Законът за тринадесетте Основи на вярата се извежда от Тора, Пророците, Писанията и думите на мъдреците. Рамбам посочва източника на всяка Основа. Отричането дори на една от тях лишава човека от дял в Бъдещия свят.
Източникът на закона за тринадесетте Основи
„Всички Основи на нашата съвършена Тора и вяра са записани и посочени в Тора, Пророците и Писанията, в думите на мъдреците и в книгите на Кабала“ („Врата на Основите“ 1).
В края на всяка Основа Рамбам посочва нейния източник в Тора. Тук ще обясним източника на думите на Рамбам относно закона за онзи, който отрича Основите.
„Но ако у човека се окаже разрушена една от Основите [на вярата], той отпада от общността и отрича фундамента. Такъв човек се нарича еретик или атеист. Съществува заповед той да бъде ненавиждан и притесняван и за него е казано: „Нима няма да намразя онези, които Те ненавиждат, Господи?“ (Псалми 139).“ (Рамбам, краят на Тринадесетте основи, коментар към глава „Хелек“)
Източникът на закона за преднамерения епикорос в този свят
Относно покаянието им, за което Рамбам пише, че не се приема, както приведохме в предишната глава, източникът е посочен в Гемара:
„„Никой от влизащите при нея не се завръща и те не намират пътищата на живота“ (Мишлей 2:19) – това се отнася до ереста“ („Авода Зара“ 17а).
А ако се разкаят и умрат в покаяние:
„Но ако се разкаят, не намират пътищата на живота“ (пак там).
Раши обяснява:
„Заради страданията и натиска на лошото им начало, поради което присъдата на Царя за тях е смърт.“
Именно това има предвид Рамбам в „Законите за покаянието“:
„Но ако човек се разкае за своето злодейство и след това умре, той е разкаял се човек и има дял в Бъдещия свят“ („Закони за покаянието“ 3:14).
„Това се отнася до отношенията между него и Създателя“ („Респонса на Рамбам“), както приведохме в предишната глава. Но „покаянието на онези, които не са умрели, ние не приемаме“ (пак там), що се отнася до доверието ни към разкаялите се.
Относно дела му в Бъдещия свят
„Всеки евреин има дял в Бъдещия свят, както е казано: „И твоят народ – всички са праведници, навеки ще наследят земята, издънка от насаждението Ми, дело на ръцете Ми за прослава“ (Йешаяу 60:21).
А ето кои нямат дял в Бъдещия свят: онзи, който твърди, че възкресението на мъртвите не произтича от Тора, онзи, който твърди, че Тора не е от Небесата, и епикоросът“ („Санхедрин“ 90а).
Тук са посочени трима и „Баал а-Икарим“ обяснява, че те съответстват на трите Основи, които включват в себе си всичките тринадесет Основи:
„Онзи, който твърди, че възкресението на мъртвите не произтича от Тора“, тоест отричащият Божествените награда и наказание, за които намеква възкресението на мъртвите – Божествено действие както за душите, така и за телата. Поради това то включва всички видове награда.
Затова откриваме там думите на мъдреците, които показват, че за възкресението на мъртвите се говори като за обобщение – както за самото възкресение на мъртвите, така и за наказанието на душите в Бъдещия свят и за Съдния ден изобщо.
Там се обяснява също въпросът за Машиах – телесната награда, която насочва към всички видове награда.
След това е посочен „онзи, който твърди, че Тора не е от Небесата“. Това е друга Основа.
Накрая е посочен епикоросът. Според онова, което откриваме у древните, Епикорос, тоест Епикур, бил човек, който смятал, че светът е възникнал случайно, и отричал съществуването на Всевишния като действаща сила. Неговите последователи се наричат епикороси.
Така мъдреците изброили тези три Основи и казали, че онзи, който ги отрича, няма дял в Бъдещия свят, защото такива хора излизат от общността на носителите на вярата.“
Нека разширим обяснението на Основите. Следващото представлява накратко казаното от нас в книгата там.
Под названието „епикорос“ – така се наричал гръцкият философ, който отричал съществуването на Създателя, както казва Рамбам в „Море Невухим“ – се включват онези, които отричат първите четири Основи.
Отричането на една от тези Основи означава отричане на самия Създател, както казва Рамбам в „Море Невухим“ (1:36). Защото, ако човек „вярва в нещо различно“, казва там Рамбам за онзи, който приписва телесност на Създателя, той неизбежно отрича единството Му, приписва Му телесност или твърди, че Той е подвластен на времето. Всеки от изброените е епикорос.
От първите четири Основи задължително произтича петата, както обяснява Абарбанел. Единствено Създателят притежава сила и свобода на волята, докато всички останали творения действат под въздействието на своята природа и нямат никаква свобода на избора. Следователно онзи, който твърди, че планетите и звездите притежават свобода на волята, също е епикорос. Така Основата, че трябва да се служи единствено на Всевишния, произтича от само себе си.
