Книга „Пътища на мира и доброто“ – автор Равин Ицхак Силвър
Тора забранява да се причиняват болка и страдания чрез думи и постъпки. Тази забрана се отнася не само до речта, но и до мимиката.
1.В Тора е написано („Вайикра“, 25:17): „Не се обиждайте един друг и бойте се от Всевишния.“ Тук става въпрос за забраната да се причиняват болка и душевни страдания чрез думи или действия. Тъй като в тази сфера е невъзможно да се определи ясна граница за това кога и кои думи могат да наранят друг човек, трябва да се внимава двойно повече. Освен това, за разлика от нарушенията, свързани с имуществена вреда и подобни щети, този, който е обидил ближния си, не може да поправи стореното – защото е невъзможно да се върне назад във времето и да заличи чувството на болка.
Защо е казано: „…и бойте се от Всевишния“? Тук става въпрос за онова, което се намира в сърцето ни. Следователно, трябва да се боим от Този, Който вижда всички наши мисли и знае дали сме имали добри намерения към другия човек или обратното.
2.Тази забрана включва всякакви думи, жестове, намеци, мимики, писма и други изразни средства, чиято цел е да унижат, обидят, причинят болка, изплашат, ядосат, натъжат или предизвикат неприятни чувства у друг човек.
Забраната да се „обижава“ се нарушава дори когато човек не е казал или направил нищо пряко, например ако покаже юмрук или оръжие с намерение да уплаши или унизи другия. Въпреки това, въпросът не е само в това дали заплашеният човек може да се защити или да отвърне на нападението. Основният критерий е какво усеща в този момент човекът, срещу когото е насочена заплахата.
3.Мъдреците са казвали, че молитвата на онзи, който изпитва болка и страдания, бива незабавно чута на Небесата. (Тоест виновникът може веднага да понесе последствията, ако досега не се е разкаял.)
4.Тази заповед не е ограничена във времето или пространството, нито по пол или възрастови категории. Забранено е да се причинява болка и да се обижда дори малко дете. Още от ранна възраст на децата трябва да се обяснява защо някои думи не бива да се изричат и как определени неща могат да бъдат възприети негативно.
Веднъж Хазон Иш видял момче, което в Шабат взело в ръце предмет, който е забранено да се мести в този ден (и то не според всички мнения). Бащата на детето, забелязвайки това, започнал да го ругае много строго. Хазон Иш коментирал случката с думите: „Може би детето е нарушило забраната на мъдреците, но баща му без съмнение наруши забраната на Тора.“
8 октомври – 7 април
5. Мъдреците особено предупреждават срещу причиняването на болка на съпругата. Жената е по-чувствителна към думите и постъпките на съпруга си, а нейните сълзи и молитви веднага стигат до Небесата, което може да доведе до незабавно наказание.
Раби Елиезер бен Оркенус бил женен за сестрата на рабан Гамлиел[1]. От момента, в който мъдреците (начело с рабан Гамлиел) след дълги алахически спорове отлъчили раби Елиезер от общността, тя не му позволявала да падне ничком по време на четенето на жалостивата молитва „таханун“. Един ден обаче тя излязла от дома, за да даде хляб на бедните, а когато се върнала, видяла, че раби Елиезер е коленичил и произнася „таханун“.
— Стани, — каза тя, — ти уби брат ми.
В този момент обявиха, че рабан Гамлиел наистина е починал.
— Как разбра за това? — изуми се раби Елиезер, който въобще не желаел смъртта на рабан Гамлиел; той единствено предал на Всевишния в молитвата си колко тежко е положението му…
— Така ме учеше баща ми: „Всички порти могат да бъдат затворени пред човека, освен портите на ‘обидата’.“
(Тоест пред молитвата на човек, когото са обидили, небесните порти не се затварят.)
6. Клиент, който в момента няма пари (или просто не възнамерява да купува нищо), не бива да разпитва за цените. Дори ако клиентът не пита за цената, но дълго разглежда дадена стока, продавачът може да реши, че той проявява интерес, и при отказ да изпита неприятни чувства.
