Телата, които ще възкръснат при възкресението на мъртвите, ще бъдат чисти. Те няма да имат нужда от храна, питие и другите физически нужди, които телата в този свят изпитват.
Относно основите на темата:
По тази тема нашите учители са привели много доказателства от мидрашите на нашите мъдреци, всеки в подкрепа на своето мнение. Ние няма да излагаме всички доказателства и техните интерпретации. Ще се задоволим с обяснение на основното съдържание на тези мнения, за да разберем основите на вярата. Който иска да проучи по-подробно думите на първите учители, може да се запознае с посланието на Рама, изпратено до мъдреците на Луниел, техните отговори, както и с коментарите му към глава „Хелек“. Може да се консултира с книгата „Милхамот а-Шем“ на рав Авраам, син на Рамбам, книгата „Батим“ (петият стълб), книгата „Емунот ве-деот“ на рав Саадия Гаон, неговата книга „Възкресение и избавление“, както и с трактата „Шаар а-гмул“ на Рамбан. Да се видят и отговорите в сборника респонси на Ридбаз (част 2, 839), както и трактатът „Беер Шева“ (началото на глава „Хелек“) и други.
Накратко:
Мидрашите, които говорят за телесни неща в контекста на възмездието, се тълкуват от Рамбам и неговите последователи като символи и притчи за по-дълбоки идеи и основи. Или, в случай че се говори за дните на възкресението на мъртвите, там телата наистина ще са реални. Трябва да се знае, че понятието „в бъдеще“ понякога се използва в смисъл на възкресението на мъртвите, а друг път на бъдещия свят, както са обяснили първите мъдреци, които са се занимавали с тези въпроси. Ние няма да цитираме подробно всички източници за тези мнения.
Ще добавим още, че това, което коментаторът „Кесеф мишне“ добавя към думите на Равад от Гемарата в Брахот, върху която се основават думите на Рамбам, е вече обяснено от „Лехем Мишне“. Според него телата, които ще възкръснат, ще бъдат чисти и няма да имат нужда от храна, питие и други физически нужди, каквито изпитват телата в този свят. Ще разгледаме това по-подробно, когато обясняваме позицията на Рамбан.
Нека знаем, че мнението на Рамбам ще бъде подробно разгледано по-късно, а мненията на тези, които спорят с него, ще бъдат изложени тук само в основни моменти, като ще разгледаме всички основи на вярата, които ще бъдат обсъдени по-нататък.
По-късно ще бъде обяснено, че този спор се отнася само до конкретна детайлност и че може да се обясни, че всъщност няма спор.
Оттук ще преминем към подробния преглед на мнението на Рамбам.
Думите на Рамбам се нуждаят от пояснение:
Рамбам подробно говори в своето предисловие към основите на вярата за същността на бъдещия свят, като привежда мненията на пет групи относно природата на този свят. Всички се свеждат до едно, а именно че вечната награда в бъдещия свят се отнася до телата. Рамбам се стреми да ни освободи от тези груби мнения, които говорят за телесното. В своето послание за възкресението на мъртвите той обяснява подробно, че вечната награда се отнася само до душите, а не до телата, което предизвиква учудването на Рамбан:
„Рамбам говори многословно, обяснявайки и привеждайки доказателства, че обитателите на бъдещия свят са само души без тела, както в глава Хелек, така и в своето послание за възкресението на мъртвите… И това е удивително, защото той вярва, че бъдещият свят идва за човека веднага след смъртта му. Защо тогава са му нужни доказателства и убеждения, че в този свят няма тела, а само души? Дори най-малкият ученик в Израел знае, че душата на починалия праведник пребивава в блаженство, в блаженството на висшия свят, без плът и тяло, и че блаженството на душата не е в яденето, пиенето, протягането или леглото, защото душата не се наслаждава на тези неща, а съществува чрез сиянието на Шхината, както е казано: „И правдата ти ще върви пред теб, а славата Господня ще те събере“. И тези неща, макар и тайният им смисъл да е известен само на избраните, и никой освен Бога не ги знае докрай, техните пътища са ясни и прости за всички.
И защо на Рамбам му беше нужно да напише това, което е написал в посланието за възкресението на мъртвите: „Но животът, след който няма смърт, е животът на бъдещия век, защото в него няма тела, тъй като вярваме — и това е справедливо за всички, които имат знание — че обитателите на бъдещия век са само души без тела, подобно на ангелите. И доказателството за това е, че тялото е инструмент, който душата използва, и цялото тяло, т.е. нуждата от храна, е било необходимо само за една цел: да се запази тялото и да се възпроизведе подобно на себе си, за да се запази вида. И когато тази цел отпадне, и вече няма нужда от нея в бъдещия свят, както са казали нашите мъдреци, че в този свят няма нито храна, нито напитка, нито легло, това означава, че там няма тяло. Защото Бог, благословен да е Той, не създава напразно, а прави всичко за своята цел. И нека делата Му не бъдат като делата на идолопоклонниците, които имат очи, но не виждат, имат уши, но не чуват. Така и Бог, според тези, които мислят, че Той създава органи на телата, без да ги използва. Може би обитателите на бъдещия век, според тези хора, нямат органи, а само тела, може би те са сферични, или стълбове, или огромни кубове. Но мислите на тези глупци са смехотворни в очите на всички народи. Кой би ги заставил да замълчат, и това да се счита за мъдрост?“ — всичко това са думи на Рамбам, и той добавя още много към тях.
