Докато името „Светият“ указва Неговата непостижима, безгранична същност, името „благословен да е Той“ отразява Неговата воля да поддържа Творението и да приема служението на човека.
„Светият, благословен да е Той“
Нашето намерение е да вникнем в наименованието, избрано от мъдреците за Създателя, благословен да е Той – „Светият, благословен да е Той“ (Ха-Кадош Барух Ху). В това име е събрано всичко, което обяснихме в предишната глава, и в него са заложени всички Основи на вярата.
Но нека започнем с въведение.
Коренът на ереста на философите, от една страна, и на идолопоклонниците, от друга, на пръв поглед лежи в това „вътрешно противоречие“, което сега възнамеряваме да разрешим.
От една страна, ние притежаваме фундаменталното знание, че Създателят, благословен да е Той, е безкраен, отвъд всякакви граници, и не можем да Му припишем никакви изменения – нито в Неговото знание, нито в Неговите действия. Той не се нуждае от нищо освен от Себе Си и е съвършен сам по Себе Си.
От друга страна – основа на вярата е, че цялото Творение, ограничено по самата си същност, е разкриване на Неговата воля. И Той „познава“ обитателите на долния свят, следи всички техни действия и служението им към Него Му е желано (угодно).
Поради това „противоречие“, което не са могли да разрешат, и едните, и другите са стигнали до ерес. Имало е такива, които са отричали самото съществуване на Създателя, а други – Неговото знание или промисъл над обитателите на долния свят, казвайки: „Той е твърде възвишен за тях, знанието Му е неизменно. Как може да Му се припише връзка с материални създания?!“. Те са твърдели, че да се припише на Създателя желание и отношение към каквото и да било извън Самия Него, означава Той да бъде принизен. Още повече, когато говорим за обитателите на долния свят, чието цялостно битие е случайно и променливо.
Знанието и вярата на Израел в „Светия, благословен да е Той“
Израел се е удостоил с Тора и със знанието за истината. И това знание разрешава даденото „противоречие“, както ще обясним. „Обаче Той, Благословеният, наречен от мъдреците „Светият, благословен да е Той“, тъй като истината за Неговата същност е непознаваема, знаем само, че Той е безкрайно далеч от всяка материалност, телесност и от всички съществуващи неща. Затова и се казва за Него – „Светият, благословен да е Той“. Защото „Свети“ означава нещо отделено (трансцендентно), тъй като Той, Благословеният, е прост с абсолютна простота. И по същата тази причина, поради Неговата абсолютна простота, няма нищо отделно от Него. Защото едно нещо, което има определение (граници) и особености, се отделя от другото именно по силата на съществуващите в него граници. Но тъй като Той, Благословеният, е прост и няма граници, няма нищо, което да е отделно от Него. А щом е така, значи Той знае и може всичко именно по силата на това, че за Него няма определение, което да Го направи обособен (частен). И поради това всичко съществува от Него“ (Маарал, второ въведение към „Сефер Гвурот“).
Това е забележително! По силата на Неговата истинска същност – че е отделен от всичко, ние Го наричаме „Свети“. Но същото това показва и че всичко произлиза от Него! И затова Го наричаме и „благословен да е Той“ – защото всичко съществува чрез Неговото благословение и влияние!
„Светият“
„Съществуването на Всевишния ни е известно – то е абсолютно необходимо и независимо, ала същността Му е напълно непостижима за нас. Нещо повече, наложена е вечна забрана върху всеки опит да се разбере Неговата същност. Така са казали мъдреците (Хагига 11б): „Има четири такива неща, за които онзи, който погледне към тях – по-добре да не се беше раждал“, и още (Хагига 13б): „В непостижимото за теб не търси (нови знания) и т.н. – нямаш работа със скритото“. Всичко, което човешката мисъл може да възприеме и представи, не може да бъде същността на Всевишния, защото Той е над всяка наша мисъл и към Него не се отнася нищо от онова, което притежават създанията – големи или малки. Тъй като това, което за създанията е най-великото съвършенство, за Него е недостатък и дори не наподобява Неговата същност. Всичко, което съществува в сътвореното – добро и зло, недостатък и съвършенство – всичко това са нови неща, сътворени по Неговата воля в съответствие с нашата, а не с Неговата природа; и затова е казал Йешаяу (40:25): „На кого ще Ме оприличите, за да бъда равен на него? – казва Светият“ (Даат Твунот 46).
Нещо повече: „От гледна точка на простата същност на Всевишния за създанията изобщо няма място и нищо подобно просто няма отношение към Него“ (пак там, 58).
В този аспект няма никакво отношение и никаква възможност за битие, освен битието на Всевишния, благословено да е Името Му. От само себе си се разбира, че няма място и за служение, за изпълнение на Тора и заповедите.
„В аспекта на Неговата собствена същност, на Неговата отделеност от световете, изобщо няма място за Тора и заповеди“ (Нефеш ха-Хаим 2:4).
„И също така, ако Той не ни беше посочил това – че Неговото желание е да се съедини със световете и да царува над създанията съгласно делата им, не би ни било позволено да се молим на Неговата същност, да просим нейното съединяване със световете и промисъл над сътворените“ (пак там).
„Благословен да е Той“
„Обаче Той пожела да ги създаде и тогава, според Неговото желание и замисъл, те станаха за Него – ако е позволено да се изразим така – източник на радост и слава. Тъй като несъмнено именно Неговата воля дава съществуване на създанията, и ако създанията не бяха възникнали, тя би останала неизпълнена“ (Даат Твунот, пак там).
В този аспект – на появата на Неговото желание да сътвори света, ние Го наричаме „благословен да е Той“, защото всичко съществува чрез Неговото благословение всяка секунда.
В този аспект има място за служението на човека пред Всевишния. Именно „тук“ Той е заповядал на човека: „Слава за царете е да изследват делото“. Ние сме длъжни да познаваме волята на Всевишния в Творението – да изследваме Неговите качества и пътища, за да ги следваме и да се стремим към единство с тях. Трябва да разбираме дълбината на смисъла на Творението, неговата цел, в името на изпълнението на Тора и заповедите. Всичко това – защото „служението е потребно на Всевишния“ – „Да се радва Господ на делата Си“. Чрез това човекът низвежда от Всевишния благословение за поддържане на Творението и неговото усъвършенстване. И размисли върху всичко казано тук.
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com