Ако на продавача или занаятчията бъде обяснено, че разговорът за стоката не е свързан с намерение за покупка, забраната не се нарушава. (Следователно, ако влезете в магазин и уведомите, че искате да сравните цените в няколко магазина, това не е нарушение.) Няма задължение да се обяснявате пред продавача, ако въпросите и поведението ви сами по себе си показват истинската причина.
Според някои мнения не бива да се разпитва просто така за цената на дадени услуги, ако специалистът остане с впечатлението, че наистина искате да направите поръчка или да го наемете, а всъщност нямате такова намерение.
9 октомври – 8 април
7. Не бива да се казва на евреин, който се е върнал към спазването на Тора, или на човек, който в миналото е нарушил някоя заповед: „Спомни си какъв беше преди и с какво се занимаваше.“ Същото важи и за гер (прозелит). Не бива да се казва на гер: „Спомни си кой беше баща ти.“
8. Ако евреин, който преди не е спазвал заповедите, или гер дойде да изучава Тора, не бива да му се казва: „Как ще изучаваш Тора? Устата, които са вкусвали некошерна храна, ще учат Тора, дадена от устата на Всевишния?“
В Калифорнийския университет се провеждали уроци по Тора за желаещите да възстановят връзката си с юдаизма и традицията на предците. Михаел започнал да посещава тези уроци и след известно време решил да промени начина си на живот. След като завършил университета, той заминал за една от най-известните ешиви в света и впоследствие сам започнал да обучава други.
Минали години. Михаел имал дъщеря и му предложили добър годежен партньор за нея. Инициаторът на сватовството бил неговият стар приятел Янкел. В разговор с Михаел той казал: „Кой би могъл да предположи, че от семейство на неудачници и престъпници ще излезе такъв праведен и порядъчен човек! Кой би могъл да си представи, че устата, които са поглъщали некошерна храна, сега ще учат другите на Тора?!“
Ако тези думи не са обидили Михаел, а напротив – вдъхновили са го, старият му приятел е постъпил много добре. Но ако Янкел е искал да унижи и обиди Михаел, грехът му е голям. Ако е искал да похвали приятеля си, но той е възприел думите негативно, трябва да поиска прошка и да го успокои.
10 октомври – 9 април
9. Във всеки регион или дори град хората имат свои особености. Това може да се отнася не само до речта и диалекта, но и до начина на мислене. И макар че мнозина знаят за тези особености и разбират, че те не са недостатък, често разговорите по тази тема могат да засегнат и унижат. Например, не бива да се казва: „Той направи това, защото е от еди-кой си град“ или „Само жителите на това село са способни на такова нещо.“ Това, разбира се, се отнася и за шегите, които осмиват недостатъци, приписвани на определена народност, живееща в същия регион.
10. На човек, който има някакво заболяване или физически недостатък, е забранено да се напомня за това. Същото важи и за човек, който преживява трудности, като например болест или загуба на близък. Не бива в такива случаи да се казва: „Ако беше достоен… ако не носеше грях, това нямаше да се случи.“ Подобни думи са допустими единствено ако целта е да се помогне на човека да се разкае, но дори тогава трябва да се проявява изключителна деликатност, за да не бъде засегнат или наранен.
Един от учениците на раби Йехезкел Абрамски след сватбата си се преместил да живее в друг град, далеч от своя учител. В продължение на много години той не успял да се види с него. Но накрая настъпил моментът, в който могъл да се върне и да го посети.
