Желаещият да напусне своя лош път трябва да претегли своите качества на везните на справедливостта. Защото най-напред е необходимо да се размисли за своите лоши качества и добре да ги опознае.
Глава 1. Общото описание на пътищата за преодоляване на лошите качества, което е коренът на цялото служение на Всевишния
Цялото служение на Всевишния зависи от изправянето на качествата на характера. Те [тези качества] са като облекло за заповедите и за основите на Тора. И всички грехове имат своя корен в качествата на характера. А качествата на характера имат корен в четирите основни елемента [огън, вода, земя и въздух. Става въпрос за духовни първообрази на всички явления от долния свят].
Основата на жизнеността на човека е да се укрепва постоянно в преодоляването на [своите лоши] качества. И ако той не прави това, тогава защо живее?!
Желаещият да напусне своя лош път трябва да претегли своите качества на везните на справедливостта. Защото най-напред е необходимо да размисли за своите лоши качества и добре да ги опознае. И да привикне да накланя всяко лошо качество към неговата крайна противоположност. Например, от гняв — към състрадание, а от гордост — към максимално самоунижение. (Но не бива да се преминава изведнъж към крайната противоположност, а трябва постепенно да се движи от едно ниво към друго). След това трябва да се утвърди в средното [умерено] положение, както е предписано от Тора, и да се задържи на него, докато то не стане естествено за човека. Защото, ако той веднага тръгне по средния път, то [впоследствие] ще се върне, не дай Боже, към предишните навици. Защото по този път влечението към злото вече го е надвило.
Всеки човек трябва да изгради ограда около себе си срещу греховете в съответствие със своя характер, дори ако неговият път не изглежда правилен за други хора, които не познават неговия характер (Мишлей 14:2). Но във въпроси, противоречащи на Тора, човек не трябва да се доверява на своя разум, например, да пости в Шабат (Мишлей 1:2, а също 16:4,10; 1:3).
Качествата на характера съответстват на природата на тялото и животинската душа (нефеш) (и се променят в зависимост от техните действия в първото прераждане). А делата [на човека] съответстват на духа (руах). И както ездач, положил усилия, може да накара дори упорит кон да върви право, така и за онзи, чиято животинска душа по природа притежава лоши качества, определящият фактор е духът (Тикуней Зоар 109, 157; виж Мишлей 11:22).
От страната на тялото и животинската душа човекът е по-лош от всичко живо. Но от страната на духа и висшата душа (нешама) той е най-великото от творенията.
Дори онзи, чиято природа е лоша, не трябва във всичко да върви против своята природа, защото това няма да му се получи. Но трябва да привикне да върви по правилния път в съответствие със своята природа. Например, онзи, който е роден под знака на Марс, неизбежно ще пролива кръв. Но може да стане шохет (касапин) — пътя на средния човек (бейнони), или моел (специалист по обрязване) — пътя на праведника, и да не стане разбойник. И за това е написано: „Възпитавай юношата в съответствие с неговия път, и дори когато остарее — няма да се отклони от него“ (Мишлей 22:6).
Случва се така, че душата на човека по природа притежава добри качества, но въпреки това той е нечестивец. На такъв човек му дават цялата награда в този свят, за да няма дял в Бъдещия свят. Защото му е било много лесно да върши добро, но той не е искал, и за него е казано: „Горко на душата им, защото им въздадоха зло“ (Йешая 3:9). А ако душата на човека е лоша, но той постоянно воюва с подбудите към злото, тогава „по страданията и наградата“. И дори ако понякога се спъва и греши, не дай Боже, Всевишният го съди със снизходителност (лифним мишурат адин), както е казано: „Обещанието, дадено на жените, е по-значимо от това, дадено на мъжете…“ (Брахот 17а), защото те са свързани с лявата страна, която е по-близо до греха. [Лявата страна е съвкупност от аспекти на Сътворението, отнасяща се към Атрибута на Съда]. И [за това също] е казано (Хагига 12б): „Притча за царя, който заповядал на своите слуги: „Утре сутринта се явете пред мен“. Когато на следващата сутрин той станал от леглото, мъжете и жените вече го чакали. Кого похвалил повече? Онзи, който не бил свикнал да става рано.“
Цялото добро и зло в този свят [човек получава], в по-голямата си част, според качествата на своя характер (Тикуней Зоар 109).
