Сладостта на вкуса е причината за съединяването и сливането на самия изучаващ, неговите 248 органа и 365 жили, всичките му стремежи и желания с неговата Тора.
Наслада
„Ако в благото няма нищо по-висше от насладата (онег – ענג), то в бедата няма нищо по-лошо от язвата (нега – נגע)“ (Сефер Йецира). Няма нужда дълго да се обяснява това знание. Най-вътрешната сила, дори в подсъзнанието на човека, е желанието да получи наслада и да избегне болката и страданието. Това е истина, заложена в корена на човешкото сътворение. „Човекът е сътворен единствено, за да се наслаждава в Господа и да получава удоволствие от сиянието на Неговата слава, което е истинската наслада и най-великата наслада от всички, които могат да се намерят“ (Месилат Йешарим, Рамхал, гл. 1). А съвършенството на тази наслада е наградата за човека в бъдещия свят: „Истинското място на тази наслада е бъдещият свят“ (там). Ако е така, знанието е желанието да се присъединим към източника на тази наслада. И колкото повече се възвишава човек, толкова по-фино става неговото възприятие за тази наслада, и накрая той жадува и се стреми да се свърже с Даващият живот за всички светове, Източника на благостта и радостта на живота, като по този начин става син на бъдещия век.
Освен това, насладата е най-великата движеща сила за постигане на привързаност и единение със знанието, тъй като в усещането за удоволствие коренът на вътрешната същност на човека се слива с това, което му доставя удоволствие. В това е заложен коренът и основата на сътворението на човека: постигането на висотата на насладата чрез знанието на свещените неща.
Тук привеждаме забележителните думи на автора на книгата „Иглей Тал“ в неговото предисловие: „В речта си ще спомена това, което чух от някои хора, заблудени от пътищата на разума относно изучаването на Светата Тора. Те казаха, че този, който учи и открива нови неща в Тора, и се наслаждава и весели от своето учение, това не се нарича наистина учене на Тора заради самата Тора. Те смятат, че ако човек учи просто, без да изпитва никаква наслада от това, освен заради самата заповед, това е истинското учене. Но в действителност това е широко разпространена грешка. Напротив, основната заповед при изучаването на Тора е да се радваш, да се веселиш и да се наслаждаваш от своето учене, и тогава думите на Тора проникват в самата му кръв. И тъй като той се е насладил от думите на Тора, той се свързва с Тора. (Виж коментара на Раши върху Санедрин 58). И така четем в свещената книга Зоар: „И злото начало, и доброто начало растат само от радостта. Доброто начало расте от радостта от Тора…“ И ако доброто начало расте от това, то, разбира се, това е основната форма на заповедта.“
И съм съгласен, че този, който учи Тора не заради изпълнението на заповедта за изучаване на Тора, а само заради удоволствието, което получава, това се нарича учене не заради Тора. Но този, който учи заради заповедта, като получава удоволствие от учението, това е учене заради Тора, и той е напълно свят, защото удоволствието също е заповед.“ До тук неговите думи.
И в това се състои нашата молба: „И дай ни да се наслаждаваме, Господи Боже наш, на думите на Тора в нашите уста“. Сладостта на вкуса е причината за съединението и сливането на самия изучаващ, неговите 248 органа и 365 жили, всичките му стремежи и желания с неговата Тора. В книгата „Левуш“ се обяснява грехът, заради който е загинала страната Израил по времето на Втория храм – защото не са благославяли преди изучаването на Тора, т.е. не са я изучавали с наслада и радост, а като майстори, просто за да знаят закона.
Така нашите мъдреци ни разкриват тайните на шепота на свещените Серафими: „Раби Ицхак, син на рабби Йоси, отиваше от Кападокия към Лод. Раби Йехуда го срещна. Раби Ицхак му каза: кажи на мъдреците да унищожат злото начало в света, освен по време на съпружеското съвокупление. Раби Йехуда му отговори: правилно ти казвам, злото начало е необходимо в света като дъжд, защото ако не беше то, нямаше да имаме радост от думите на Тора!“ (Зоар, част 1, стр. 138).
Това е забележително откритие, което сме заслужили: злото начало е създадено за висока и вечна цел. Силата на страстта е необходима за изучаването на Тора: „страстта към Тора“.