При срещата рав Йехезкел го попитал как вървят делата му, как са жена му и децата. Ученикът навел глава: той все още нямал деца. Когато рав Йехезкел разбрал каква грешка е направил, лицето му побледняло и за миг изгубил дар слово. След като се съвзел, той казал: „Обещавам ти, че от този ден нататък ще се моля за теб три пъти на ден, за да ти даде Всевишният потомство. А ти, моля те, прости ми, че ти причиних болка.“
11 октомври – 10 април
11. Когато продавачът няма необходимия продукт, той не бива да изпраща клиентите в друг магазин, ако знае, че и там в момента няма наличност от този артикул. (Понякога на продавача му е неудобно да остави посетителя без отговор или не успява да се справи с големия поток от хора, затова подобно решение може погрешно да му се стори приемливо.)
12. Ако някой извика такси, поръча пица или други услуги само за забавление, той също нарушава забраната за „обида“. Освен това, когато има фиксирана такса за посещение на адрес, „шегаджията“ е длъжен да компенсира причинената вреда. Ако обаче става дума за обаждания до полицията, пожарната или бърза помощ, подобни фалшиви сигнали могат да представляват пряка заплаха за нечий живот. В края на краищата, служебният автомобил може да бъде изпратен на грешен адрес, докато в същото време някой тежко болен човек няма да получи навременна помощ.
Такива „шеги“ са забранени и спрямо обикновени хора, например когато някой звъни и съобщава, че човек е спечелил голяма сума пари. В подобни случаи ненужно се губи времето на хората и им се причинява излишно напрежение.
Настъпили летните ваканции. Хана играела с приятелките си на детската площадка. По това време там дошло многодетно семейство, което очевидно не живеело в този квартал. Един от тях се приближил и попитал Хана къде могат да купят мляко за кърмачета.
Хана веднага си спомнила за една възрастна жена, която неведнъж се оплаквала на родителите ѝ от шума в двора и от нейното поведение…
„Тук една жена има гмах[2] за хора, които се нуждаят от такава смес“, – каза Хана. След това добави, че жената е много възрастна, страхува се от крадци и от данъчните служби, затова ще трябва да ѝ обяснят кои са в действителност.
Хората се отправиха към старата жена, а Хана и приятелките ѝ избягаха у дома, за да наблюдават развитието на събитията. Те гледаха и се превиваха от смях: семейството се опитваше да убеди съседката, че няма от какво да се страхува и че просто се нуждаят от мляко за бебе, а тя крещеше, че не знае за какво говорят и че ако не я оставят на мира, ще извика полиция.
Хана наруши три заповеди: „не отмъщавай“, „възлюби ближния“ и забраната „онаа“ (заблуда, причиняване на страдание с думи или действия). А що се отнася до нейните приятелки – те трябваше да се опитат да я спрат и във всеки случай да не участват в такова дело.
13 октомври – 12 април
13. Когато на група хора е зададен въпрос и не сме сигурни дали някой от тях знае отговора, забранено е да го питаме: „Е, какво ще кажеш?“
14. Учениците не бива да задават въпроси, които могат да поставят учителя в неудобно положение.
15. Ако човек по погрешка зададе неуместен или дори глупав въпрос, не бива веднага да се вторачваме в него. Така няма да се почувства толкова зле или засрамен.
Госпожа Соснова разговаряла със своя приятелка на сватбата на племенницата си. Неочаквано скъпата чаша, която държала, паднала от ръцете ѝ и се счупила. Мнозина от присъстващите веднага се обърнали и я загледали. Тя усещала тези погледи и изпитвала силно неудобство и срам. Единственото, което я утешило, било, че най-уважаваните равински съпруги, седящи на главната маса, дори не вдигнали очи и продължили да се занимават със своите дела.
Всъщност, жените на почетната маса също чули звъна на счупената чаша, но решили, че е по-добре да не гледат в тази посока.
12 октомври – 11 април
16. Човек, който е свикнал да издига своята значимост за сметка на посрамяването на другите, губи своята част в бъдещия свят. При това се отнася и за случаите, когато засегнатият човек не присъства. Например, ако някой сравнява своите действия с тези на друг, за да стане ясно колко по-добър е от него.
