Задължението да признаем нашия Създател
Или: забраната за служене на лъжливи богове.
Псалм 115 ни учи следното относно идолите:
„Идолите им са сребро и злато, дело на човешките ръце.
Имат уста, но не говорят, очи имат, но не виждат;
уши имат, но не чуват, нос имат, но не миришат;
ръце имат, но не пипат, крака имат, но не ходят;
не издават глас с гърлото си.“
Псалм 19 казва:
„Небесата разказват славата на Бога,
и делото на ръцете Му възвестява небесният свод.
Ден на ден изказва слово,
и нощ на нощ открива знание.
Няма слово, няма език,
където гласът им не се чува.
По цялата земя излиза техният звук
и думите им до краищата на света.“
Идолите не дават отговори на въпросите на живота.
Аврам погледна природата и чу нейния глас. От това той разбра, че трябва да съществува Единствен Истински Бог, Който е създал всичко, Който поддържа и управлява всичко. Ние вярваме с проста, детска вяра в Бога, че Той е Създателят на всичко, и едновременно с това признаем, че Той е толкова велик, че надхвърля нашето разбиране. Бог е Един, не е телесен и има уникална същност.
Автор: Анджелике Сейболтс