„Именно благодарение на Тора съществува злото начало“ (Маарал).
Служение на избора
„Ти презря страха и речта ти е недостойна пред Бога“, Бог създаде злото начало, Бог създаде и Тора — лек за него“ (Бава Батра, там).
В отговора на претенцията на Йов се съдържа цялата стълба на прогреса на свободната воля. От разбирането на страха, което е основа и корен на разбирането на самата свобода на избора, до изправянето на самото зло и превръщането му в добро. Защото така сме получили от служителите, че началото на растежа и служението на човека е в областта на страха, след което той заслужава служението от любов, с двете си естествени наклонности, и да се наслаждава на това служение. Началото на пътя е с принуда, а неговото съвършенство е в обратното.
Ако разгледаме стълбата на възхода на раби Пинхас бен Яир, върху която е изградена книгата „Месилат Йешарим“, ще открием, че до качеството на светостта, борбата на човека е да потисне своето зло начало. От стъпалото на предпазливостта до стъпалото на страха, чрез тези стъпала човек достига нивото на чистота. Над тях е качеството на светостта, върхът на добродетелите.
„И погледни сега разликата между чистия и светеца: чистият — неговите плътски дела са за него необходимост, и самият той преследва само необходимото, което означава, че те спират да бъдат материално зло и остават чисти, но не достигат нивото на светостта, защото ако би било възможно да се мине без тях, би било по-добре. Въпреки това, светецът, който постоянно е прилепен към Бога, и душата му ходи сред разбиранията на Истината в любов към Бога и страх пред Него, за него това се смята като ходене пред Бога в земята на живите още тук, в този свят, и такъв човек сам по себе си е Скиния, Храм, Жертвеник, и както казаха нашите мъдреци: „И Бог се възнесе над него“ — именно праотците са колесницата на Бога“ (Берешит Раба, гл. 82), и също казаха: „Праведниците са колесницата на Бога“ (Раши на Берешит 7), защото Шхина обитава върху тях, както е обитавала в Храма. И сега храната, която ядат, е подобна на жертвата, която се поставя на огъня на жертвеника, защото е ясно, че великото съвършенство е издигането на жертвеника на тези неща, които се принасят там, защото те се отправят към Шхина. Това величие беше у тях, че целият им род получаваше благословение по целия свят, както казаха мъдреците в Мидраш. Така и храната, която яде светецът, е величие за тази храна и това питие, и те са точно като издигащите се на жертвеника.“
И това е, за което казаха нашите мъдреци (Ктубот 105): „Този, който принася дар на мъдрец на Тора, е подобен на този, който принася първите плодове в Храма“. И така казаха (Йома 71): „Нека гърлото на мъдреците на Тора се напълни с вино вместо възлиянията на жертвеника“. Това не означава, че мъдреците на Тора жадуват за храна и питие (да не бъде!), сякаш те искат вино да се налива в тях като лакоми хора. Но идеята е това, което споменахме, че мъдреците на Тора, свети в пътищата си и във всички свои дела, наистина са подобни на Храма и жертвеника, защото Шхина почива върху тях, както е обитавала в Храма, без разлика. И това, което им се принася, е все едно, че се принася на жертвеника като жертва, а напълването на гърлото им с вино е подобно на пълненето на свещените съдове. В същия смисъл всяко използване, което те правят на нещата в този свят, след като вече са прилепени към светостта на Благословения, е свято“ (глава 26).
Такъв е резултатът от свободната воля: превръщането на злото в добро, материалните неща — в служение на жертвеника — „твърде добро“.
По този начин човекът заслужава съвършенството на твърде добрата награда в реалността: „И ще бъде Господ цар над цялата земя. В онзи ден Господ ще бъде един и името Му ще бъде едно“. А сега не е ли Той един?! Раби Аха бар Ханина каза: не като този свят светът на бъдещето. В този свят на добри вести човек казва: благословен е Благият и Творящият добро, а на лоши вести казва: благословен е Праведният Съдия. В бъдещия свят на всичко ще казва: благословен е Благият и Творящият добро.“ (Псахим 50а).
„На всичко: благословен е Благият и Творящият добро“ — това е злото, станало добро, както е известно.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com