Възгледите на мъдреците на Тора и познавачите на тайното учение за същността и принципите на еврейската вяра
Мненията на мъдреците на Израел и познавачите на Каббала за Тринадесетте основи на вярата
В тази глава ще обясним, че мнозинството от мъдреците на Израел и познавачите на Каббала смятат, че вярата има свои Основи. Някои от тях са на мнението на автора на „Сефер а-Икарим“, който обединява всичките Тринадесет Основи в три:
- Съществуването на Всевишния. Тук се включват Неговото единство, отрицанието на материалността Му и т.н.
- Тора от Небесата. Тук се включват самото пророчество, пророчеството на Моше и т.н.
- Наградата и наказанието. Тук се включват също Б-жественото провидение, Машиах и възкресението на мъртвите („Рош Амана“ 2).
Други смятат за главни различни Основи, които включват в себе си всички Основи на вярата, както ще приведем по-нататък. Но всички те съвсем очевидно признават, че съществуват Основи на вярата. Нещо повече, мнозинството смята, че те са точно тринадесет, както е и според Рамбам.
Тринадесетте Основи според традицията на гаоните
Рабейну Саадия а-Гаон в своята книга „А-нивхар бе-емунот ве-деот“ предшества Рамбам по отношение на Основите на вярата. Целта на тази книга е да представи истините на вярата в чист, „кристализиран“ вид. В нея авторът споменава всичките Тринадесет основи на вярата.
В първия раздел той говори за съществуването на Всевишния, Неговото единство, предвечността Му и сътворението от нищото. След това, във втория раздел, отново разглежда единството на Всевишния и отрицанието на Неговата материалност. Служението на Всевишния се разглежда в третия и четвъртия раздел.
Пророчеството и пророчеството на Моше, макар и без да ги разделя така, както прави Рамбам, както и истинността на Тора и нейната вечност, той разглежда в третия раздел. За Б-жественото провидение, наградата и наказанието говори в четвъртия, петия и шестия раздел. За Машиах говори в осмия раздел, а за възкресението на мъртвите в седмия и деветия раздел.
За съществуването на душата и нейната природа Расаг говори в десетия раздел, като включва този въпрос в Единадесетата основа, посветена на наградата и наказанието.
В края на книгата той говори за целта на човека, за това, че човек трябва да се занимава с осмислянето на същността на нещата и да се отдалечава от материалните страсти. Всичко това обяснява и Рамбам във въведението към Тринадесетте основи. Там Рамбам обяснява също и реалността на Бъдещия свят, за която Расаг говори подробно в деветия раздел.
И самият Рамбам пише в края на Тринадесетте основи: „Защото събрах за теб множество прекрасни неща, разпръснати из великите книги“.
Рамбан
Един от най-великите коментатори на Талмуда и мъдрец на Каббала, Рамбан, смята, че съществуват Основи на вярата. Така той пише в края на коментара си към глава „Бо“:
„А сега ще ти кажа едно правило относно смисъла на многобройните заповеди. Откакто идолопоклонството започнало да се разпространява в света още от дните на Енош, в умовете на хората настъпило объркване по отношение на самите Основи на вярата. Едни стигнали до отричане на самите Основи на вярата, до отричане на Създателя, като твърдели, че светът е предвечен. Други отричали Неговото знание за подробностите на случващото се в света, като казвали: „Откъде Б-г ще знае? Нима има знание във висшите светове?!“ Трети, макар да признавали Неговото знание, отричали Неговата намеса, уподобявайки хората на рибите в морето. Според тях Б-г не им обръща внимание, няма за тях нито награда, нито наказание и Всевишният е оставил земята.
