак посланието е ясно: само сълзите не биха спасили детето ѝ. Бог призовавал Агар да действа – да вдигне сина си и да се бори за оцеляването му.
Чудото, което вече е било там
Когато Агар последвала напътствието на ангела, очите ѝ се отворили и тя открила кладенец с жива вода. Водата е била там през цялото време, но погледът ѝ бил замъглен от сълзите. Истинското чудо не се криело във внезапната поява на водата, а в нейната смелост да се изправи и да действа.
Агар като пример за Рош Хашана
Историята на Агар показва, че Бог чува не само молитвите на Израил, но и вика на онези, които са извън неговите граници. Други примери включват Нааман сириеца, жителите на Ниневия, които се покаяли след предупреждението на Йона, и дори Авраамовия слуга Елиезер. Тези примери затвърждават посланието, че Божието внимание и милост се простират до всички хора. Това е особено значимо на Рош Хашана, когато Бог съди не само еврейския народ, а целия свят.
Този съд може да изглежда плашещ, когато размишляваме върху грешките си, провалите си и доброто, което сме пропуснали да направим. Фактът, че Бог е чул молитвите на нашите праотци, които са живели като Ноахиди (праведници сред народите) преди да бъде дадена Тора, показва, че това не е рядко изключение. Напротив, това е принцип, че Бог чува молитвите на всички праведни Ноахиди. И все пак историята на Агар предлага надежда: Бог дарява милост на всички, които се обръщат искрено към Него. В същото време тя ни предизвиква да действаме – да подкрепим онези около нас, точно както ангелът е подтикнал Агар да търси вода за сина си.
Ехото на шофара
За евреите чуването на шофара е централна мицва (заповед) на Рош Хашана. На Ноахидите не е заповядано да слушат шофара, но и те могат да черпят вдъхновение от неговия зов. Ридаещият звук на шофара напомня за плача на Агар в пустинята: вик на мъка, който е бил посрещнат с надежда и живот.
Заключение: Куми – Стани и действай!
Както ангелът казал на Агар:
„Куми – Стани, вдигни детето си и потърси водата.“
Това е и поуката на Рош Хашана: дори в моменти на скръб, объркване и отчаяние, ние можем да предприемем стъпки към обновление и растеж. Когато молитвата се съчетае с действие, се отваря пътят към надежда, прошка и ново начало.
Тази година Агар ни призовава не само да плачем, но и да действаме. Не само да викаме, но и да отворим очите си за това, което Бог вече е поставил в обсега ни. По този начин 5786 г. може да се превърне в година на обновление, прошка и духовен растеж.
Източник – https://sukkatshalom-bneinoach.com/