Човекът, който е праведен и наистина служи на Твореца, не отклонява мисълта и вниманието си в момента на своето служене на Всевишния, дори и към издигане и очистване на собственото си тяло и душа.
Такъв е законът за човека: в часа, когато се занимава с Тора заради самата нея – за да изпълнява и следва всичко, което е казано в нея – той очиства тялото си от главата до петите. Както са учили нашите мъдреци (Брахот 16а): „Защо в Тора са написани заедно шатрите и реките? Както реките издигат човека от нечистота към чистота, така и шатрите издигат човека от осъждане към оправдание.“ И по този повод казват мъдреците (Ерувин 4б) за очистването на нечистите във водите на миква: „цялата му плът е във водата“ – както водата духовно издига човека, така и думите на Тора – цялото тяло на човека се издига чрез тях. (И мъдреците определят размерите на миквата – лакът на лакът и дълбочина три лакътя – това съответства на трите свята и нефеш-руах-нешама: действие, реч и мисъл в Тора).
И така както цялото тяло на човека се възвисява и очиства чрез заниманието с Тора и заповедите, така и всички светове, които отговарят на структурата на човека, както писах по-горе в гл. 6, също се очистват, утоняват и възвисяват.
А човекът, който е праведен и истински служи на Твореца, не отклонява мисълта и вниманието си в момента на своето служене на Всевишния дори и към собственото си издигане и очистване на тялото и душата, а чистотата на мислите му и намерението на сърцето му са насочени нависоко — към поправяне и очистване на святите светове.
Това е била и същността на служението на праотците и всички първи праведници, които са изпълнявали Тора още преди тя да бъде дадена на Синай. Както казват мъдреците за стиха „чист добитък“ (Берешит 7:8): „Оттук се учи, че Ной е изучавал Тора“, и казват (Йома 28б): „Авраам, праотецът ни, е изпълнявал цялата Тора“ (така е казано и в Мидраш Берешит Раба, гл. 92, Бемидбар Раба, гл. 14, Танхума, гл. Беар и Мидраш Теилим, гл. 1).
Те не са го правили, защото им е било заповядано и са били длъжни да постъпват според закона, защото ако беше така, не биха поставяли изпълнението на закона в зависимост от собственото си мнение и разбиране. Дори и ако биха достигнали до разбирането, че според корена на душата си трябва да престъпят някоя подробност от заповедите на Господа, Яаков не би взел за съпруга две сестри, а Амрам – своята леля.
Те са го правили, защото чистият им разум е прозирал великите постижения, които се постигат с всяка заповед в горните и долните светове и сили, и големите вреди и разрушения, които настъпват там, ако не ги изпълнят.
Също и Ной е принесъл в жертва именно чисто животно, защото е виждал и разбирал силата и висшия корен на всеки добитък и всяко животно – кое от тях има корен в светостта, и е го е принесъл в жертва, а онова, чиято сила на душата произхожда от нечистотата и от другата страна, не е избрал за жертва на Всевишния, защото тя не би била приета.
И в това е смисълът на казаното: „И ходеше Ханох пред Бога“ (Битие 5:24), „Пред Бога ходеше Ноах“ (там 6:9), „Бог, пред Когото ходиха бащите ми“ (там 48:15), защото смисълът на името Ело-им („Бог“) е „Владетел на всички сили“, тоест те са постигнали същността на висшите и низшите сили, законите на небето и земята и как те се управляват, реда на управлението им, връзката и съединението им в зависимост от всички човешки действия, и според този ред и тази идея всеки от тези праведници е действал във всичките си дела според това, което е виждал и постигал като висши поправления, в съответствие с корена на своята душа.
Затова, когато нашият праотец Яаков е видял, че според корена на душата му ще може да извърши велики неща във висшите сили и светове, ако се ожени за двете сестри – Рахел и Лея, и двете те ще изградят дома на Израил, той е поел върху себе си всичкия труд и работа, необходими, за да ги получи за съпруги. Същото се отнася и за Амрам, който се е оженил за своята леля Йохевед и е родил от нея Моше, Аарон и Мирям.
