За същността на управлението на Всевишният на този свят, включително: за съществуването на злото, скритото управление и свободата на избор на човека.
Коренът на управлението на Единството
Това е вътрешното и фундаментално управление на мирозданието, неговата задача е да води света към възвишена цел, разкриването на Единството. Първоначално от древни времена са били подготвени всички възможности за съществуване на злото и всички начини за неговото коригиране. Началото на плана за управление на мирозданието не е известно на нито едно създадено същество, това са тайните на Всевишният и ние нямаме разбиране за причините за Неговите постановления и техните подробности.
„Господ, благословен да е Той, създаде злото с такива свойства и ограничения, каквито желаеше. И Той насочва събитията, за да унищожи напълно злото в Творението, както вече обяснихме. Но Той трябва да управлява този процес в съответствие с природата на злото и реда на неговото действие. Очевидно е. Тъй като Благословеният създаде Творението несъвършено, Той завърта колелата, за да го завърши чрез премахване на несъвършенствата. И Той е единственият, който знае корена на всичко, което е искал да направи, и скритите от сътворените причини на законите. Нали сътворените познават само установените закони на Висшата воля и това, което е над тях, т.е. причините за установяването всъщност изобщо не се предават на създадените и това са забранени за нас изследвания, тъй като коренът им е във висините на непонятната за нас воля на Всевишният. Той, благословено да бъде името Му, знае, че за изправлението на Творението е необходимо да се усили светлината, т.е. засилване на влиянието и увеличаването му, от една страна, и скриване и намаляването му, от друга страна. Защото има аспекти, които се коригират чрез увеличаване на светлината и волята, и има аспекти, които се коригират чрез нейното оттегляне и намаляване, когато се позволи на злото да надделее, както обяснихме” (Даат Твунот, 168).
Първоначално, от дълбока древност, границите на разпространение на злото и всички детайли на неговите цикли и аспекти са били установени и заложени във формата на мирозданието: „това не зависи от човешките дела и заслуги, а от свойствата на Творението и неговата същност. И Той, Благословеният, е единственият, който наистина познава същността на творението и знае от какво се нуждае то. Едно нещо, което знаем, е, че същността на Творението е такава, че за да се изправи, е необходимо както увеличаване [увеличаване на светлината на лицето на Всевишният], така и намаляване [скриване]. Това е значението на двадесете и осем времена, споменати в книгата Коелет (глава 3), и свидетел съответстващ на това е луната, която сама се увеличава и намалява, като пример за това явление. И в това има дълбоко знание, което притежават мъдреците, които разбират траекторията и пътищата на движение на луната и всички варианти на нейното отношение към слънцето в различни състояния. Защото те съответстват в общи линии на всички фундаментални аспекти на управлението, което движи Творението и го изпълва според неговата природа (на Творението). Както вече обяснихме, изправлението изисква усилване и намаляване. Следователно общността на Израел е оприличена на луната: „Те ще бъдат обновени в бъдеще като нея [луната]” (Синедрион 42а). Тук има много подробности и те са дълбоки. Общото правило обаче е следното: цикълът, който влачи общността на Израел и цялото Творение към изправяне (според тяхната природа, а не според техните дела), е подобен на това, което виждаме да се случва с луната, във всички подробности на това явление.
И първоначално, от древни времена, беше установено за душите, които ще бъдат създадени в бъдещето, каква част ще бъде дадена на всяка от тях в това велико дело: коригирането на злото, разкриването на силата на Всевишния и привеждането на мирозданието към разкриването на доброто: „В същото време Господ, благословен да бъде, разпредели общото поправяне на Творението между всички души, създадени за служба, според това, което знаеше, че подхожда на всяка от тях според нейната същност . Това нещо е скрито много дълбоко и не е било разбрано от нито един пророк или ясновидец, тъй като се отнася до причините за законите, споменати по-горе, които са скрити за създадените и които можем да познаем само чрез техните последствия. Оказва се, че един човек, в съответствие с неговия корен, е предопределен да има изобилие от влиянието на Всевишния, което е един от начините за изправление на Творението. Има такъв човек, който според своя корен е предопределен да се задоволи с малко влияние и това е вторият начин за изправление на Творението. И тази разлика няма причини, които да са свързани с човешките действия; всичко е свързано само с това как Всевишният разпредели корекцията на Творението между хората: една корекция за един, друга за друг и всеки върви по своя път” (пак там).
Коренът на свободата на избора е в скритите причини на управлението
Това прикриване на управлението прави възможно съществуването на избор. По думите на Рамхал: „Цялото управление зависи от скриването на този корен, този корен е мястото на знанието, в което се разкриват всички неща, които идват след това… цялата служба на хората зависи от факта, че най-висшето знание е скрито от тях. Ако знаеха, нямаше да има служба по избор и нямаше да има награда или наказание за тях. И тъй като намерението на управлението беше да осигури място за служба и за награди и наказания, необходимо бе този корен да бъде скрит.
И тогава хората действат в съответствие със своя избор, защото когато знанието е скрито, ако направят нещо и то устои, те не знаят, че вече се е знаело, че ще го направят. Затова се счита за тяхно действие. И ако са се опитали да го направят и не са успели, пак ще получат добра награда в света. И ако знаеха, че няма да успеят, нямаше да го направят. И всичко подобно” (Клах Питхей Хохма, 81).
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com