Както праведните имат много начини за пречистване, така има и за нечестивите. Случва се със злодеят да не се разправят веднага, а чакат да му дадат награда за малкото добрини, които е направил.
Книга, посветена на темата за надзора
Тази книга е изцяло посветена на самата основа на вярата, която сега разглеждаме: „Защото това е притча, предназначена да изложи възгледите на хората относно божествения надзор“ – Море Невухим (3:22). Нашите учители подчертаха важността на тази книга: „Това е притча, която съдържа грандиозни загадки и тайни на мирозданието. И в нея се изясняват най-големите съмнения и се разкриват истини, по-високи от които няма” (пак там).
„Известно е, че тъй като тази тема е един от крайъгълните камъни в Тора и когато се разглежда за първи път, създава огромни трудности за разбиране, ни беше дадена книга, изцяло посветена на този въпрос – книгата на Йов. Един от нашите мъдреци каза, че нашият Учител Моше я е написал и Всевишният му е разказал за този човек (Йов) и неговите приятели, точно както му разказал историята на книгата Брешит и му заповядал да я запише, защото тя е коренът на вярата и основата на Тора “(Рамбан, предговор към коментара на книгата на Йов).
„По темата за надзора ни беше дадена важна и велика книга, това е книгата на Йов, за която нашите мъдреци приписаха авторството на Моше Рабейну, казвайки: „Моше Рабейну написа своята книга и книгата на Йов““ (Рабейну Бехайе, Кад а-Кемах, надзор).
Вече обяснихме, че съмненията по въпросите на надзора са коренът на отстъпническите идеи: „Философите говореха за благословения Бог, за Неговото знание за това, което е извън Него, много недостойни неща и се спънаха толкова много, че вече няма да се издигнат нито те, нито тези следващи за тях в този възглед. По-късно ще кажем съмненията и грешките, които ги накараха да лъжат по този въпрос” (Море Навухим 3:12).
Рамбам обяснява причината, която ги е довела до този възглед:
„В по-голямата си част това, което ги е довело до такова мнение, е, първо, фактът, че на пръв поглед изглежда, че в съдбите на хората липсва ред, че животът на някои праведници е неуреден и болезнен, а някои злодеи живеят добре и приятно“ (там).
Рамбан също казва: „И има нещо, което кара сърцето да скърби и мислите да страдат, и само от него мнозина във всички поколения бяха привлечени към пълно вероотстъпничество. И това е, че в света има несправедлив съд, праведен човек, на който е зле, и злодей, на който е добре. Защото те казват: защо пътят на този и този е успешен?! А някои, които познавахме като праведници, умряха!? Това е коренът на бунта срещу Бога във всяка нация и език“ (там)
Думи на Рамбам и Рамбан
Цитирахме думите на нашите учители, които обясняват, че темата на тази книга е анализ на възгледите по темата за надзора. Рамбан специално подчертава трудността, с която работи тази книга, и също така определя позицията на Рамбам по този въпрос, ето думите му:
Праведник, който се чувства зле, и злодей, който се чувства добре
„Ние също учихме в Брешит Раба (глава 33, 1): „Раби Акива казва: Той съди и тези, и другите строго, спускайки се дълбоко в бездната. Навлиза в най-малкия детайл с праведните и изисква от тях за онези няколко злини, които са извършили на този свят, за да им даде покой в бъдещият свят, дава покой на нечестивите като награда за онези няколко заповеди, които са изпълнили в този свят, за да събере от тях в бъдещият век…“
„Както праведните имат много начини за пречистване, така и нечестивите. Случва се със злодеят да не се разправят веднага, а се чака да му се даде награда за малкото добри дела, които е направил, както вече казахме за това. Случва се да му дадат живот в мир и почивка в чест на делата на бащите му, както се казва за това: „Децата на вашите внуци ще седнат на трона на Израел“ (Млахим II 10). Случва се да са търпеливи с него, докато не стигне до пълно покаяние, както беше с цар Менаше. А има гаони, които казаха, че Светият, благословен да бъде Той, дава почивка на злодеите, за да изпита тези хора на греха и нечестието, които се закоравяват в злодеянията си и казват: „Тези са злодеи, но са в мир и просперират”, „Напразно е да се служи на Бог и каква е ползата от спазването на Неговия завет” (Теилим 73). Но благословен е този, който знае Истината” (Шаар Хагмул).
Ако е така, тогава неприятностите, които сполетяват праведния човек за малкото грехове, които е извършил, и благодеянието по отношение на злодея, който е изпълнил няколко заповеди, не трябва да събуждат съмнения във вярата.
Същото се отнася и за страданието на народа на Израел
„Според този принцип повечето от хората на Израел изпитват проблеми и страдания в този свят, повече от другите нации. Защо е така? Защото всеки народ непременно извършва понякога праведни и благотворни дела, а Израел непременно извършва понякога грехове. Но народите, които се покланят на идоли, слизат заради греха си на идолопоклонство в ада и унищожението, но жребият на Израел е живот, защото те се придържат към Създателя на всички неща, благословен да бъде Той. Следователно присъдата е строга срещу целия Израел, за да се разплати за греховете им в този свят, и качеството на доброто се разпростира върху народите, за да им плати награда в този свят за достойни дела и праведност. Това са делата, които те извършват, и за това е казано: „Само вас познавам от всички родове на земята и затова изисквам за всичките ви грехове“ (пак там).
И ето как свидетелства пророкът: “За какво се казва: “Измъчих ги и укрепих силата им, и те мислят за Мен зло” (Осия 7:15)? Святият, благословен да е Той, каза: Ще ги подложа на мъчения в този свят, за да укрепя властта им в отвъдното, а те ми мислят зло” (Бавли, Аводах Зара 4а).
Ако е така, защо толкова много хора са объркани относно тези въпроси?
„Ако попитате и кажете: ето, мъдреците ни разкриха тези пътища, които са получили според преданието и които са научили от стиховете на Тора и пророците. Но ако е така, защо пророците се възмущават по тези въпроси, което удиви пророк Ирмеяху, говорейки за злосторниците (глава 12): „Праведен си, Господи, когато споря с теб, но говоря с теб за справедливост: защо пътят на злодеите е успешен? ”, и Давид каза (Теилим 73): „Наистина аз съм напразно очистил сърцето си, И съм измил в невинност ръцете си…”, и попитал пророк Йешаяху (глава 63) за праведните: „Защо ни отклоняваш от пътищата Си, Господи, Ти укрепваш сърцето ни в страх от Теб“, а Авакук каза за тези и за другите: „Защото нечестивият заобикаля праведния, затова съда е несправедлив, ” и Йов и приятелите му спореха толкова много по тези въпроси, а самите наши мъдреци се изказаха (Авот гл. 4, Мишна 15): „Нямаме нито мира на нечестивите, нито страданието на праведните.” Рамбан поставя този въпрос там.
Отговаряйки на него, той започва с разглеждане на спора на амораимите дали има страдание без да го предшества грях.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com