В това е и една от причините, поради които Тора не е била дадена на Ной и светите праотци, защото ако им бе дадена, Яаков нямаше да има право да вземе за жена двете сестри, а Амрам — своята леля, дори и да разбираха, че така подобава според корена на душата им, а наистина в това е било изграждането на целия дом Израил с всички особености и постижения на всички светове, висши и низши. Както казват мъдреците (Санхедрин 58б): „Ако кажеш: как Каин се е оженил за сестра си? Защото е казано: „Светът се строи с милост (Псалми 89:3) (хесед – може да се прочете и като „срам“ по смисъла във Вайкра 20:17)“.“
Коментар:
След като в предишните глави авторът говори за разкаянието, чиято основна същност е поправянето на човека, той предупреждава за една грешка и казва: „Праведният човек… не отклонява мисълта и вниманието си в момента на служенето си към Всевишния дори към издигането и очистването на своето тяло и душа, а… поправя и очиства святите светове.“ С други думи, поправянето на човека не е самоцел, а подготовка на човека за служенето, което му е възложено — поправяне на всички светове. Центърът на служенето на човека е именно поправянето на световете.
Авторът също така обяснява същността на служението на праотците и праведниците преди даването на Тора: те са постигнали нужните поправления във висшите светове и в съответствие с това постижение са изпълнявали заповедите. Всяко тяхно действие е следвало от постижение – а такова действие може да променя духовните светове, дори когато още не е заповядано, тоест преди даването на Тора. Защото мястото на постижението е в душата, а тя – в духовността на мирозданието. Докато ние изпълняваме заповедите поради божествена заповед, и затова те могат да въздействат върху световете само в силата на тази заповед.
[1] Тук се имат предвид „шатри на Тората“, тоест изучаването на Тора.
[2] Тази мисъл е една от основополагащите в цялата книга „Нефеш аХаим“, и ще бъде подробно обяснена в главите (Праким) след Третите врати.
[3] Брейшит Раба: Йосеф е спазвал Шабат, преди тази заповед да бъде дадена. В Бемидбар Раба: каза Светият, благословен да е Той: Йосеф, ти спази Шабат, преди той да бъде даден. И в Танхума, гл. Беар: когато Авраам, нашият праотец, е спазвал заповедите на Твореца, преди да бъде дадена Тората… спазвал я е Авраам, нашият праотец… дори „еруф тавшилин“. И в Мидраш Теилим: това учи, че Всесилният направил двете му бъбреци като двама учители и те излъчвали и го обучавали на мъдрост цяла нощ. И каза рабби Шимон от името на рабби Ицхак: нашият праотец Авраам изпълнявал дори еруф тавшилин и еруф хацерот…
[4] Те не са постигнали Тората и не са приели върху себе си задължение да я спазват, а са постигнали духовните светове и са виждали, че действията на човека могат да ги поправят.
[5] Ето думите на нашия учител (автора) в неговия предговор към коментарите на гаон рабби Елияу върху свещената книга „Зоар“: … И в това се състояло служението на първите праведници, които още не са виждали светлината на Тората преди нейното даряване, и Ханох и Ноах са ходели пред Бога, както и праотците са ходели пред Бога, защото още не са били онези, на които е била дадена заповед и които да я изпълняват, а само благодарение на своето постижение, на което са се удостоили с разума си, разбирайки всички резултати, които се постигат чрез изпълнение на всяка една от заповедите във висшите светове и във всички сили – от най-висшите до най-низшите.
Например, ако облече дреха с четири ъгъла – това води до велики свършения във световете, ако сложи на нея ресни цицит, а също и вреда и урон, ако я облече без цицит. Същото важи и за спазването и съхраняването на Шабат и празниците, и урон, ако осквернява Шабат или върши работа в празник, която не е свързана с приготвяне на храна, както и всичко, което прави за Шабат през празник чрез „еруф тавшилин“. Затова нашият праотец Авраам е изпълнявал дори „еруф тавшилин“, но не е извършил обрязване, преди да му бъде заповядано, защото е видял и разбрал с разума си според корена на своята душа, че няма да има никаква полза, ако направи обрязване преди да навърши 99 години. Вижте там още. Виж подробно в коментара „Ор а-хаим“ към гл. Вайхи 49:3.
Автор – Равин Хаим от Воложин
Източник – toldot.com