(Десета глава от книгата на Виленския Гаон „Съвършената мярка“)
Цялото богатство на този свят е като листата на дърветата в Ган Еден [тоест, дори най-големите материални ценности имат своя корен в незначителната, „неядивна“ част на Ган Еден].
Праведникът яде плодовете [на своята праведност] в този свят само ако в неговото поколение има много праведници и само ако той е добър към другите хора.
Плодовете [на делата] на праведника [тоест, наградата в този свят] не се дават на него, а на неговите синове.
Милосърдието и правосъдието са вратите на Тората. Наградата за милосърдието е богатството, а наградата за правосъдието – властта. А този, който не върши милосърдие и не осъществява правосъдие, губи дори онова богатство и власт, които му се полагат за друга заповед.
Почестта е лошата част на този свят, а богатството, с което човек прави добри дела, е по-добро от Бъдещия свят.
Понякога Всевишният дава на човека състояние, за да може той да се откупи от страдания.
За праведниците дори плодовете на заповедите, [които обикновено се дават в този свят], се запазват за Бъдещия свят за тяхно добро.
Наградата за заповедите е безкрайна, а възмездието за греховете – ограничено.
Ситра Ахара („другата страна“, Сатан) в началото се преструва, че обича човека, и глупецът го следва цял живот. А когато той слиза, за да вземе душата, човек си мисли, че и сега е дошъл, за да удовлетвори желанията му, но той се отвръща от него и го убива.
Нечестивците дори в часа на смъртта си остават жестокосърдечни и се борят с ангела на смъртта, а праведниците склоняват шия, като гълъби (защото искат с това да изпълнят волята на Твореца).
През всички дни на живота си човек е обвиняван от Атрибута на Съда, но той не бива изслушван до деня на смъртта му.
Когато човек умира – това е ден на много суров съд, както е написано (Цфания 1): „Денят на Б-г е велик… горчиво ще изкрещи там (дори) могъщият“.
Душата преди смъртта се намира в стъпалата на човека и трябва да се издигне към гърлото. И тогава човек е принуден да види Шхина (Божественото присъствие), независимо дали е праведник или нечестивец.
Но ако е нечестивец, Шхина веднага се отдалечава, и тогава ангелът на смъртта го подлага на големи страдания – душата се извлича с болка и сила, подобно на дебело въже, прокарвано през малка дупка (Брахот 8а).
А ако е праведник, Шхина не го напуска, докато не го заведе на мястото му, и душата му излиза като от целувка. И тримата праотци (Авраам, Ицхак и Яков) идват да го посрещнат, за да го защитят от тримата ангели, които проверяват делата му, за което се говори в следващия параграф (11).
Седем съдилища преминава човек. Първият съд е такъв: непосредствено преди смъртта идват три ангела. Един изчислява всички минути, които човек е бил в света, и представя отчет как е използвал отреденото му време. Вторият ангел изчислява греховете, извършени от човека. А третият, който е учил с него Тора в утробата на майка му, идва сега да види как я е запазил.
Вторият съд е след смъртта. Когато тялото се носи към гроба, пред него се провъзгласява: „Горко на еди-кого си, който се бунтуваше срещу Царя!“, и тогава го съдят. Третият съд е, когато тялото му се спуска в гроба, тогава покойникът се съди горе.
Четвъртият съд са мъченията в гроба (хибут ха-кевер), при които се съди всяка част от тялото, която е получавала наслада в този свят не заради изпълнението на заповедите. Петият съд е съдът на червеите, „и душата му тъгува за него“.
Шестият съд е каф а-кела („ложе на прашката“) за празнословие, а също и за похотливост, когато човекът става дух, гонен по целия свят от място на място. Седмият съд е Гееном.
Три съда трябва да премине човек, преди да пристигне в Ган Еден: Деня на съда, Гееном и страха от смъртта, както е написано (Моед Катан, гл. 3), че голям е ужасът пред ангела на смъртта, а след това идва в Ган Еден.
Когато човек пътува от една точка до друга, можем да разграничим три места – точката, от която е тръгнал, точката, в която трябва да пристигне (неговата цел), и самия път. Същото се отнася и за целия живот на човека: има отправна точка – този свят, цел – Ган Еден, и път, защото е невъзможно да се влезе в Ган Еден, дори ако човек е достигнал съвършенство, докато не се освободи от своята телесност.
Три пътя трябва да извърви човек след смъртта: през пустиня, през населени места и през море.
Единадесет прехода трябва да направи човек, преди да достигне мястото на покоя. Първият преход е от неговия дом до гроба. Вторият – от гроба до Гееном, защото дори ако е съвършен праведник, трябва да премине през Гееном. (Огънят на Гееном не властва над талмид хахам. Тоест, той бива преведен през Гееном, но огънят не го докосва…) Третият – от Гееном до Ган Еден. От Ган Еден – до Седемте рекии (нива на висшите светове), а оттам – до Висшия Ган Еден. И на всяко място той трябва да даде отчет за делата си.
Реката Динур отделя Висшата Земя Израел от чуждите земи, както река Йордан прави това в долния свят, и тази река е Висшият Гееном. Преди да влязат във Висшия Ган Еден, душите трябва да преминат реката Динур. (Изключение правят душите на най-висшите праведници.)
Има четири вида агала (кашер на съдове) – закаляване в огън, потапяне във вряща вода, която представлява съчетание на вода и огън, потапяне в студена вода, а глинените съдове преминават кашер чрез разбиване. На това съответстват четири вида хора: праведници, средни, нечестивци и скотове – съвършени злодеи. И когато преминават реката Динур, всеки бива съден според делата си. Праведниците се съдят със студена вода, нечестивците – с огън, средните – с вода и огън, тоест с вряща вода, а онези, които следват животинската си душа, се унищожават там, защото ако глинен съд се счупи, той не може да бъде поправен.