Попитали Рут за своя съученичка във връзка с предложен ѝ шидух. Жената, която задавала въпросите, се интересувала от това как учи момичето и какво е поведението ѝ. Първо попитала за оценките ѝ, след това – какво е било общото ниво на другите момичета в класа, и накрая – какви били успехите на самата Рут.
Рут отговорила:
„Момичето, за което питате, имаше средна оценка 80, което е над средното за класа и по-високо от успеха на нейните приятелки.“ След което последвал въпрос за нейните собствени оценки.
Тук Рут имала няколко варианта за отговор:
а) „Моята средна оценка беше 95.“ Този отговор е приемлив, защото просто отговаря на въпрос.
б) Ако обаче тя, радвайки се на своето превъзходство, веднага беше казала: „Това момиче имаше 80, а аз почти винаги 95“, тогава би направила голяма грешка – би издигнала своята значимост за сметка на съученичката си.
***
Виленският Гаон непрекъснато е учил Тора от самото си детство.
Този случай се е случил, когато е бил само на четири години. Майка му знаеше, че Тора много влияе върху човека и, както е известно, го прави по-изтънчен, което понякога води и до физическа слабост. Тя постоянно следеше развитието на Елияу и забеляза, че той яде без особен апетит и изглежда блед. Майката го помоли временно да остави учението и да отиде да играе с момчетата на двора.
Малкият Елияу излезе на двора и видя, че момчетата се люлеят на самоделна люлка, направена от кръгъл камък и поставена върху него голяма дъска. На момчето това му се стори скучно. Той постоя малко и се върна обратно вкъщи. На прага стояха родителите му и много се изненадаха, че техният малък син се връща толкова бързо.
На въпроса защо не иска да играе с момчетата, той отговори: „Не мога да седя на дъската и да гледам как моят приятел слиза надолу, а аз се издигам нагоре. Това не съответства на принципите на Тора, в която на първо място е любовта към ближния. По-добре ще уча Тора и само ще се издигам нагоре, така че никой да не слиза надолу. Това ще бъде за мен истинска радост.“
17.Дори ако човек не възнамерява да нарани ближния си, винаги е необходимо да се спазват правила, които ще ви държат далеч от конфликти и неприятности, дори ако това става ненамерено. Съответно, трябва да следите, например, да не събудите спящ човек, да не заемате място пред хора в опашка, да не пушите до други хора, да не вършите неща, които са неприятни за другите (например, да плюете, да ровите в носа си и т.н.). Всичко това може да предизвика негативни емоции.
18.Когато от къщи изнасят болен, за да го отведат в болница, не трябва да стоите наблизо и да го гледате настойчиво. Това може да бъде много неприятно за самия болен или за роднините му.
19.Ако човек плюе върху друг и го улучи, той се наказва с парична глоба. Ако обаче улучи само дрехите или просто обижда друг човек с думи, не е задължен да плаща за моралната вреда. Въпреки това, бейт-дин може да въведе специални разпоредби и да вземе мерки, за да се създаде допълнителна защита на закона и да се възстанови редът. Според някои мнения, той може да бъде изключен от общността, докато не се извини, или да бъде наказан с камшик.
13 октомври — 12 април
Рав Рахуми учил при Рав в града Мехоза. Вкъщи се връщал веднъж в годината преди Йом Кипур. Един път се забавил и не дошъл в определения срок. Съпругата му седяла на входа на къщата и дълго чакала. В един момент й станало много горчиво и по бузата й потече сълза. В този момент нейният съпруг седял на покрива на един дом и учел. Покривът се срутил и рав Рахуми загинал.
***
Един ден раби Йоханан[3], като погледнал рава Каану, помислил, че той се подиграва с него. Това много го засегнало, и щом мислите му се превърнали в чувства, се случила трагедия и рав Каана умрял.
В действителност рав Каана изобщо не се подигравал: просто имаше специфична мимика на лицето. От този разказ става ясно, че обида, предизвикана от някаква грешка на въображението, също може да доведе до лоши последствици, затова при общуване трябва да се избягват амбивалентни форми, които съдържат две противоположни значения.
