Книга „Пътища на мира и доброто“ – автор Равин Ицхак Силвър
Не бива да утешавате човек, с когото сте в много лоши отношения, за да не му се стори, че се радвате на неговата скръб.
1.Утешение на скърбящите (Нихум Авелим) – заповед, която задължава да се помогне на човек в траур през първите седем дни след погребението на негов близък. Относно това дали утешението на скърбящите е заповед от Тора или постановление на мъдреците, мненията на авторитетните законоучители се различават. Основната цел на тази заповед е да се изкаже съболезнование на скърбящия, да се утеши и успокои. Тя спада към категорията на заповедите, които разкриват вътрешни качества като милосърдие и любов към ближния.
Първата трапеза след погребението се нарича Сеудат Авраа. Скърбящият (авел) не може сам да приготвя храна или да използва свои продукти за тази трапеза. За това трябва да се погрижат неговите близки роднини или съседи. Ако скърбящият е жена, жените ѝ помагат. Но за втората трапеза, дори ако тя се случи в същия ден, вече е разрешено да се използват собствени продукти. Ако никой не помогне в подготовката за Сеудат Авраа, скърбящият има право да си поръча или сам да си приготви храна.
Един евреин, след смъртта на съпругата си, отишъл при раби Яаков Исраел Каневски (известен като Стайплер), за да сподели своята скръб. Раби Исраел го изслушал, хванал го за ръката и казал:
„Аз съм в същото положение. И моята жена почина, и на мен също ми е много тежко. Около мен има хора, които се грижат за всичко, но това не притъпява болката от загубата…“
След кратко мълчание добавил:
„Много мислих за всичко това. Така е устроен този свят – съпрузите не могат да си отидат заедно в един и същи ден. Някой умира пръв, а другият остава сам. А дори и да ни бяха попитали дали така трябва да бъде, вероятно нямаше да предложим нищо различно… Затова на този, който остава жив, му остава само да благодари на Всевишния, че Той не е направил обратното и не е взел него първи.“
17 декември — 16 юни
3. Заповедта за „утешение на скърбящите“ е също акт на милосърдие към покойния. Съществува мнение, че ако човек е бил самотен или по някаква причина никой не спазва траур за неговата кончина, трябва да се съберат десет души, които да заемат мястото на скърбящите. Други хора трябва да дойдат при тях, за да изпълнят заповедта за „утешение на скърбящите“. Въпреки това, това правило не е станало част от традицията, и днес в подобен случай просто се събират десет души, които се молят в дома на покойния в продължение на седем дни.
Когато починал бащата на рав Хаим Каневски (рав Яаков Исраел Каневски, известен като Стайплер), при него дошъл рав Шломо Залман Ойербах. Влизайки в дома, той казал: „Много сме задължени на Стайплера за всичко, което е направил за нас, и сега имаме възможност да му се отплатим. Нашите думи на утеха и помощта ни са важни не само за скърбящите, но и за самия покойник.“
4.Според едно мнение заповедта за „утешение на скърбящите“ се изпълнява едва след три дни. Това е свързано с предположението, че през първите дни скърбящият е в прекалено тежко състояние и не желае да вижда никого. Въпреки това, други смятат, че е позволено да се утешава скърбящият още от първите дни. Разрешено е да се оказва утеха както през деня, така и вечер.
5. Не бива да се утешава човек, с когото имате много лоши отношения, за да не му се стори, че се радвате на неговата скръб.
6. Когато всички сядат на масата, скърбящият трябва да заеме мястото начело.
Когато хората идват да утешат скърбящия, не бива да започват разговор, докато той сам не заговори. Ако обаче се вижда, че му е трудно да започне, тогава тази роля преминава към посетителя.
Обичайно е този, който идва да утеши, да каже (обикновено при напускане):
„А-Маком йенахем отха (етхем) бe-тох шеар авелей Цион в-Ирушалаим.“
„Нека Всевишният те (ви) утеши, заедно със скърбящите на Цион и Йерусалим.“
18 декември – 17 юни
7.Скърбящият не е длъжен да става дори пред велик равин, държавен глава или друго важно лице. Ако обаче той вече е станал, не бива да му се казва: „Седни, седни“, защото това може да изглежда така, сякаш му желаят да остане в траур (сякаш му казват: „Седни и продължавай да скърбиш.“).
8.Ако скърбящият кимне с глава в знак, че приема думите на утеха и че посетителят може да си тръгне, не бива да продължавате да седите при него. Трябва спокойно да се отдалечите. Понякога човек иска да си почине от посетителите, затова околните трябва да бъдат много внимателни и съпричастни, за да не му причиняват допълнителна болка.
