„И сега, ако слушаш гласа Ми и спазваш завета Ми, ще бъдеш Мое специално притежание сред всички народи, защото цялата земя принадлежи на Мен. И вие ще бъдете царство от свети слуги за Мен и свят народ. Това са думите, които трябва да говориш на синовете на Израел” (Шмот 19:5-6).
В навечерието на даването на Тора, народът на Израел е удостоен с невероятната титла – „ти ще бъдеш специално притежание за Мен от всички народи“. Но каква е същността на тази избраност? Каква е целта?
Раши пише в своя коментар „Избраността“ (segula) е собственост (съкровище), като „събрах за себе си… съкровищата на крале и държави“ (Еклесиаст 2:8). Скъпоценни камъни и съдове, които кралете пазят в съкровищниците си. Така и вие ще Ми бъдете съкровище измежду всички народи.”
Но обоснованието за този избор, което е дадено от Тората, на един народ – „защото цялата земя (принадлежи) на Мен“ на пръв поглед изглежда странно. Ако Всемогъщият притежава земята и всички нейни жители, всички хора и всички народи от творението на Неговите ръце, защо избира един народ като специална собственост?
Това изисква обяснение и Раши го обяснява в доста остра и недвусмислена форма: „За да не кажат, че вие сте единствените, които имам и нямам други народи с вас, и какво значение има, че ви обичам? – „защото цялата земя (принадлежи) на Мен” – и другите (народи) са маловажни за Мен.”
Ясно е, че тези думи на Раши не ласкаят народите по света и за да разберем значението им, нека ги илюстрираме със следната притча. Това е като алегория за жалък и незначителен мъж, който е ухажвал много жени, докато не намери жена, жалка като него. Но когато той започна да й се хвали, че е избрал нея от много, тя му отговори скромно, но язвително: „Какво, ти си имал много възможности?“ Напротив, мъдър цар, красив на външен вид, на когото всички жени пеят хвалебствия, който избра тази, която обичаше, може да се каже за него с думите на цар Шломо: „Има шестдесет кралици, осемдесет наложници и безброй девици!“ Но „единствената е моята гълъбица, моята чиста“.
Ето как, според Раши, синовете на Израел се обръщат към Господа на световете, като че ли му казват: “Защо говориш, ласкаейки ни, казвайки, че Си ни избрал от всички народи, за да бъдем Твое специално наследство сред всички народи? Имал ли Си избор? А Всевишният им отговаря: “Вие грешите. Имах възможността да избера всеки народ, който Бих искал – „защото цялата земя (принадлежи) на Мен“ и въпреки това избрах вас от любовта Си към вас, а другите (народи) са маловажни за Мен.
Колко важни са за нас народите по света?
Друг коментатор, Сфорно, напротив, предлага фундаментално различен коментар: „Вие ще бъдете специални за Мен от всички народи“ – въпреки факта, че цялото човечество е обичано от Мен, както казаха мъдреците, „ние обичаме човека, създаден по Неговия образ“, въпреки това, вие ще бъдете избран от Мен изсред всички, тъй като ще станете „царство от свети служители“, наставлявайки цялата човешка раса, призовавайки всички да служат на Единия Бог, както се казва, „от Сион ще дойде Тората.“
Според коментара на Сфорно се оказва, че именно поради избраността на народа на Израел, той е предназначен за високата мисия да бъде „светлина за народите“ и казаното „защото цялата земя (принадлежи) на Мен“ има за цел да подчертае не изолацията на Израел от другите народи, а напротив, да подчертае, че поради грижата на Всевишния за всички жители на земята, на „избрания народ“ е поверена ролята на „царство от свети служители“ за целия свят.
В периферията на това разминаване си струва да се отбележи, че фонът на различията в коментарите на Раши и Сфорно несъмнено е разликата в личностите на двамата коментатори, отразяваща разликата в техните времена.
Раши, живял през Средновековието, станал свидетел на ужасното преследване на евреите от окръжаващите ги народи и в края на живота си на кошмарите на кръстоносните походи, не може да остане безразличен към зверствата на народи, които са изопачили божествения си образ, които са загубили всякакво подобие на човечност, и това е причината за неговия груб език – „и другите (народи) не са важни за Мен“. Докато Сфорно, връстник на Ренесанса в Италия, се опитва да види добротата и красотата на човешката раса в околните народи, подчертавайки специалната мисия, поверена на еврейския народ – да издигне светостта на народите по света.
Честно казано, трябва да се съгласим, че коментарът на Сфорно изглежда по-съвместим с ясното значение на Писанието (pshat) по две причини. Първата се отнася до най-широкия контекст на Писанието, който ни учи, че Израел наистина има ролята да бъде „светлина за народите“, от благословията към Авраам, „И всичките земни семейства ще бъдат благословени чрез теб“, до виденията в края на времето: „защото от Сион ще излезе Тората“.
Втората се крие в самия израз „царството на свещениците“ (мамлехет коханим). Според Раши, който тълкува „свещениците“ (kohanim) като служители, остава неясно за кого ще бъдат свещеници и служители синовете на Израел, ако народите по света като цяло са маловажни. След това, според Сфорно, изразът „царството на свещениците“ се обяснява много логично – точно както свещениците (коханим) инструктират народа на Израел да следва пътя на Тората в съответствие с благословията на Моше към племето на Леви „Преподавайте закона на Твоя Яков, учението на Твоя Израел“, така Израел от своя страна показва пътя на народите по света.
„Те (ще принадлежат) само на Тебе“
Коментарът на Сфорно, в съответствие с буквалния смисъл на Писанието, изисква от евреите да осъзнаят, че именно поради тяхната избраност трябва да проявяват съчувствие и разбиране към положението на народите по света като цяло и на отделния човек в частност, а не да се ограждат от тях с кула от слонова кост.
Трябва обаче да обърнем внимание на два основни момента.
Първо: носенето на светлина на народите по света изобщо не означава евреите да се занимават с мисионерска работа – да се втурват из просторите на земното кълбо и да се опитват да убедят народите по света в юдаизма, а напротив, се крие в специално, вътрешно осъзнаване на тяхната мисия, което изисква от тях преди всичко да изградят собствен национален дом – „царството на свещениците“ (mamlehet kohanim), което в края на труден и дълъг път трябва да стане център на стремежа на народите по света към него, както Пророкът казва за това: „И Много народи ще отидат и ще кажат: „Да се изкачим на хълма Господен, в дома на Бога на Яков“ (Исая 2:3).
Второ: и след изпълнението на тази велика мисия за народите по света, както е казано: „Твоите извори ще текат по улиците, потоци води по площадите“ (Мишлей 5:16), обаче, ще остане специален аспект в отношенията между Всевишния и Израел, който намира своя израз в контраста на „царството на свещениците“ за всички народи със „святия народ“ за народа на Израел – „Те ще (принадлежат) само на Тебе, а не на чужди (заедно с) Тебе” (5:17).
Равин Ханан Порат
по книгата „Малко светлина“ מעט מן האור
lilmod.ru
Предоставил Валентин Боянов