Избавлението ще започне да се проявява благодарение на стремежа на душите на Израил към пробуждане. Тъй като Машиах обединява в себе си всички души на Израил, той ги изправя, затова и двата аспекта в душата на всеки евреин имат своя Машиах — съвършен човек, обещан за тяхното Избавление.
Избавлението има два етапа: посещение и памет. Това се случи и при избавлението от предишните изгнания — от Египет и от Вавилон.
Ясно е, че Избавлението слиза като дар от висшите светове и след това, като по верига, слиза в по-нисшите светове. Когато структурата на висшето управление се настройва правилно и лъчите светлина се свързват по подходящ начин, тогава се разкриват вратите на висшите дарове и започват да светят лъчите светлина, които носят Избавлението.
Посещението се случва в сфирата Йесод („Основа“), и нейната светлина се разкрива само в душите на Израил. Посещението е временно и след това светлината му се скрива. Това е силата на праведника — Машиах, синът на Йосиф. Паметта, от друга страна, принадлежи на сфирата Тиф’ерет („Красота“) и ще се разкрие чрез Машиаха, сина на Давид.
Изправлението, което Машиах бен Йосиф осигурява, се състои в издигането на Шхината от праха. Това обаче все още е в скрито състояние, не става явно за света, народите не го виждат. Както вече обяснихме, това е изправление на вътрешната същност, освобождаване на душата и духовността от нечистотата. Тази вътрешна точка остава скрита след пробуждането до момента на паметта — пълното избавление, което ще дойде с пристигането на Машиаха, сина на Давид.
Така беше и при избавлението от Египет: първо „И Бог узна“ (Елоим), което представлява посещението, скрито в принципа на съда — името Елоим, докато евреите все още бяха „под гнета на Египет“. Затова Моше не искаше да обяви на тях това посещение. След това дойде пълното избавление с името Йуд-hЕй-Вав-hЕй.
Учението на Вилненския Гаон гласи, че избавлението чрез Машиаха, сина на Йосиф, се осъществява в рамките на законите на природата, а това, което ще дойде чрез Машиаха, сина на Давид, ще бъде по чудодеен начин.
Избавлението започва да се проявява благодарение на стремежа на душите на Израил към пробуждане и очакването на пълното избавление. Това се дължи на разкриването на висшите и скрити лъчи светлина, които Творецът, благословен да бъде, насочва към тях поради голямото Си състрадание към Своя народ. Именно тези висши лъчи светлина пробиват преградата, която отделя синовете на Израил от техния Небесен Отец по време на изгнанието. Те водят Израил към покаяние и с него — към пълното Избавление.
Тези лъчи светлина представляват висше разкриване на вътрешната същност на висшата мъдрост, разкриване на вътрешната Тора, която просветлява душите на Израил. Това е очевидно, защото няма възможност за покаяние и излизане от нечистотата без светлината на мъдростта да засияе в човека.
И въпреки че това посещение е вътрешно, Израил все още е в мрака на изгнанието, а тези лъчи светлина, бидейки скрити, и външната действителност, неизменна, усилват тъмнината. Това е последното изпитание на изгнанието: да устоят с вътрешната светлина въпреки мощта на външната нечистота. Всичко това продължава до момента на паметта — пълното Избавление, когато дойде Машиах, синът на Давид, и тогава нечистотата ще бъде унищожена от лицето на земята.
Избавлението е изграждането на Небесното царство — изправено царство, обединено с волята на Всевишния, с Торá. Това ще се случи, когато всички творения осъзнаят силата на Неговата единна власт, отхвърлят своите лъжливи вярвания и приемат върху себе си игото на Неговото царство. Тогава в света ще се разкрие Неговото единство: „И ще бъде Господ цар над цялата земя.“ До тук са думите на Рамхал.
Праведник и разкаял се грешник
„И във всяко поколение има двама водачи, които са прообрази на Машиаха, сина на Давид, и Машиаха, сина на Йосеф, особено в поколението на петите на Машиаха. Те съответстват на две степени: разкаяли се грешници и съвършени праведници. Те отново отварят тези две врати във всяко поколение, и всяка душа в Израил се състои от двата типа, защото и двамата включват в себе си целия народ. Целият Израил се нарича с името Йосеф: „остатъкът на Йосеф“ — и с името на Йехуда: „юдеи““ (рабби Цадок а-Коен, книга „Махшавот Харуц“, гл. 7).
Тези аспекти са присъщи на всеки човек: „Тоест, във всеки има аспекти, в които той е праведник, подобно на казаното от древните мъдреци в началото на глава „Кол а-йад“ за онези, които яздят магарета — че относно определени аспекти те се наричат праведници, а относно други — нечестивци. Това е степента на съвършените праведници в тях“ (там също).
Тъй като Машиах обединява в себе си всички души на Израил и ги изправя, то двата аспекта в душата на всеки евреин също имат своя Машиах — съвършен човек, обещан за тяхното Избавление.
И понеже аспектът на съвършения праведник във всички дела не може да съществува, тъй като няма такъв праведник, който да не е съгрешил, този аспект съществува само в потенциал, но никога не се реализира. Поради това е предопределено Машиахът, синът на Йосеф, да загине от княза на Ейсав, който представлява самото зло.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com