Реалността на Б-г или Б-жествената реалност. Всевишният е най-съвършената същност
Съществуването на Създателя е началото
Тук се включват първите пет Основи, както обяснява Абарбанел: „Първата мъдрост, към която Рамбам е искал да насочи вниманието ни чрез тези Основи, е, че онзи, който истински служи на Всевишния, не може да не постави като цел на своето служение достойнството на заповедите и Неговото съвършенство. В съответствие с това той привежда първите пет Основи:
Първата: Всевишният е най-съвършената същност, дотолкова, че Неговото съществуване е необходимо. Именно поради съвършенството на Неговото битие на Него трябва да се служи.
Втората: Той е Един. И затова трябва да Го обичаме и да се стремим към единение с Него, защото освен Него няма богове. Затова нашият господар Моше, след като известил за Неговото единство в стиха: „Слушай, Израел, Г-спод, твоят Б-г, Г-спод е Един“, веднага казал: „И възлюби Г-спод, твоя Б-г“. С други думи, тъй като Той, благословеният, е Един и няма втори освен Него, трябва да има любов към Него и съвършено единение с Него, с цялото сърце и с цялата душа.
Третата Основа: Отрицанието на Неговата материалност. Това също посочва Неговото съвършенство, защото духовното винаги е по-достойно и по-съвършено от материалното.
Четвъртата Основа: Той е предвечен, а всичко освен Него е сътворено. Това също посочва съвършенството на Неговото битие. Защото преди да бъдат сътворени всички създания, Той е бил Един и Името Му е било едно. Той е сътворил света и е дарил битие и благо на всички създания.
Петата Основа: Само на Него трябва да се служи. Това посочва три аспекта на вярата: Неговите неизчерпаеми възможности, това, че Той действа единствено по Своята воля и желание, и това, че управлява без помощта на каквито и да било посредници.
Така тези пет Основи са аспекти на съвършенството и достойнствата на Създателя“ („Рош Амана“ 10).
Възвишеното Б-жествено познание
Тези Основи са най-възвишеното познание, което човек трябва да притежава и в което трябва да вярва. За тях Абарбанел казва:
„И най-малкото познание за Б-жествеността е по-велико и по-висше от множество знания за обикновените неща. Особено ако това е познание за Самия Б-г, като познанието за Неговото единство и отрицанието на материалността. Защото за това нашият господар Моше отправя великото предупреждение: „Слушай, Израел, Г-спод, твоят Б-г, Г-спод е Един“, понеже това отрича всяко идолопоклонство. Също и относно отрицанието на материалността той предупреждава с цялата строгост: „И много пазете душите си, защото не видяхте никакъв образ““ („Рош Амана“, глава 12).
„Най-малкото“, защото цялото ни познание за първите Основи, с изключение на знанието за съществуването на Създателя, е познание по пътя на отрицанието.
Малкото, което ни е известно за тези Основи, е именно знанието за Неговото битие и вярата в Него: „Че съществува Същество, съвършено във всички аспекти на битието. И Той е причината за битието на всички съществуващи“ (Рамбам, Първата основа).
Но ние нямаме никакво постижение на Неговата собствена същност. Всяко постижение по отношение на нея е по пътя на отрицанието: да се отрича всичко, което не подобава на Него, да се отричат множествеността и съставността в Него, да се отричат материалността и времето по отношение на Него. И тогава става очевидно, че единствено на Него трябва да се служи.
За тези Основи Рамбам казва: „Колкото повече отрицания прилагаш към Него, толкова повече се приближаваш към постижението“ („Море Невухим“ 1:59).
Всяко отклонение, дори най-финото, в тези Основи е катастрофа за вярата. И тъй като по своята природа човек е склонен към осезаемото и всичко, което постига, е ограничено от параметрите на тялото, мястото и времето, Тора ни предупреждава с особена строгост: „И много пазете душите си, защото не видяхте никакъв образ в деня, когато Всевишният говореше с вас в Хорев из огъня“ (Дварим 4:15).
Всеки, който греши в една от тези четири Основи, е по-зле от идолопоклонник. Както обяснява Рамбам, при онзи, който отрича една от тези Основи, „ереста е свързана със същността на Самия Творец и това е противоположност на истината“ („Море Невухим“ 1:36).
И той вече е написал там: „А ти знай, че докато в представата ти за Него има материалност или представа за някаква телесна сила, ти предизвикваш ревност и гняв, разпалваш ярост и пробуждаш ненавист, по-сурова от тази към онзи, който служи на идоли“ („Море Невухим“ 1:36).
В началото на думите си той обяснява причината за това: „Идолопоклонниците вярвали в съществуването на Всевишния. Те отричали само онази Основа, която утвърждава, че трябва да се служи единствено на Всевишния, а не на Неговите служители, планетите и звездите. Но онзи, който греши, като Му приписва материалност, внася ерес в самата представа за същността на Всевишния и вярва в нещо съвсем друго“.
„Внася ерес в самата представа за същността на Всевишния“. Всяко отклонение в една от първите Основи е отрицание на самото битие на Всевишния. Защото онзи, който го отрича, „вярва в нещо съвсем друго“.
