Цялото управление на нашия свят и това, което се отнася до присъдата на делата на тези, надарени със свободна воля, и това, което трябва да се случи със света и сътворените в него, се извършва в същия ред, както в земното царство.
В предишните статии обяснихме същността на най-високите качества. Всяко качество съобщава в светеж своето съдържание: милост, осъждане или милосърдие и т.н. И когато човек бъде съден, всяко качество трябва да бъде включено в тази преценка. Всяко качество има своя собствена „съдийска колегия” и чрез комбинация от мнения и накланяне на съда в една или друга посока излиза наяве присъдата.
Участието на всички качества е необходимо за това, за да се претеглят всички нюанси на възгледите за делата на човека. Защото възгледът за качеството на милостта не е същият като възгледът за качеството на съда и т.н. И преценката трябва да се роди от общия брой качества, чиято същност е да разкрият волята на Всевишният.
Необходимо е да се добави и поясни: на пръв поглед е трудно да се разбере защо процесът трябва да се извършва именно по този начин, че всяко от качествата трябва да представлява и изразява само своя собствена гледна точка? Защо не може да се формира единен възглед, балансиран и равномерен, като се вземат предвид всички аспекти? Рамхал обаче вече обясни, че небесното царство е подобно на земното, но всеки човек има свой собствен поглед и собствена оценка, единият има превес на справедливостта, а другият на милосърдието и т.н., и е необходимо да се намери резултата от всички тези оценки, след като се претеглят на везните на съда. Това е обичаят на земните царе, такъв е обичаят и в небесното царство.
И все пак, в края на краищата, самият човек е изграден въз основа на тези качества и всяко качество, със своите добри и лоши страни, участва в действията на човека и затова са необходими оценки и възгледи на тези качества в основата им, за да се съди дълбочината на детайлите на тези действия.
„Основното в това обаче е следното: по-горе вече обяснихме колко тънкости има в процеса на съд на всеки човек. Защото за всеки човек като цяло може да се намерят много аргументи по много причини, за да осъди този човек по много различни начини на съда. Също така във всяко отделно действие могат да се намерят аргументи за оправдание и осъждане в много аспекти, защото всичко в света се състои от много различни комбинации и се движи по много различни начини. Но всички тези истински аспекти се разкриват в съдилищата на висшите светове в тяхната истина и на всеки представител на небесната армия, присъстващ в този съд, се разкрива, в съответствие с неговите характеристики, един от тези аспекти. И така всички аспекти се разкриват на всички заедно, нито един не се губи. И тогава целият въпрос се претегля във всичките му истински аспекти и излиза справедлива присъда. Крайното решение обаче се взема от този, който оглавява този съд. И ако това е съд, угоден на Всевишния и Той го ръководи, тогава въпреки че всичко вече Му е известно, Той дава възможност на всеки от Своите слуги, застанал пред Него, да изрази това, което им се разкрива в истинските аспекти на делото и след това произнася справедлива присъда. (Пътят на Твореца, пак там).
Очите на Господ оглеждат земята
Въпреки че всичко е открито за Всевишния от началото и от древни времена, прилагането на надзора става в съответствие с разделението на времето и реда, който е определен за човек тук на земята, така че човек винаги да бъде съден в в съответствие със състоянието, в което се намира в даден момент и с делата, които извършва в даден момент – без да се съобразява с това, което ще се случи с него по-късно, въпреки че това вече е известно.
„И Той също уредил нито едно дело да не се яви пред който и да е от тези съдилища, докато онези, които той е назначил да отговарят за това нещо, не се явят пред Него.. Тоест, Той назначи по Своята воля ангелски управители над всичко, което се случва в света, и те трябва да се явят в най-висшия съд и да свидетелстват за това, което са научили и което им е разкрито, и едва тогава тези случаи ще се явят пред съдебната зала. И вече няколко пъти казах, че тези неща по никакъв начин не са свързани с всезнанието на Твореца, защото Той няма нужда от нищо от това, защото Той знае всичко с вечното Си знание, но така го е установил и уредил в Неговата непонятна мъдрост и в съответствие с този ред действа светът в действителност. (Пътят на Създателя, пак там.)
И затова се назначават „слуги“, те също са свидетели, които следват човек и свидетелстват за всички негови дела.
„И стиховете от Писанието намекват за тези начини и идеи в техните образи, като това, което се казва: „И Господ слезе да види…“, „И синовете Господни дойдоха да се представят…“ , „Очите на Господа разглеждат цялата земя…“, „Онези, които Господ изпрати да ходят по земята…“ и други подобни на тези – всичко е казано за тези начини на управление, в съответствие със заповедите, които Той установи. И онези ангели, които Той назначи да наблюдават какво се случва в света и да свидетелстват за това, се наричат „очите на Господа“. И когато Господ се разкрие в едно от тези съдилища, за да вземе решение по някакъв въпрос, като например историята за строителите на Вавилонската кула, се казва: „И Господ слезе да види…“, и така че всичко, което е подобно на това. Трябва обаче да обърнете внимание, че цялата прилика между тези неща и това, което се случва в земните царства, е само в реда на действията, но няма прилика в самите действия. Защото по отношение на материалните неща всичко става както трябва за тях, а в духовните неща според техните характеристики” (пак там).
Вярата в особеното провидение
Но Божието провидение не се вижда явно в света; освен това светът действа според своите обичаи, прикривайки волята и провидението на Твореца. Пътят на нечестивите е успешен, но праведните страдат. Природата функционира според собствените си закони и всичко това е скрито от провидението на Всевишния. Този, който вярва в индивидуалното провидение, разкрива единството на Създателя, провъзгласява, че Неговото царство доминира над всичко и Той изпълва всички светове.
„Уповавай на Господ с цялото си сърце и вярвай в специалното провидение. И по този начин ще укрепите пълното единство в сърцето си, вярвайки, че очите Му непрекъснато оглеждат цялата земя и очите Му са насочени към всички пътища на човека и Той вижда в сърцето и изследва вътрешните органи, а който не вярва в „Който те изведе от Египетската земя,” не вярва в „Аз съм Господ, твоят Бог,” и това не е пълно единство. Защото това е разликата между Израел и всички народи и това е основата на цялата Тора” (Рош, Орхот Хаим, ден първи).
Това възвишено знание за всички подробности на най-висшето провидение, за заповедите на небесното царство, за възгледите на най-висшите качества и най-висшите съдилища, за десетки хиляди светове и изпратени ангели, всичко това за надзора на делата на човека и провидението за него, укрепва вярата в индивидуалното провидение и праведността на съда на Всевишния над човека.
„Защото Той, благословено да бъде името Му, знае делата на хората и не крие погледа Си от тях“ – думите на Рамбам на тази основа.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com