9. Не се обръщайте към скърбящия с думите: „Шалом алейхем“. Думата „шалом“ (която е свързана с корена на думата „шалеем“ – цял, съвършен) символизира завършеност и хармония, което я прави неподходяща за употреба, когато човек страда от загубата на близък. Самият скърбящ също не казва „шалом“ на другите.
Това правило важи през първите три дни на траура. През следващите четири дни, ако някой по незнание се обърне към скърбящия с „шалом…“, той има право да отговори по същия начин. Въпреки това самият скърбящ все още не бива да използва тази форма на приветствие.
До 30-ия ден след загубата скърбящият вече може да поздравява другите с „шалом“ и да отговаря, ако някой му каже тази дума по невнимание. Въпреки това е препоръчително околните да избягват този поздрав в негово присъствие.
След 30-ия ден всички ограничения, свързани с приветствията, се отменят. Ако човек е загубил баща или майка, традицията повелява да не се обръщат към него с „шалом…“ в продължение на 12 месеца.
За тези, които вече са изпълнили заповедта за „утешение на скърбящите“ и искат да се сбогуват, на скърбящия е позволено да каже: „Идете си у дома с мир (ле-Шалом)“.
Това уточнение е направено, тъй като уважителното отношение към околните винаги се смята за изключително важна заповед във всяка ситуация и по всяко време.
19 декември – 18 юни
10. Скърбящият в първата седмица на траура не излиза от дома, а във втората и третата седмица му е позволено да излиза, но без да разговаря с хората, като пребивава в мълчание. Въпреки това, според някои експерти на законите на Тора, му е разрешено да отправя добри пожелания като „Дълъг живот“, „Желая ви щастие“ или „Бързо оздравяване“. В този момент скърбящият може да подаде ръка, за да получи или даде благословия.
11.Относно поздрава „Шалом“ в шабат към скърбящия, това зависи от обичаите на града. Самият скърбящ казва „Шалом“ на всички в шабат, тъй като в този ден е забранено да се демонстрира траур, поне на обществени места. В шабат също може да бъде изпълнена заповедта за „утешение на скърбящите“, но тогава се казва: „Шабат ще ти донесе утеха“ или „Всевишният ще ти донесе утеха“.
12.Ако човек срещне приятел, който е в траур по-малко от тридесет дни, той не го поздравява с думата „Шалом“, но му е разрешено да изрази своите съболезнования директно. Ако той е в траур повече от тридесет дни, му е разрешено да го поздрави с думата „Шалом“, но не е прието да говори с него открито за случилото се. В такъв случай съболезнованията се изразяват не директно, а по начин, който да не напомня на скърбящия за първите дни на траура и да не го връща към тежките му спомени. Ако този човек е загубил баща или майка, е позволено да му се изказват съболезнования директно в продължение на дванадесет месеца, а след това е прието да се изразяват не пряко, както беше описано по-горе.
В случай на човек, загубил съпругата си, този период приключва едва след три регалим (след трите празника: Песах, Шавуот, Сукот, като няма значение кой от тях ще бъде първи). Ако вече се е оженил повторно, изразяването на съболезнования е позволено само извън неговия дом.
20 декември – 19 юни
13. Човек не трябва да казва: „Не съм ли получил наказание за всичките си грехове“. Това и други подобни изказвания могат да му донесат беда (още повече ако вече се намира в опасност или траур).
14. Не бива да се скърби за покойник прекалено дълго. Първите три дни са за оплакване на починалия, седем дни – за скръб и траур, а в рамките на тридесет дни скърбящият не се бръсне и не се подстригва. Ако обаче починалият е бил един от мъдреците на Тора, траурът и оплакването могат да продължат по-дълго (в зависимост от нивото на неговата мъдрост и праведност). Въпреки това не е позволено да се оплаква смъртта му повече от тридесет дни, а еспед (траурна възпоменателна реч) се провежда само в рамките на дванадесет месеца.
15. Когато човек види, че някой от близките му е тежко болен и се намира на смъртния си одър, трябва да пости и да се моли за него. Ако след смъртта на близките си човек изпитва угризения, че не е направил всичко възможно, за да ги спаси, в това няма нищо осъдително, стига да не допуска мисли за несправедливостта на Небесния съд.
16.Не бива да се казва на скърбящия: „Е, какво да се прави, вече нищо не можеш да промениш“, защото в тази фраза се съдържа подтекст, че нещо може да бъде направено дори против волята на Създателя. А ние трябва да приемаме решенията на Всевишния, благословен да е Той, с любов.
Източник – toldot.com