Осъзнаването на вярата е единение на човека с реалността, което се постига чрез дълбоко размишление върху величието на Твореца в Неговите творения и в Тора. Такова постигане поражда в душата искрена любов и трепет (благоговение).
Осъзнаване на вярата
Подробно обяснихме какво означава „осъзнаване на вярата“[1] – това е абсолютното единение на човека с разкриващата му се истинска реалност. Това единение се осъществява чрез силата на осъзнаването. Защото вярата е „явление, въобразявано (представяно) от душата, когато човек вярва, че то е точно такова, каквото си го въобразява“[2]. Този мисловен образ се изгражда от съзнанието, свързващо постиженията на мъдростта (хохма) и разбирането (бина) с живота на вярващия. И именно така разкриващата се пред човека реалност става реалност на живота на вярващия. „Праведният чрез вярата си ще живее.“
Така Рамбам[3] описва живота на вярващия човек в светлината на разкриването на волята на Създателя:
„Когато човек се замисли за Неговите дела и за чудните Му и велики творения и види в тях несравнима и безкрайна мъдрост, той веднага ще Го възлюби, ще Му въздаде хвала и ще се разпали от силен копнеж да познае великото Име. Както е казал за това Давид: „Жадува душата ми за Бога, за живия Бог“. И в същия миг, докато мисли за това, той веднага ще отстъпи назад, ще се изпълни с трепет и ще осъзнае, че самият той е творение дребно и нищожно, тъмно и с крехко съзнание, стоящо пред Онзи, Чието съзнание е съвършено. Както говори за това Давид: „Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти – що е човек, та да го помниш?!“ И съгласно това аз обяснявам великите закони в делата на Господаря на този свят, за да отворя врата за разбиращия да възлюби Всевишния. Както са казали мъдреците за любовта – чрез която ти ще познаеш Онзи, „Който каза и светът възникна“ (Рамбам, Закони за Основите на Тора, глава 2:1–2).
Това се отнася до разкриването на „Книгата на Творението“.
А ето какво се отнася до „Книгата на Тора“:
„Заповядано ни е да обичаме Него, Превъзвишения. А това означава да обмисляме и осмисляме Неговите заповеди и дела. Дотогава, докато не Го постигнеш и не започнеш да се наслаждаваш в това постигане с абсолютна наслада. И е казано в Сифри: „Тъй като е казано: „И да възлюбиш Господа, твоя Бог…“ – аз не знам как да обичам Всевишния?! – Учението казва: „И тези думи, които ти заповядвам днес, да бъдат в сърцето ти“. И благодарение на това ти ще познаеш Онзи, „Който каза и светът възникна“. И ние вече обяснихме, че благодарение на осмислянето ти ще видиш истинността на постигането и ще дойде насладата, а с тях неизбежно ще дойде и любовта. И вече беше казано, че тази заповед включва също и задължението да се призовават хората към служене на Всевишния и вяра в Него. Защото когато човек възлюби Всевишния, той ще помни за Него, ще Го възхвалява и ще призовава другите да Го обичат. Нали ако обикнеш Бога истински, както ще можеш да направиш това благодарение на истинското постигане, ти без никакво съмнение ще призовеш еретиците и „философите“ към познанието на истината, която си познал сам. А в Сифри е казано: „И възлюби Всевишния…“ – направи Го обичан и за другите, както Авраам, твоят баща, за когото е казано: „И душите, които бяха придобили в Харан“. Мидрашът казва, че както Авраам, за когото Писанието свидетелства: „Авраам, който Ме обича…“, по силата на величието на своето постигане е учил хората на вяра в своята най-силна любов, така и ти трябва да Го обичаш дотолкова, че да призовеш хората към Него.“ (Рамбам, Книга на заповедите, повелителна заповед 3).
„По силата на величието на своето постигане учил хората на вяра, в своята най-силна любов“ – „По силата на величието на своята любов“. Съвършенството на постигането на мъдростта (хохма) и разбирането (бина) са породили най-силна любов – да учи хората на вяра. И това е съвършенството на „осъзнаването на вярата“.
Книга, книга и разказ[4]
„Както е казано в „Сефер Йецира“: „И сътвори света с книга, книга и разказ… това са мъдрост, разбиране и осъзнаване… мъдростта е запечатана книга, защото от нея се разкрива само [фактът на] нейното съществуване, но не и нейната същност, затова тя се нарича „съществуващо / битие“ (יש – йеш). Разбирането е втората книга, която се разкрива [само] на човека, който я чете. А осъзнаването е разказът, достъпен и открит за всички“ (Ха-Гра, коментар към „Сифра де-Цниута“, част 1). И разбери добре всичко, което се обяснява тук.
„Да бъде познат от тях“[5]
В това е целта на разкриването на реалността – волята на Всевишния да се разкрие и да бъде познат от човека. Именно така възприема реалността вярващият: цялото битие е разкриване на волята на Всевишния.
[1] Във „Вратите на вярата“.
[2] Цитат от „Море Невухим“ („Пътеводител на заблудените“, част 1, глава 50) и се обяснява там.
[3] След като привежда първите Основи на вярата, в първа глава (пак там).
[4] „ספר, ספר וסיפור“ (Сефер, сефер ве-сипур).
[5] Така е казано във въведението към „Тикуней Зохар“.
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com