Основата на цялата мъдрост и на цялата Тора е знанието, че съществува Първопричина, Съществуващият, Който е сътворил всичко останало.

Коментар към Мишна

Първата Основа. Да вярваме в битието на Създателя, благословен да е Той, означава да вярваме, че съществува Нещо, Което е съвършено във всички аспекти на битието. И Той е причината за битието на всичко съществуващо, което произлиза от Него[1]. И само Той може да поддържа това съществуване. Невъзможно е да си представим Неговото отсъствие, защото, ако Той не съществуваше, всичко останало би престанало да съществува и не би останало нищо, което би могло да съществува. При това, ако си представим, че всичко останало престане да съществува, това няма да премахне битието на Създателя, благословен да е Той, нито ще Му причини някаква вреда.

И никой освен Него не притежава [истинско] единство и власт. Неговото собствено битие [съвършено само по себе си] Му е достатъчно и Той не се нуждае от ничие друго съществуване освен от Своето собствено. А всичко, което съществува освен Него, ангелите, телата на небесните сфери, всичко, което се намира в тях и под тях, се нуждае от Него, за да съществува. И за тази първа Основа свидетелстват думите: „Аз съм Господ, твоят Бог…“ (Шмот 20:2).

Рош Амана[2]

Първата Основа е Битието на Създателя, благословен да е Той. Това означава, че съществува Нещо, Което притежава всички видове съвършенство. То стои над съществуването на всичко съществуващо и от Него зависи непрекъснатото им съществуване. Ако си представим, че То не съществува, битието на всичко съществуващо ще изчезне. А ако си представим, че не съществува нищо друго освен източника на тяхното битие, само Той ще продължи да съществува. Неговото битие няма да изчезне, нито ще претърпи някаква вреда, защото Той не се нуждае от друго битие освен от Своето собствено. А всичко [което съществува освен Него], било то нематериалните форми на познание[3], небесните сфери[4] и онова, което се намира под тях, се нуждае от Него, за да съществува. И тази първа Основа научаваме от думите: „Аз съм Господ, твоят Бог…“ (Шмот 20:2). И това е повелителна заповед.

Сидур

Вярвам с пълна вяра, че Създателят, благословено да е Неговото име, сътворява и управлява всички създания. И единствено Той е извършвал, извършва и ще извършва всичко, което се случва.

Рамбам. Закони за Основите на Тора

1. Основата на всички основи и фундаментът на мъдростта е да знаем, че съществува Някой, Който е съществувал изначално и Който създава всичко съществуващо. И всички същества на небето и на земята съществуват единствено благодарение на истинността на Неговото съществуване.
2. Ако си представим, че Той не съществува, нищо друго не би могло да съществува.
3. А ако си представим, че нищо съществуващо освен Него не съществува, само Той ще продължи да съществува. Той няма да изчезне с тяхното изчезване. Защото всичко съществуващо се нуждае от Него, а Той, благословен да е, не се нуждае от тях, нито от което и да било от тях. Затова истинността на Неговото съществуване не е подобна на истинността на съществуването на никое от тях.
4. Именно това казва пророкът: „Всевишният е истинският Бог“ (Ирмияу 10:10). Единствено Той е истина и никой друг не притежава истина, подобна на Неговата. Именно това казва Тора: „Няма нищо друго освен Него“ (Дварим 4:35), с други думи, няма нищо друго, което да съществува истински като Него.
5. Този Съществуващ е Владетелят на този свят, Господарят на цялата земя. Той управлява небесната сфера[5] със сила, която е безкрайна и неизчерпаема. Сила, която никога не престава да действа. Защото сферата се върти непрекъснато, а не може да има въртене без някой, който го предизвиква. И Той, благословен да е, я върти без ръце и без тяло.
6. И знанието за това е повелителна заповед, както е казано: „Аз съм Господ, твоят Бог…“. А всеки, който си представя, че освен Него съществува друг Бог, нарушава забрана, както е казано: „Да нямаш други богове пред Мен“ (Шмот 20:2). А онзи, който отрича тази най-велика Основа, Основата, от която зависи всичко… (Глава 1).

Закони за разкаянието

А следните нямат дял в Бъдещия свят: те биват откъснати и погиват, и заради голямото си злодейство и греховете си са обречени навеки. Еретиците и атеистите (епикоросите[6]), отричащите Тора и отричащите възкресението на мъртвите и идването на избавителя… Пет вида хора се наричат еретици: онзи, който твърди, че… светът няма Управител. (Глава 3:6, 7).