Под названието „онзи, който твърди, че Тора не е от Небесата“ се включват отричащите следващите четири Основи: пророчеството, пророчеството на Моше, това, че Тората, която е в ръцете ни – както Писмената, така и Устната – ни е дадена от Небесата, и вечността и неизменността на Тората.
Под названието „онзи, който твърди, че възкресението на мъртвите не произтича от Тора“ се включва онзи, който отрича последните четири Основи. Защото цялата цел на Провидението и наградата е наградата в Бъдещия свят. Както е известно, истинската награда за заповедите съществува единствено в Бъдещия свят. Епохата на Машиах е само подготовка за Бъдещия свят, както подробно обяснява Рамбам в „Законите за покаянието“ (8–9). Всичко това ще бъде обяснено подробно на съответните места.
„Баал а-Икарим“ също смята, че онзи, който отрича една от тези Основи, няма дял в Бъдещия свят. Но според него само трите се наричат Основи, а останалите представляват отделни аспекти на тези Основи.
Там той продължава обяснението си:
„Въпреки че в глава „Хелек“ се казва, че епикорос е човекът, който оскърбява мъдреците, това всъщност е казано, защото не всеки човек е способен сам да осъзнае съществуването на Всевишния. Ние узнаваме за Него чрез преданието или благодарение на доводите на мъдреците.
Затова онзи, който опозорява думите на мъдреците, разказващи на хората за съществуването на Всевишния, не оставя за себе си път към познанието. По този начин той сякаш отрича съществуването на Всевишния и затова се нарича епикорос.“
Относно онзи, който отрича, че Тора е от Небесата, и относно епикороса Гемара извежда закона от стиха:
„С отсичане ще бъде отсечен“ (Бемидбар 15:31).
„Мъдреците учат: „Защото презря словото на Всевишния и наруши Неговата заповед, с отсичане ще бъде отсечен“ (Бемидбар 15:31) – това е онзи, който твърди, че Тора не е от Небесата.
Друго обяснение на „Защото презря словото на Всевишния“ – това е епикоросът.
Друго обяснение на „Защото презря словото на Всевишния“ – това е онзи, който разкрива лица в Тората[1].
Друго обяснение на „и наруши Неговата заповед“ – това е онзи, който нарушава завета на плътта.
„С отсичане ще бъде отсечен“ – ще бъде отсечен в този свят и отсечен в Бъдещия свят“ („Санхедрин“ 99а).
Законът за онзи, който отрича възкресението на мъртвите, се извежда там, в Гемара, чрез логическото разсъждение „мярка за мярка“:
„Но защо [наказанието е] толкова строго? Учили са: той отрича възкресението на мъртвите, затова няма да има дял във възкресението на мъртвите. Защото всички мерки на Всевишния са мярка за мярка“ („Санхедрин“ 90а).
Следователно в началото на глава „Хелек“ Мишна ясно казва, че онзи, който отрича една от трите Основи на вярата, обединяващи тринадесетте Основи, няма дял в Бъдещия свят.
Така е написано и в трактат „Рош а-Шана“ относно закона за епикороса:
„Грешниците от народа на Израил, които грешат с телата си, и грешниците сред народите на света, които грешат с телата си, слизат в Гееном и биват наказвани там дванадесет месеца. След дванадесет месеца телата им изчезват, душите им изгарят, а духът им се разпръсва под стъпалата на праведниците, както е казано: „И ще стъпчете злодеите, защото те ще бъдат прах под стъпалата на нозете ви“ (Малахи 3:21).
Но еретиците, доносниците и епикоросите, онези, които отричат Тората и възкресението на мъртвите, които са се отделили от пътищата на общността и всяват страх в земята на живите[2], както и онези, които са съгрешили и са въвлекли в грях другите, като Йеровам бен Нават и подобните му – слизат в Гееном и биват наказвани там за поколенията на поколенията, както е казано: „И ще излязат, и ще видят останките на онези хора, които престъпиха срещу Мен…“ (Йешаяу 66:24).
Гееном ще изчезне, но те няма да изчезнат, както е казано: „А образът им ще изгние в преизподнята, лишен от обиталище“ (Псалми 49:15)“ („Рош а-Шана“ 17а).
А в трактат „Дерех Ерец Раба“ (2) е казано:
„Цдуким, доносниците, злодеите, лицемерите и епикоросите – за тях Писанието казва: „Пред Него лицемерът няма да застане“ (Иов 13:16).
За цдуким, доносниците… Писанието казва: „Нека злодеите се завърнат в бездната – всички народи, които забравят Бога“ (Псалми 9:18).“
[1] Тоест онзи, който я тълкува по начин, отричащ традиционното тълкуване.
[2] Онези, които всяват страх сред общността не заради Небесата, както по-нататък обяснява Гемара.
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com