Първите четири Основи са осъзнаването от човека на самото битие на Създателя. Това е осъзнаване на истинното битие, защото „Г-спод Б-г е истинен“. И кой е подобен на нашия учител Рамбам, който ни е посочил пътищата към осъзнаването на Основите на вярата, както пише за това един от най-изтъкнатите мъдреци на Каббала:
„Знай, че всички думи на Рамбам в „Море Невухим“ говорят за единството на Всевишния. А според мнението на каббалистите всички те се отнасят до Неговата собствена същност, която е над цимцума[1]. И в това думите му са „святая светих“, и кой е подобен на него, който ни е научил на истинското познание за простото единство на Всевишния“ („Лешем“, „Деа ликут“ 3).
Тези Основи са осъзнаването на истинното битие, в което всичко е разкриване на волята на Създателя. И няма никого освен Него. Неговото просто единство изпълва и обкръжава всички светове.
Това е знанието, че единствено Създателят съществува необходимо, а всички останали съществуващи са само възможни и съществуват по Неговото желание. Това е ясното осъзнаване, че собствената същност на Създателя е непостижима и че Той, благословеният, е свободен от всякаква граница и определение.
Това е постижението, че макар Създателят да не се нуждае от Творението и от създанията, Той е пожелал да им дари благо и заради това ги е сътворил.
Той пожелал да дарява благо и съкратил Своята светлина, за да могат начините на Неговото управление да станат постижими за създанията. И всичко това е заради една цел: те да могат да Го постигнат и да се приближат до Него, за да се удостоят с живот в Бъдещия свят.
Намерението да дарява добро
В Четвъртата основа се включва вярата в сътворението на света от Всевишния от нищото: „И е дарил битие и благо на всички създания“ („Рош Амана“, по-горе).
Както ни е известно, световете на въздаянието са възникнали преди световете на служението, заради даряването на съвършеното благо. Това е аспектът „краят на действието е в началото на замисъла“, както вече приведохме по-горе от думите на Рамбан.
Едва след възникването на световете на въздаянието е бил сътворен нашият свят с качеството на съда, за да може това благо да бъде заслужено, а не получено като подарък, като „хляб на срама“. А както е известно, именно в това се състои дълбочината на благото.
Любов, трепет и единение
Тези Основи на вярата трябва да породят в човека дълбоко чувство на любов, трепет и желание за единение, както вече беше обяснено по-горе в думите на Абарбанел.
По същия начин и Рамбам в „Закони за Основите на Тора“ говори за любовта и трепета, след като в първата глава е разяснил тези Основи на Тора:
„Този Б-г, славен и вдъхващ трепет, ни е заповядал да Го обичаме и да се боим от Него, както е казано: „И възлюби Г-спод, твоя Б-г“, и е казано: „От Г-спод, твоя Б-г, се бой“.
А как човек може да Го обича и да се бои от Него? Когато човек размишлява върху Неговите дела и върху Неговите удивителни и велики творения и види в тях несравнима и безкрайна мъдрост, той веднага ще Го възлюби, ще Го възхвали и ще се изпълни с велико желание да познае великото Име. Както казва Давид: „Жадува душата ми за Всемогъщия, за живия Б-г“.
И в същия миг, когато човек размишлява за тези неща, той ще отстъпи назад и ще се изпълни с трепет, осъзнавайки, че самият той е малко и нищожно творение, с ограничено и слабо познание, пред Онзи, Чието знание е съвършено. Както казва Давид: „Когато гледам Твоите небеса, дело на пръстите Ти… какво е човекът, че да го помниш?!“
И в съответствие с това аз разяснявам великите закони за делата на Господаря на света, за да отворя врата за разбиращия, чрез която той да възлюби Всевишния. Както са казали мъдреците за любовта: чрез нея ще познаеш „Онзи, Който каза и светът възникна““ (Рамбам, „Основи на Тора“, глава 2:1-2).
На Него трябва да се служи
Първите четири Основи водят до необходимостта от Петата: че единствено на Създателя, благословен да е Той, трябва да се служи.
„И оттук следва също Петата основа, че на Него, благословения, трябва да се служи и към Неговата възвишеност трябва да се издига глас. И по никакъв начин не трябва да се постъпва така спрямо което и да било друго същество, защото техните действия са подредени и ограничени, те нямат нито собствена воля, нито свобода на избор да постъпят по друг начин“ (Абарбанел, „Рош Амана“ 19).
Тази Основа е преходът от първите четири Основи към втората група, чиято същност са заповедите, дадени от Всевишния. Техният фундамент е вярата, че служението чрез изпълнението на всички заповеди и молитви е насочено единствено към Онзи, на Когото действително трябва да се служи, Създателя, благословен да е Той.
Началото
Тези Основи са началото на разкриването на Неговото битие пред създанията, разкриването пред създанията на битието на Безкрайния. Това е знанието на принципа, че цялото битие е единствено разкриване на Неговата воля.
Това е постижението, че има само едно истинно битие, Всевишният, истинният Б-г. Това е вярата, че няма никого освен Него и че Той, благословеният, изпълва и обкръжава всички светове. Че Той е единственият Съществуващ, че властта Му е абсолютна и че Той владее всички сили: „Аз съм Г-спод, твоят Б-г“ (Елоким, Господарят на всички сили).
Следователно единствено на Него трябва да бъде посветен животът, дори до саможертва.
Знанието на тези Основи на вярата е фундаментът на всички останали. Те са „началото“.
[1] „Съкращаване“ или „скриване“.
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com