Но ако една общност или отделен човек бъдат угодни на Г-спод и Той извърши за тях чудо, променяйки естествения ред и природата на света, за всички ще стане ясна несъстоятелността на тези възгледи. Защото необикновеното чудо показва, че в този свят има Б-г, Който го обновява, Който „знае“, „наблюдава“ и „може“. А ако това чудо бъде предварително предсказано от пророк, тогава ще се изясни и истинността на пророчеството, че Всевишният говори с човека и разкрива тайните Си на Своите служители, пророците. По този начин ще бъде потвърдена истинността на цялата Тора.
Затова Писанието казва за чудесата: „За да знаеш, че Аз, Всевишният, съм сред земята…“ (Шмот 8:18). Това посочва Б-жественото провидение и показва, че Той не е оставил случващото се на волята на случайността, както са смятали заблудените. Казано е още: „За да знаеш, че на Всевишния принадлежи земята“. Това посочва сътворението, защото еретиците отричали, че Той е сътворил света „от нищото“. Казано е също: „За да знаеш, че няма подобен на Мен по цялата земя“. Това посочва Неговата сила, че Той властва над всичко и няма нищо, което да бъде пречка за Него. Защото египтяните отричали това или най-малкото се съмнявали в него, а чудесата и великите знамения станали надеждни свидетелства за вярата в Създателя и в Тора.
И тъй като Всевишният няма да извършва чудеса и знамения във всяко поколение пред очите на всеки злодей и еретик, Той ни е заповядал да установим постоянен знак в памет на онова, което са видели очите ни, така че да го предадем на децата си, а те на своите деца, до последното поколение. И тази заповед е много строга, защото наказанието за онзи, който яде квасно по време на Песах или пренебрегва пасхалната жертва, е „карет“.
И ние трябва да „запишем“ всичко, което сме видели чрез чудесата и знаменията, върху ръцете си и между очите си, както и на входовете на домовете си, в мезузата. Трябва да го споменаваме с устата си сутрин и вечер, както е казано (Брахот 21а): „Истинно и непоколебимо е от Тора“. Това се извежда от думите: „За да помниш деня на излизането си от Египет през всички дни на живота си“ (Дварим 16:3). И всяка година трябва да изпълняваме заповедта за Сукка.
По същия начин има множество заповеди в памет на Изхода от Египет. Всичко това трябва във всички поколения да бъде за нас свидетелство за чудесата, за да не бъдат забравени и за да не могат еретиците да оспорват вярата във Всевишния.
Защото човек, който е купил мезуза за една златна монета и я е поставил на вратата си, осъзнавайки какво върши, с това признава сътворението на света от Създателя, Неговото знание и провидение, както и пророчеството. Той вярва във всички подробности на Тора. Освен това признава великата милост на Създателя към всички, които изпълняват Неговата воля, защото Той ги е извел от онова робство към свобода, и отдава голяма почит на праотците, които са избрали трепета пред Неговото Име.
Затова мъдреците са казали: „Бъди внимателен към леките заповеди така, както към строгите, защото всички те са прекрасни и много обичани, тъй като чрез изпълнението им човек признава Б-г“. И смисълът на всички заповеди е вярата в Б-г и признаването Му за Създател. И такова е било Неговото намерение при Сътворението“ (Шмот 13:16).
Рамбан изтъква изключителната важност на Основите, като установява, че „целта на всички заповеди е вярата“. А целта на разкриването на Всевишния пред народа на Израел чрез чудесата е да им покаже Основите на вярата: съществуването на Всевишния, сътворението на света от нищото, Неговото знание, провидението, Неговото всемогъщество и пророчеството. Именно върху фундамента на тези Основи трябва да се изпълнява Тора.
Несъмнено значението на Основите на вярата е по-голямо от това на заповедите, щом целият смисъл на заповедите е да посочват Основите на вярата. Това по-голямо значение се изразява в задължението целият народ на Израел да познава тези Основи.
