„Историята не е вдовица, толкова сложна във всичките си превратности – тя се управлява от силния Освободител, Крепостта на Израел – името Му е Богът на Войнствата“, Рав Кук, Орот ХаКодеш.
Ние вярваме, че историята не е купчина случайни събития, тя съдържа Божествена програма, която насочва историята към нейните цели, от „хаос и объркване“ до „поправяне на света чрез възцаряването на Неговия трон“, като в центъра на тази програма стои, като гръбнак, народът на Израел, държащ цялата сграда.
Тази фундаментална позиция, чието обяснение откриваме още в първото обръщение на Бог към Авраам, основателя на еврейския народ, започва с пряка инструкция: „Иди … в земята, която ще ти покажа” и завършва с великото послание: „И всичките племена на земята ще бъдат благословени от теб” (Берешит 12: 1-3). Пътят към реализацията на тази висока цел обаче е дълъг и объркващ, а неговите етапи се разкриват един след друг в „ключовите стихове” на Тората, които ни се разкриват при внимателно четене на текста.
Ключовите стихове, които определят посоката на развитие на Божествената програма, звучат с особена сила в думите на Всевишния, отправени към Авраам в „завета между разсечените половини“, брит бейн ха-бтарим: „И рече на Аврам: Знай, знай, че твоите потомци ще бъдат чужденци в земя, която не им принадлежи, и ще ги поробят и ще ги угнетяват четиристотин години. И също народът, у когото са поробени, аз ще съдя и тогава те ще излязат с голямо имущество. И четвъртото поколение ще се върне тук…” (Берешит 15:13-16).
И след изпълнението на първата част от Програмата по време на египетското робство, Писанието изброява следните етапи, свързани с освобождението от робството в описанието на четирите етапа на Освобождението: „И ще ви изведа изпод тегобите на Египет и ще ви избавя от тяхното робство, и ще ви избавя с протегната ръка и с велики присъди. И ще ви взема за Свой народ и ще бъда ваш Бог” (Шмот 6:6-7).
Трябва да се отбележи, че в описанието на четвъртия етап, „И ще те взема за Свой народ и ще бъда твой Бог“, се добавя още една връзка към казаното в „завета между отсечените половини“, който според Рамбан носи новината за даването на Тората на планината Синай: „И ще те взема за Свой народ и ще бъда твой Бог“, когато дойдеш на планината Синай и получиш Тората.
Но Даването на Тората не е крайната точка и все още имаме пред себе си петата стъпка, завършваща предишните четири стъпки на Освобождението – „И ще те доведа на земята“ (6:8). За тези, които слушат внимателно тази „програмна реч“ на Освобождението в началото на раздела Ваера, изглежда, че програмата вече е напълно изпълнена и завършена. Но сега виждаме, че след разделянето на Червено море, когато Израел най-накрая беше удостоен да се изправи, да се изправи в цял ръст и да се зарадва с възвишената „Песен на морето” – Шират Ха-Ям, обръщайки поглед към далечината на бъдещите събития, чуваме гласове, изригващи от дълбините, възвестяващи следващите етапи в процеса на Освобождението: „Ще ги доведеш и ще ги засадиш на планината на Твоето наследство – (това) място, приготвен за Твоето пребиваване, (което) Ти си издигнал, Господи Святи, Господи и мой, (когото) Твоите ръце са основали. Господ ще царува вечно” (15:17-18).
Ритъмът на дървото
За целите на тази статия, нека се съсредоточим върху обещанието на Всевишния „и ще ги засадиш“ (Шмот 15:17), което пасва добре на темата за Ту Бишват, празник, който обикновено се случва близо до параша Бешалах.
Сравнението на народа на Израел с дърво се среща повече от веднъж в Светото писание, но тук, в Песента на морето, то се появява за първи път и си струва да се опитаме да разберем поне част от значенията, скрити в него.
Изглежда, че Тората, преди всичко се стреми да подчертае надеждна връзка със Земята в продължение на много дни и години, като дърво, чиито дни са дълги. И наистина това е, което пише Ибн Езра: „„И ще ги засадиш“ – молба те да съществуват там (в земята на Израел) дълго време и да не се разпръснат от нея, както е казано: „На най-високата планина (за) Израел ще го посадя и той ще пусне клони и ще даде плод, и ще стане величествен кедър“ (Ехезкел 17:23).“
Също така, в пророческите думи на утеха към Йешаяху, продължителността на живота на хората на неговата Земя е оприличена на продължителността на дните на едно дърво: „Няма те да построят, а друг да живее там. Няма те да насадят, а друг да яде; Защото дните на Моите люде ще бъдат като дните на дърво, И избраните Ми за дълго ще се наслаждават в делото на ръцете си. (65:22).“
Но може би това не е само окуражаващо послание, но и скрито изискване: да имате „смелостта на търпението“, необходима за адаптиране и пускане на корени в Земята, като дърво, което постепенно пуска корени дълбоко в земята и чака много години да се появят многобройни клони и накрая да дадат плод. Всеки, който се опитва с всички сили да поеме по пряк път, може бързо да се отчая, докато някой, който осъзнава, че му предстои дълъг път, налагащ необходимостта да свикне с бавния ритъм на дървото, знае, че трябва да бъде търпелив и да бъде подготвен за проточения процес на „свикване“.