***
Рав Хисда постил четиридесет дни, защото рав Уна се обидил на него. В същото време самият рав Уна постил четиридесет дни, защото в сърцето му имало известно подозрение спрямо рава Хисда.
***
От Земята на Израел във Вавилон пристигнал рав Дими и донесъл плодове за продажба. Главата на Вавилонската общност изпратил рава Ада да провери колко всъщност е мъдър този човек. Ако се окаже, че той е истински мъдрец, според закона неговите стоки трябва да се купуват първи. Поради малкото закъснение, предизвикано от тази среща, всички плодове се развалили и рав Дими отишъл да разкаже всичко на рава Йосеф. Той го изслушал и отговорил: „Този, Който не закъсня с наказанието на Едомския цар, няма да закъснее и с наказанието на онзи, който те обиди“. След малко време всички научили, че рав Ада е умрял. След това много хора се обвинявали за случилото се.
20.Не бива да плашим други хора, например, да викнем рязко зад гърба им, да се появим неочаквано пред тях в тъмнината и т.н. От думите на Рамбам става ясно, че това също се отнася към забраната за „обида“. За такива действия няма конкретно наказание в еврейския съд, но човекът ще получи наказание Отгоре. Тази забрана е необходимо да се предаде и на децата, защото е известно, че детските игри често водят до подобно поведение. (Ако в момента, когато човек уплаши приятеля си, той също го държи или бутне, е задължен да плати парична глоба).
14 октомври — 13 април
На Пурим Авимелех хвърлил експлозивен пакет от прозореца. Той живеел на осмия етаж, и докато този пакет падал надолу, госпожа Паденска успяла да излезе на двора. Когато чула силния взрив, тя се уплашила толкова много, че трябвало да я откарат в болница в стресирано състояние.
След години Авимелех се обърнал към равин с молба да му помогне да поправи стореното: да направи тшува и да установи каква сума трябва да плати на пострадалата.
Някои авторитетни законоучители смятат, че в случай, когато някой обижда или тормози ближния си, е позволено да отвърнеш със същото, тъй като Тора не може да забрани на човек да се защитава, когато му причиняват болка. Въпреки това, на мъдрия човек винаги се препоръчва да остава спокоен и да не се поддава на желанието да отмъщава. Известно е, че много праведници са се старали да не реагират на обиди и колкото е възможно повече да се отдалечават от огъня на гнева и споровете.
В някои случаи, когато учителят види, че ученикът не се подготвя за уроците и не владее добре материала, е позволено строго да говори с ученика и дори да каже нещо обидно. Но всичко това се допуска, ако ученикът е способен да реагира спокойно на забележките и сериозно да се заеме с ученето, а учителят желае само да му помогне в това.
Ако учениците не владеят материала поради неговата сложност, учителят трябва да прояви търпение и да повторя материала с тях, докато го усвоят добре. В случай, когато баща трябва да направи забележка или да упрекне сина си или други близки, той също трябва да се постарае да не ги обиди и да не им причини страдания.
Учениците от ешивата „Ец хаим“ на тринадесет години трябваше да издържат изпит по познание на Талмуда при известния рав Исер Залман Мелцер. Учениците се явяваха по ред.
Един от учениците отговори грешно на въпроса, и тогава рав Мелцер каза: „Ти сигурно имаш предвид това…“ Ученикът поклати глава и повтори гледната си точка, уточнявайки как разбира този откъс от текста. Равът отново се опита да му помогне да оправи положението, предложи още един вариант за разчитане на текста, но момчето стоеше на своето. Това продължи десет минути. Неочаквано рав Мелцер се извини и каза, че трябва да се оттегли за известно време. Той излезе и започна да се разхожда по коридора, повтаряйки си: „Заповедта да уважаваш ближния важи и за малките деца!“ След няколко минути се върна в класната стая и отново започна спокойно да обяснява на учениците същия откъс от текста.