Сега обаче го питаме с учудване: ако той вярва, че бъдещият свят е този, който настъпва за душите веднага след смъртта на тялото, защо са нужни тези убеждения? Това е нещо, известно на всички и широко разпространено, че душите вече са се освободили от обвивката на мъртвото тяло, оставяйки го да гние, и Писанието свидетелства: „И прахът ще се върне на земята, както беше в началото, а духът ще се върне при Бога, Който го е дал.“
Рамбан пояснява мнението на Рамбам:
Две епохи на бъдещия свят
„Според думите на Рамбам, бъдещият свят за него е наименование за всички светове на душите и за всичко, което ги постига във вечността. Той действително вярва, че възкресението на мъртвите, което е основа на основите на Тора, има за цел душата да се върне в тялото по волята на Твореца, и душите ще напуснат бъдещия свят, за да се върнат в телата по време на възкресението. Тези хора, които са се удостоили с благата на този свят в дните на Месията, ще достигнат до най-високото достойнство в сравнение с това, което са имали в началото. Но след това, твърди Рамбам, Месията ще умре и цялото му поколение, а душите им ще пребивават в благата на бъдещия свят без тяло, както са били първоначално, но с по-голямо достойнство, което са придобили чрез заповедите, извършени в дните на възкресението, и това ще бъде с тях във вечността.“
Великите основи, които Рамбан излага в мнението на Рамбам, показват, че съществуват две епохи на бъдещия свят. Първата е веднага след смъртта на човека, а втората — след възкресението на мъртвите, когато възкръсналите няма да останат да живеят вечно, но след много години ще умрат, а душите им ще се върнат във „възела на живота“. Това е вечният бъдещ свят, който няма край, светът на душите, защото основната характеристика на душата е нейната вечност, която тя придобива чрез висотата на своето познание.
Главното доказателство за това, че това е мисълта на Рамбам, са неговите думи в посланието: „Бъдещият свят след възкресението на мъртвите“. Въпреки че той говори за това, че бъдещият свят съществува вече сега, след смъртта, той непременно посочва, че вечната награда за душата е животът, който очаква праведника след възкресението на мъртвите и връщането на душата в света на душите.
Целта на възкресението на мъртвите, според Рамбам, както обяснява Рамбан, изисква няколко думи:
Възкресението на мъртвите според Рамбам
„Възкресението на мъртвите е една от основите, които Моше Рабейну заложи, и няма закон или връзка с еврейската вяра за онзи, който не вярва в това. То се очаква само за праведниците, както казва мидрашът Брешит Раба: ‘Силата на дъждовете е за праведници и за злодеи, а възкресението на мъртвите — само за праведниците’. Как могат злодеите да оживеят, след като са мъртви дори по време на живота си? Както е казано (Брахот 18б): ‘Злодеите, дори когато са живи, се наричат мъртви, а праведниците, дори след смъртта си, се наричат живи.’“
„От тези думи изглежда, че хората, чиито души ще се върнат в телата, ще ядат и пият, ще си почиват и ще раждат, и след много години живот ще умрат, както ще бъде в дните на Месията. Въпреки това, животът, след който няма смърт, е животът на бъдещия век, защото там няма тяло.“ (Послание за възкресението на мъртвите).
Рамбам не изяснява особените свойства на тези дни и тяхната цел, но това са малкото неща, които той е писал по тази основа.
Значимостта на вярата в тази основа той обяснява в посланието за възкресението на мъртвите: „Отричането на това води до отричане на чудесата и знаменията, отричане на основното и отклоняване от закона. Затова смятаме, че възкресението на мъртвите е основа на Тора.“
Трудно е обаче да се разбере защо смисълът на възкресението се свежда до демонстриране на вяра в чудесата. В такъв случай вярата в чудесата трябваше да бъде отделна основа на вярата, а възкресението да служи като доказателство за тази вяра.
Рамбам добавя още към своето обяснение: „Онзи, който се опитва да тълкува възкресението на мъртвите като събитие, при което душата няма да се върне в тялото, прави това, защото вярва, че това е невъзможно от гледна точка на разума, тъй като не съответства на природата. Но това е невъзможно само за този, който учи за вечността на мирозданирто, а вярващият във вечността на света не принадлежи на общността на Моше и Авраам, мир на тях, както е казано в нашата книга „Морé Невухим“. На основата на тези неща ние вярваме във възкресението на мъртвите в буквалния смисъл и го включваме в списъка с основите на вярата.“
Но и това не отговаря на въпроса: ако целият смисъл на възкресението на мъртвите е укрепване на вярата в сътворението на света от нищото, защо то е основа на вярата само по себе си и защо е включено в раздела за вярата във възмездието?
Рамбам в своето послание обяснява защо възкресението на мъртвите не е изрично споменато в Тора, като пише, че всички знамения в Тора потвърждават това чудо, което е непостижимо за човешкия разум. Несъмнено е, че възкресението има своя смисъл, и този смисъл ще бъде обяснен в разглеждането на тринадесетата основа на вярата.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com