Ролята на свободата на избора на човека в творението. Решаване на въпросите на мирозданието при възкресението на мъртвите в края на дните.
Реалността на нашия свят — в по-голямата си част зло
Както е известно, целта на сътворението на злото е да даде на човека свобода на избор, за да може той чрез своите дела да заслужи въздаяние с добро. Но ако анализираме историята на човечеството, започвайки от сътворението на Адам, ще видим, че тя не следва този замисъл. В повечето случаи хората избират злото, а във всяко поколение мнозинството от човечеството са злодеи, докато съвършени праведници почти не съществуват.
Поради това преобладаване на злото, цялото управление от деня на сътворението на човека на земята е свързано с големи и разнообразни бедствия. Човекът няма покой от злото начало, а дори и праведниците не се радват на този свят. Дори след смъртта, в света на душите, човекът се изправя пред съд, корекции и очистване.
Всичко това е било разкрито и известно на Всевишния в момента на сътворението на света — че човекът няма силата да устои на изпитанията. И щом е така, причината за сътворението на злото (свободата на избора) се оказва напълно недостатъчна.
Но същността на този въпрос е дълбока и плашеща. Мъдреците на Талмуда и Рамбам са писали, че този, който не вярва във възкресението на мъртвите, няма дял в бъдещия свят. На пръв поглед, това изглежда необяснимо. Но истината е, че възкресението е основа на всичко, и без този принцип целият смисъл на сътворението изглежда създаден за мъки, страдания и разочарования — упази Боже от подобна мисъл.
Вярата във възкресението на мъртвите решава всички въпроси
„Дълбоката същност на възкресението на мъртвите е, че то не е само надежда, обещана на човека, но и едно от необходимите предназначения за всички сили на мирозданието от сътворението до края на дните. Всички негови сили във всички детайли в бъдеще ще бъдат обновени и поправени по време на възкресението на мъртвите. Възкресението няма да е само за човека, а за всички детайли на силите на мирозданието и неговото управление — всички ще бъдат поправени и обновени. Концепцията на възкресението на мъртвите за човека, който е микрокосмос, ще се осъществи както за целия свят в общ план, така и във всички негови най-малки детайли. Всичко ще се пробуди, ще се изправи и ще засияе по време на поправянето. Нищо, дори най-маловажната сила, няма да бъде изгубено.“
Съответно, всички сили на злото, които са се усилвали през годините, както и всички бедствия, страдания и перипетии, които са произлезли от тях, ще се преобразят в светлина на доброто и насладата при възкресението на мъртвите. Всичко ще бъде поправено и ще засияе. Нищо няма да бъде изгубено. И тогава, със задна дата, ще се разкрие, че цялата цел на сътворението на човека е била да му бъде дадено добро.
Възкресението на мъртвите — една от основите на вярата
Третата група основи започва с основата за Провидението, в която е заложен „коренът на бунта“ на всички, които отричат Единството. Те отправят претенции към „изкривения световен ред“, към „праведника, на когото му е зле“, и въобще към сътворението на света и човека, който в крайна сметка отива в прахта, а „очакването на всеки чакащ е смърт“.
Тази група основи завършва с основата за възкресението, което е лек за всички тези огорчения на душата. „Този, който лекува съкрушените сърца и превързва тяхната скръб“ — това е възкресението на мъртвите, което е лек за съкрушените от загубата на техните близки“ (Зоар).
Това е великият отговор на всички въпроси, и това е светът, към който всички ще се върнат: свят на завръщане и покой от всички тези въпроси. Без възкресението на мъртвите всички тези въпроси се издигат и застават пред нас, водейки до отричане на единния и всемилостив Творец.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com