***
В детството си Макс учил в талмуд-тора. До днес той все още помни наизуст няколко трактата, въпреки че е напуснал традиционния еврейски начин на живот и дори се е оженил за нееврейка.
Как започна всичко? Един ден един от учениците изгуби нещата си и по някаква причина учителят заподозря Макс (тогава Мойше) в кражбата. Той го обвини пред всички ученици. На момчето това му беше много тежко, но бе уверено, че родителите ще изяснят всичко и ще му помогнат. Обаче се случи непредвиденото. Баща му се отнесе сериозно към подозренията на учителя и се нахвърли върху сина си.
— Как можа да опозориш цялото ни семейство! — викаше той. — Сега ще ти дам както трябва, за да не посмееш да го правиш отново!
Това беше удар за Мойше. Той лошо спеше, загуби апетит и не можеше да се концентрира по време на уроците. Това доведе до лоши оценки, а по-късно — и до пълна загуба на интерес към ученето. Най-страшното бе, че Мойше престана да уважава себе си. Постепенно той се запозна с други момчета, които по едни или други причини се чувстваха „неудачници“. Заедно с тях започна да се разхожда, да се лени и да прави глупости. Те се чувстваха отхвърлени, което породи в сърцата им омраза към околните. Въпреки новото си „свободно“ положение, те съвсем не се чувстваха щастливи.
Мойше премина в друго (нерелигиозно) училище, но и оттам след няколко изпълнения го изгониха. Той си смени името и престана да носи кипа.
Днес Макс е вече възрастен и, разбира се, носи отговорност за своите постъпки. Но сянката на обвинението за много от простъпките лежи не само върху него, но и върху учителя му, защото точно поради онази обида Мойше стигна до днешното си положение.
15 октомври — 14 април
23. Забранено е без причина да се отлага съдебно разглеждане или да се откаже прием на човек, дошъл за съвет.
Забраната за „оонаа“ се усилва, когато се отнася до гери (прозелити), вдовици или сираци. За гера е казано: „Не обиждай гера и не му вреди“. Тази забрана се споменава в Тора тридесет и шест пъти. Относно вдовицата и сирака също е казано ясно: „Не обиждай никаква вдовица или сираче“. Тоест, става дума дори за заможни хора, които вдовството или сирачеството правят много уязвими и беззащитни.
Този, който обижда гера, вдовицата или сирака, нарушава веднага няколко забрани на Тора.
Рав Йеошуа Лейб Дискин преоборудва една стая, за да я използва по време на Песах. Това беше втора кухня, която се отваряше само по време на Песах. Всяка година там слагаха нова печка, макар че самият рав Йеошуа Лейб ядеше маца само през първата пасхална нощ. Пшеницата също не беше обикновена. Учениците носеха пшеница, която бяха накосили специално за приготвянето на маца. Торба с тази пшеница се съхраняваше при един от неговите най-близки ученици още от началото на лятото. Тази торба беше окачен на кука, забита в тавана над човешки ръст. Дори и най-ловките мишки не можеха да стигнат до нея.
Преди настъпването на празника ученикът носеше торбата със зърното, и след внимателна проверка го пресяваха. Водата донасяха два дни преди Песах от извор Моца (под Йерусалим), а мацата пекеха само преди започването на празника (ерув Песах). За целия процес на приготвяне на мацата лично следеше рав Йеошуа Лейб.
Един ден неговият близък ученик заболя и почина. Сега трябваше да се реши кой ще отговаря за съхранението на зърното. Учениците дойдоха сами да попитат за това, но рав Дискин помоли да оставят торбата на същото място. „Нима вдовицата ще следи за зърното по-добре от нас?“ – попитаха учениците. „В следващата година ще решим при кого ще се съхранява зърното, но засега нека всичко остане при нея, – отговори учителят. – Ако вие сега дойдете, за да вземете торбата, това ще бъде още едно горчиво споменание за нейната загуба. Всичките ни строгости не струват една нейна малка въздишка!“
***
Духовният наставник на ешивата в град Радин попита Хафец Хаим какво да прави с ученик, който е обидил вдовица, при която често обядвал. (В онези времена в ешивите нямаше столова, а учениците се хранеха в семействата на местните жители.) Жената разказала, че младежът се държал нагло и неговото поведение я наранило много.