Книга на заповедите

Първата заповед. Това е заповедта, която ни е дадена, да вярваме в Бога. Това означава да вярваме, че съществува Някой, Който е източник и причина и въздейства върху всичко съществуващо. За това е казано: „Аз съм Господ, твоят Бог…“. А в края на трактата Макот е казано: „613 заповеди са били дадени на Моше на Синай. Какво означава стихът: „Тора, която Моше ни заповяда…“? Това е числовата стойност на [думата] Тора[7]. И попитали: „Нима Тора има такава гематрия? Та тя е 611!“. А отговорът на този въпрос е: „„Аз съм…“ и „Да нямаш…“ са били чути непосредствено от Всемогъщия“[8]. Както виждаш, ясно е казано, че „Аз съм Господ, твоят Бог…“ е една от заповедите и това е заповедта да вярваме, както обяснихме.

Първа глава

Въведение в Основата

Тази Основа е „Основата на всички основи и фундаментът на мъдростта“. Върху нея са изградени останалите Основи на вярата и изобщо цялата Тора и заповедите.

Тази Основа е вярата в битието на Създателя. Но за да изпълни задължението си да вярва в тази Основа, не е достатъчно човек само да знае това. Вярващият трябва да познава и основните понятия, които влизат в нея, както обяснява Рамбам.

Нека разясним по-подробно.

По-горе вече беше казано, че никое сътворено същество по принцип не може да постигне същността на Създателя, благословен да е Той: „Разумът изобщо не е способен да Те постигне…“[9]. Но благодарение на Неговото разкриване в реалността ни е заповядано да постигаме и да вярваме в Неговата „воля, която можем да познаем чрез Неговите действия“. Както ще бъде обяснено по-нататък, именно това има предвид Рамбам, когато говори за „Битието на Създателя“.

Затова човек е длъжен да вярва, че Създателят „съществува безусловно“, че е „съвършен във всички аспекти на битието“, че Той е „истинското битие“ и „мястото на този свят“, и че Той е „Бог на този свят, Владетелят на цялата земя“.

Тази Основа ни учи, че човек не бива да уподобява същността на Създателя на онова, което познава в Творението, защото в това е коренът на всяка ерес. Безкрайният, благословен да е Той, се разкрива в границите на Творението и именно така става достъпен за сътворените същества, според ограничената им способност да постигат. [Това е направено], за да могат те да постигнат онова, което е в Неговата Воля. Това е една от основите на цимцум[10]. Но Той, благословен да е, е съвършен във всички аспекти на битието.

Възприемането на собственото битие и на битието на Творението придобива съвсем друго значение за човека, когато той изучи какво означават думите „Всевишният е мястото на света“.

Когато човек прилага понятия като „истина“ и „безусловно съществуващ“ към другите съществуващи неща, освен Всевишния, те придобиват съвсем друго измерение. Тази Основа учи, че единствено Създателят, благословен да е Той, е „истина“, „Господ, истинският Бог“.

Тази Основа отваря вратите към светлината на познанието за вътрешния, истински смисъл на Творението: „Всичко то е разкриване на Волята на Всевишния“. И именно това е истинското възприемане на реалността.

Тези знания са основата на начина, по който вярващият възприема реалността. Само върху фундамента на истинността на битието може да бъде изграден начинът на живот на евреина, така че той да посвети цялото си съществуване на изпълнението на волята на „Бога на този свят, Владетеля на цялата земя“. Чрез тази вяра и нейното осъществяване в живота човек се удостоява да стане причастен към истинското Битие, към „Живота в Бъдещия свят“.

Изграждането на вярата, която е фундаментът на изпълнението на цялата Тора и заповедите, трябва да се основава на осъзнаването на тази истина, Битието на Създателя: „Господ, истинският Бог“.

Това е Основата на вярата, първото изречение, с което Създателят се е разкрил пред Своя народ при Синайското откровение: „Аз съм Господ, твоят Бог“.

„Първата заповед е повелителна и се състои в това, че човек е длъжен да търси, да изследва, да „опознава“ Божествеността, да придобива познание за нея. И намираме още една повелителна заповед: „И узнай в този ден, и разбери с цялото си сърце…“ (Дварим 4:39). За това загатват и думите: „Аз съм Господ, твоят Бог…“, защото това знание е фундаментът и коренът на всичко“ (Рамбан, 613-те заповеди произтичат от Десетте изречения).