Къпането в реката Динур премахва от човека опетнените нечисти дрехи – облеклото на този свят, тъй като там органите и тялото престават да съществуват. А след това човекът се облича в одеждите, които е изтъкал за себе си чрез заповедите, и бива принесен в жертва от ангела Михаел – коена (свещеника) на Висшия свят, и се удостоява винаги да стои пред Б-г и да се наслаждава на сиянието на Шхина.
Въпреки че, когато Всевишният наказва, Той отстъпва от буквата на Закона към снизхождение, на онзи, който е постъпвал зле с хората, му се въздава точно с онова, което е вършил спрямо другите; и същото се прави с горделивеца.
Този, който се е отнасял зле с хората, не излиза от Гееном, докато не го изведе праведник. А този, който е постъпвал лошо спрямо Небесата, не може да влезе в Ган Еден, докато не влезе праведник.
Органите на тялото свидетелстват за човека на съда, а дните от живота му са като нечисти дрехи, в които той бива съден, за да получи наказание, ако е прекарал живота си в гонене на наслади от този свят. По същия начин се отнася и за доброто – ако е използвал времето си за постигане на истинско съвършенство, то именно в тези дни получава наградата си.
В окото е запечатан целият свят и всичко, което е в него. Ако човек върши добро или зло, то се отпечатва в съответното място на окото в същата форма и вид, каквито са били в онзи ден, и именно това му показват преди смъртта.
Ситра Ахара („другата страна“, страната на злото) ще преследва човека, за да му отплати незабавно за стореното зло. А доброто се скрива за праведника, докато той не достигне съвършенство, очиствайки се в Гееном.
Въпреки че след произнасянето на присъдата тшува (разкаянието) не може да спаси човека от смърт, тя му помага да се издигне от Гееном, след като изтърпи [там] всичко.
Ако човек умре преди 13-годишна възраст, това е присъда на Висшия съд (заради греховете на бащите му). А от двадесетгодишна възраст нататък – за собствените му грехове. Но за този, който умира между 13 и 20 години и не подлежи на наказание от Висшия съд, е казано (Мишлей 13:23): „Има такъв, който загива без съд“. И въпреки това, всичко се случва според справедливостта.
Макар че мъдреците са казали (Йерушалми Бикурим 2:1), че Висшият съд не наказва до двадесетгодишна възраст, все пак след това човек ще получи възмездие за всичко. (И за това е написано в Кохелет 11:9: „Радвай се, младежо, в младостта си… но знай, че за всичко това Бог ще те доведе на съд“).
Ган Еден се намира в югозападната част на света, а Гееном – на север. [Тук и в точка 32 чрез „географски“ понятия се изразяват духовни характеристики на света, които ще станат по-ясни за читателя само след задълбочено изучаване на Тора.]
Праведниците очакват мъдреца в Бъдещия свят, за да им разкаже своите открития в Тора. И когато праведникът влезе в Ган Еден, му се дават сто и петдесет дни, за да изложи публично Тора, която е учил в този свят.
В бъдеще Гееном ще се очисти от своята тума (нечистота) и ще бъде включен в Ган Еден. И двата ще бъдат установени в Земята Израел.
Подобно на това, че долу [на земята] в Храма има различни нива [на святост] – първо се влиза в Храмовата планина, след това във вала, после в езрат нашИм [и т.н.], така е и горе, както е написано (Теилим 15:1): „Ашем! Кой ще живее в Твоите шатри?…“ Човек със своите дела в този свят изгражда множество жертвеници във всеки от [духовните] светове, върху които се принася в жертва душата му.
Всевишният е създал човека, за да му въздаде добро в крайна сметка. И дори ако човек съгреши, Всевишният го връща в този свят два или три пъти, докато той не поправи повреденото, и го поставя в Гееном, докато не се очисти и докато духовната скверна не се премахне от него. Разликата обаче е, че този, който първоначално е бил добър, ще се удостои с Бъдещия свят заедно с тялото си, а ако човек не е поправил отначало [това, което е трябвало да поправи], първите тела загиват и се унищожават. А за този, който не се поправи и при четвъртия път, няма на какво да се надява – да не бъде казано за нас.
Нечестивецът първо се предава на ангела Дума, който отговаря за мъртвите в гроба (Хагига 5), а след три дни Дума го предава в Гееном, който се намира в дълбините на земята [вж. точка 27], за да бъде претопен и очистен. Там Външните [сили на злото] го поробват, като всеки взема своята част, докато не приключат с възмездието.
Всяко страдание, което душата изпитва, изпитва също и тялото, и плаче заедно с нея в гроба. Звездите, съзвездията и ангелите на служението също страдат и плачат заедно с душата, тъй като тя е взета от всички тях, а нейните дела са им причинили вреда и са внесли тъмнина в тях, така че и те получават възмездие заедно с нея.
И там, в Гееном, човек се изповядва, признава праведността на присъдата и се моли да бъде изведен оттам заради заслугите на благотворителността, която е вършил преди смъртта си. И след като изтърпи всичко, го водят в Ган Еден, а оттам го изпращат в превъплъщение, за да поправи причинената вреда.
Основата на Ган Еден е водата, а основата на Гееном – огънят, и тези две основи се използват във висшите [светове]. А в нисшите [светове] се използват въздухът и пръстта, и човек трябва да премине през всички тях. [Тук става дума за четирите коренни духовни сили, които пораждат цяла верига от явления чак до материалните вода, огън, въздух и пръст.]
Автор – Равин Елияху миВилна Виленский Гаон
Източник – toldot.com