Сигурно е имало някакъв конфликт, но Хафец Хаим не се зае да разследва това. Той беше толкова шокиран от случилото се, че нареди на младежа да напусне ешивата и да се върне у дома, въпреки че този ученик се смяташе за един от най-добрите. Наставникът не можеше да разбере какво е накарало великия еврейски мъдрец да постъпи толкова рязко с момчето. Когато попита за това, равът отговори: Този, който е груб към самотна вдовица, сигурно има добра доза наглост и лоши качества. А мъдреците са казали: „За наглия човек пътят е към ада, а за стеснителния – към рая“. И защо е така? Защото стеснителният – дори ако е направил нещо лошо, все още има надежда да направи тшува (покаяние), докато наглият човек не може да се разкае!
16 октомври — 15 април
25. Понякога наставникът смята за необходимо да бъде по-строг с някои ученици, дори когато става дума за гери, сираци или вдовици. В това няма забрана, тъй като се прави за тяхното собствено добро, за да ги научи на Тора или занаят. Въпреки това, е желателно, независимо от всичко, все пак да се отнасяме към тях по-снизходително.
36.Когато Тора говори за сирак, има се предвид дете, което расте без майка или без баща. До кога се нарича „сирак“? Докато не порасне толкова, че да не се нуждае от помощта на възрастен човек и да се грижи за себе си. Когато Тора говори за вдовица, има се предвид жена на всякаква възраст, тъй като през цялото време, докато жената не се омъжи отново, тя се чувства много нещастна.
Забраната да се угнетяват други хора (ло тирде бо бе-фарех)
Има мнение, че е забранено да подчиняваш ближните си, защото в Тора е казано: „А сред вашите братя, синовете на Израел, нека един не угнетява другия“.
Ако човек знае, че като помоли друг за дори малка и незначителна услуга, ще го задължи толкова, че той, макар и да не иска да изпълнява молбата, ще се засрами или ще се уплаши да откаже, тогава не бива да иска такава услуга.
28.Не трябва да се иска от близките или еврейските подчинени да извършват тежка, неизпълнима работа или работа без ограничение на времето. С работниците (подчинените) трябва да се договаря за времето или обема на работата предварително, за да изглежда за тях като стандартна задължение, а не като нещо неизпълнимо и невероятно тежко. Също така не бива да им се дава работа, която не е необходима, само за да не седи без работа.
Когато човек моли близките си да направят нещо, дори да изпълнят заповед, трябва да говори меко, за да бъдат думите му приети добре.
[1] Раби Елиезер – един от най-известните мъдреци от епохата на Мишна. Неговият учител рабан Йоханан бен Заккай го ценял почти повече от всички останали мъдреци. Получил прякора „великият раби Елиезер“. Рабан Гамлиел беше следващият президент на Санхедрина след рабан Йоханан.
[2] Съкръщение от „гмилут хасадим“ – извършване на безкористно добро. С тази дума се наричат частните фондове, от които може да се получи безлихвен заем, да се вземат спешно нужни домакински предмети или да се получат други безвъзмездни услуги. В телефонните указатели, ориентирани към региони с еврейско население, верни на Тората, могат да се видят цели страници, запълнени с данни за такива „гмахове“ – например, гмахове за столове, бутилки за бебета, лекарства и дори приют за загубени деца.
[3] Раби Йоханан – глава на поколението в Земята на Израел през 3 век, съставил Йерусалимския Талмуд. В следващите истории се споменават и други мъдреци от Талмуда.
Източник – toldot.com