„Разумът изобщо не е способен да Те постигне“

Пристъпвайки към тази Основа, трябва да се изпълним с благоговение и да осъзнаем, че ще се занимаваме с въпроси, отнасящи се до най-възвишените понятия. Трябва да ги изучаваме с изключителна предпазливост, с пределна яснота на разума и разбиране на сърцето. Пред очите ни стоят думите на Абарбанел: „И най-малкото знание за Божествеността е по-голямо и по-висше от множество знания за обикновените неща. Особено ако това знание се отнася до Самия Бог“ (Рош Амана, глава 12).

„Най-малкото“, защото всички наши знания за първите Основи, с изключение на знанието за Битието на Създателя, са знания, придобити „по пътя на отричането“[11].

Както е казал пророкът Елияу: „Елияу започна и каза: „Господарю на света! Ти си Един, но не в смисъл на число. Ти си над всички възвишени, най-скритият сред всички скрити! Разумът изобщо не е способен да Те постигне““ (Второ въведение към „Тикуней Зоар“).

Абарбанел обяснява това по-подробно: „Нямаме никаква възможност да си представим и да постигнем Неговото съвършенство. Можем [да говорим за Него] само по пътя на отричането, но в никакъв случай чрез утвърдителни определения. Всевишният не може да бъде описан чрез утвърдителни определения, както обяснява Рамбам в книгата си „Пътеводител на обърканите“. За това вече е предупредил Шломо в книгата Коелет (5:1): „Не прибързвай с устата си и нека сърцето ти не бърза да изрича думи пред Бога, защото Бог е на небесата, а ти си на земята. Затова нека думите ти бъдат малко“. Той иска да каже: не се стреми нито с думите си, нито с мислите си да описва Него, благословен да е, чрез положителни[12] определения. Защото Той е на небесата. С други думи, Той е напълно непостижим за нас. Неговото битие е безкрайно далеч от нашето, както небесата са далеч от земята. Затова понятията, които се отнасят до Него, не приличат на нашите, а напротив, напълно се различават от тях. Ето защо можем да говорим за Него само по пътя на отричането. Именно за това е казано в стиха: „Нека думите ти бъдат малко“, тоест малко и изразени чрез отричане“ (Рош Амана, глава 10).

И именно така „постановява“ Рамбам, наставникът на целия Израел и учителят на вярата: „Колкото повече отричаш несъвършенства у Него, толкова повече се приближаваш до постигането Му“ („Пътеводител на обърканите“ 1:59).

[1] Това са два аспекта на понятието, че „Създателят е мястото на този свят“. Те ще бъдат разяснени по-нататък, в седма глава. (Бел. авт.)

[2] Автор на тази книга е дон Ицхак Абарбанел.

[3] Бихме могли да ги наречем „абстрактни понятия“, но тук степента на „абстрактност“ или „отделеност“ е много по-висока от тази, която обикновено се влага в това понятие във философията. Тук става дума за абстракции, които нямат никакво въплъщение, освен възможността да бъдат постигнати и осмислени. (Бел. прев.)

[4] „Сфери“ е преводът, който използваме за понятието „גלגלים“ (галгалим), практически идентично с онова, което Платон е наричал „сфери“.

[5] Която обхваща този свят. (Бел. прев.)

[6] Макар че когато човек със светско образование чуе думата „епикорос“, първото, за което се сеща, са епикурейците, последователите на Епикур, Рамбам, който несъмнено е познавал добре гръцката философия, е имал друго мнение по този въпрос. Според обяснението на самия Рамбам (Въведение към главата „Хелек“) тази дума произлиза от еврейската дума הפקר (ефкер), с която се обозначават неща, които нямат собственик, в прекия смисъл, или поведението на човек, който пренебрегва принципите, в преносния смисъл. (Бел. прев.)

[7] Гематрията (числовата стойност) на думата Тора (תורה) е 611.

[8] Тоест от Самия Всевишен, без посредничеството на Моше. Следователно първите две заповеди трябва да се прибавят към 611-те, дадени чрез Моше.

[9] Въведение към „Тикуней Зоар“.

[10] „Цимцум“ (צמצום) в буквален превод означава „свиване“ или „съкращаване“. Това е алегорично понятие в Кабала, което означава, че когато пожелал да сътвори световете, Всевишният „сякаш ограничил“ Своята безкрайна творческа сила и създал ограничен свят.

[11] Когато говорим за Всевишния, можем само да отричаме наличието на недостатъци у Него, например „Без-краен“ и т.н. Дори „Един“ означава именно отсъствието на „друг“. (Бел. прев.)

[12] Утвърдителни. (Бел. прев.)

Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)

Източник – toldot.com