У човека има такива недостойни неща, от които той се избавя, като изпълнява заповедите; има такива, от които може да се избави само чрез Тора, и има такива, от които може да се избави, само ако следи да изправя качествата си с помощта на етични наставления, за да отдели пътищата на доброто от пътищата на злото (Мишлей 22:5).
Тора за душата е като дъжда за земята, който израства засаденото в нея, независимо дали са животворни или отровни растения. Така и Тора израства онова, което е в сърцето на човека. Ако той има добро сърце, тя ще увеличи неговата богобоязливост. Но ако в сърцето му има „корен, наситен с отрова и горчивина“, в него ще нарасне злонамереност. Както е написано: „Пътищата на Б-г са прави, праведниците ще вървят по тях, а нечестивите ще се спънат на тях“ (Ошея 14:10). И както е казано (Шабат 88б): „За онези, които вървят вдясно по нея — еликсир на живота, а за онези, които вървят вляво — смъртоносна отрова.“ [Т.е. за тези, които се трудят над Тора с всички сили, тя е еликсир на живота; за тези, които я смятат за нещо второстепенно — смъртоносна отрова /Раши/].
Затова е необходимо всеки ден, преди да започне да учи и след това, човек да освобождава сърцето си от плесента на [неправилни] мнения и черти на характера чрез страх от греха и добри дела, и това занимание се нарича „място за отстъпление“. На това намекват Мъдреците, когато казват: (Брахот 8б) „Мястото за отстъпление е за предпочитане пред всичко“, както и (там, 55а): „На онзи, който прекарва много време на мястото за отстъпление, се удължават дните и годините“ и (там, 62а): „Стани (сутрин) и излез, дочакай вечерта и излез“. Това означава — в младостта и в старостта не се отдалечавай твърде много от Твореца, защото иначе никакви усилия няма да помогнат.
Необходимо е внимателно да се проверява кое лошо качество се усилва в него и след това да се очисти [от него]. Не така правят онези, които жадуват за плътски удоволствия — те постят, а [от това] тяхната страст многократно нараства. За това е нужна голяма хитрост в богобоязливостта — срещу хитрия змей. На онзи, който е ленив и не се занимава със своите лоши черти, никакви огради и прегради, които си поставя, няма да помогнат, защото „всяко поражение, което не е излекувано отвътре… [отново ще се прояви отвън].“ Дори оградата на Тора, която защитава и спасява [от греха], ще бъде разрушена от неговата леност (Мишлей 24:31, 19:15, 25:4).
Качествата на характера се намират в [животинската] душа, свързана с тялото, и те са облеклото за разумната душа. И както човек се ползва с почит и печели благоразположението на околните благодарение на своето облекло, така и Тора дава милост в очите на хората и ги удостоява с почит само когато изучаващите я, притежават добри черти на характера. За това е казано (Шабат 113а): „Раби Йоханан нарича облеклото почит“ (Мишлей 11:16; 13:15).
Въпреки че Мъдреците казват (Бава Батра 164б): „Не е редно човек да възхвалява своя другар, защото похвалата може да доведе до хула“, този, който е известен със своите добри качества, напротив, трябва да бъде прославян, защото в такъв случай е невъзможно „похвалата да премине в хула“ — тъй като всички го възхваляват. И дори ако някой каже нещо лошо за такъв човек, няма да му повярват.
Мъдрецът на Тора трябва да предявява към себе си по-високи изисквания (лифним мишурат адин) в по-голяма степен, отколкото останалите хора. Например, мнозина прощават на нает работник нанесените от него щети. Но мъдрецът на Тора, освен че трябва да прости за щетите, трябва също така да плати за труда, при извършването на който той е причинил щетите (както постъпил Раба бар Бар Хана — Бава Меция 83а).
Автор – Равин Елияху миВилна Виленский Гаон
Източник – toldot.com