И може би усещаме скритата ирония в думите на равин Аба в Трактат Синедрион (98 B): „И равин Аба каза: „Ти нямаш край (за страданието, тоест идването на Мошиаха) по-ясно, отколкото е казано: „Но вие, планини на Израел, ще дадете клоните си и ще донесете плодовете си на Моя народ Израел, защото те скоро ще дойдат” (Езекил 36:8).” Тоест този край е наистина реален и ясен за разбиране и няма нужда да се изчислява с помощта на гематрия (метод за анализиране на значението на думи и фрази въз основа на числовите стойности на буквата) или скрити съвети в текстовете. Достатъчно е да погледнете отблизо Земята на Израел, отново цъфтяща и даваща изобилен плод. Този ясен край обаче ще бъде скрит за тези, които нетърпеливо стоят близо до дървото, очаквайки бързото появяване на плодове след минути или максимум… половин час.
Ролята на „мъртвите клетки“
И има още една допълнителна точка, която е обща за живота на дървото и живота на хората.
Дървото се състои от различни части: корени и ствол, клони и листа, цветя и плодове. Освен това всички части имат своя собствена роля в структурата на дървото и всяка от тях едновременно дава своя принос и също така получава от другите. Всяко отделяне на лист от клон, клон от ствол и ствол от корените неизбежно ще доведе до неговата смърт, тъй като връзката с дървото е източникът на живот за тях.
По същия начин всеки индивид в нацията на Израел има уникална роля, но въпреки това той е неразривно свързан с „дървото на живота“ на цялата нация и то е източникът на нейната жизнена сила. Равин Кук пише за това в книгата „Orot Ha-Thiyah” (Огньовете на Възраждането): „Щастлив е този, който вижда себе си неразривно свързан с всички души на народа на Израел, дарението на Всемогъщия, когато всеки импулс на неговите мисли, чувства и ум са скрито проявление на общата жизненост. Вътрешно съзнание, че сме части от голямо плодоносно дърво на живота и колкото по-голямо е участието ни в „тялото на дървото“, толкова по-пълнокръвен и съвършен е нашият личен живот в настоящето и в бъдещето, което ще донесе просперитет и възраждане на цялата нация. Само такова интегриране на личното и националното ще доведе до окончателното Избавление, за което така копнеем и се стремим.
Тази гледна точка беше подчертана от специален ъгъл в думите на високопоставен офицер от ЦАХАЛ, посветени на другар, войник, паднал в битка. И ето думите му за сбогуване с него над открития гроб: „… защото като дните на дърво (ще бъдат) дните на народа Ми” (Исая 65:22). Народът ни е като дърво. И двете представляват едно органично цяло, в което всяка част има своя специална роля. Спомням си, че в един урок по ботаника, след като ни обясниха, че всяка част от едно дърво има своя специална роля в неговия естествен цикъл, събрах смелост и попитах учителя: „В края на краищата ние учехме, че едно дърво има мъртви клетки, които вече са изпълнили ролята си, но продължават да остават в него. Каква е тяхната роля в дървото? И тогава учителката ми отговори, като лицето й светна със специална светлина – и тези клетки имат своята роля! В тяхна чест дървото продължава да се простира гордо във висините! И тук офицерът продължи, едва сдържайки сълзите си, „приятелю мой, братко мой, който падна в битка, и с теб поколения на поколенията, които са освещавали името Му от древността до днес – всички вие сте останали с нас като неразделна, органична част от тялото на нашия народ. Вие ни давате възможност да стоим изправени с гордост и да продължим да растем все по-високо и по-високо.“
В онези моменти, когато чух тази прочувствена реч, си спомних древни думи, но толкова актуални днес – „Ще ги доведеш и посадиш на планината на Твоето наследство (Шмот 15:17), Ти Владетелю на света, „тези, които са тук с нас…, и онези, които не са тук с нас днес“ (Деварим 29:14).
Равин Ханан Порат
по книгата „Малко светлина“ מעט מן האור
lilmod.ru
Предоставил – Валентин Боянов