„И тъй като Всевишният няма да извършва чудеса и знамения във всяко поколение пред очите на всеки злодей и еретик, Той ни е заповядал да установим постоянен знак в памет на онова, което са видели очите ни, така че да го предадем на децата си, а те на своите деца, до последното поколение. И тази заповед е много строга…“
Всевишният проявява особена строгост по отношение на заповедите, които посочват Основите на вярата. Защото познаването им е задължително. Без това знание, независимо дали липсата му се дължи на забрава или на грешка, човек губи вярата, а заедно с нея изчезва и целият смисъл на Сътворението.
И разбери всичко това много добре. Защото по отношение на Основите на вярата и строгостта на закона спрямо тях Рамбан следва Рамбам.
Така пише Рамбан в своя коментар „Торат а-Шем Тмима“: „Затова е казано: бъди внимателен към „леката“ заповед така, както към „тежката“. Защото не знаеш наградата за заповедите, тъй като всички те са спомен за чудесата и благата, които Всевишният е извършил за нашите бащи и за нас. И във всички тях има доказателство за вярата“.
Рамбан установява три Основи, в които включва всичките тринадесет: „И чрез тези заповеди, чрез постоянството в изпълнението им, човек признава всички известни чудеса, които свидетелстват за сътворението на света от нищото, за Неговото знание и за Неговото провидение. Това са трите Основи на Тора“ (пак там).
Всеки, който отрича една от тях, няма дял в Бъдещия свят. Така пише и Рамбан: „Ясно и очевидно е, че вярата в знанието на Всевишния за видовете и съществата от нисшия свят и в Неговото провидение над тях, както като цяло, така и във всяка подробност, са най-важните крайъгълни камъни на Тора на Моше. Защото еретикът, който твърди, че Всевишният не знае за съществата от нисшия свят и не наблюдава случващото се с тях, отрича цялата Тора. Същото се отнася и за онзи, който отрича провидението, тоест твърди, че Всевишният не наблюдава човека, дали той върши зло или добро. А ако хората постигат успех и спасение или ги сполетяват трудности и беди, според него всичко това е случайно и не се случва по волята и намерението на Всевишния. И такива хора също нямат дял в Бъдещия свят“ (Предисловие към книгата „Ийов“).
Същият е законът и по отношение на онзи, който отрича идването на Машиах, а още повече по отношение на онзи, който отрича окончателното въздаяние, възкресението на мъртвите: „Но нашите мъдреци, благословена да е паметта им, са постановили, че онзи, който отрича началото на това въздаяние, тоест времето на Машиах, също е еретик и няма дял в Бъдещия свят“ („Сефер Геула“, 2).
Онзи, който отрича идването на Машиах, е епикорес: „Защото до това го е довело единствено отричането на наградата за нашата Тора. И той е безумец, който оспорва онова, което е ясно казано в Писанието, и е епикорес[1] по отношение на думите на мъдреците“ (пак там).
Рамбан извежда първите Основи от стиха: „Аз съм Г-спод, твоят Б-г…“: „Защото всичко, в което човек трябва да вярва относно самата Б-жественост, е, че съществува Б-г, Който е Съществуващият, Който сътворява света от нищото, и че Той притежава знание, провидение и сила. Те самите вярват и в пророчеството, защото в този момент Той говори с тях. А знанието за единството е загатнато тук в думите: „Аз съм Г-спод (Авайе, Име, което посочва Единството)…“
След това отново казва: „И тъй като сега това вече ти е ясно, пази се да нямаш други богове“, тоест висшите ангели, които се наричат така, както ще обясним по-нататък с Б-жията помощ. „И не си прави идол“, за да придаваш образ на висшите или нисшите сили. Не им се покланяй и не им служи. Така човек ще вярва, че Б-г е Един, че Той действа, може, знае и наблюдава и че единствено на Него трябва да се служи“ („Торат а-Шем Тмима“).
Рамбан дори определя статута на онзи, който отрича Основите на вярата:
„Защото злодеите, които отричат Б-г и твърдят, че не Той е извършил това, изобщо не са достойни за добро въздаяние в света. Защото според Всевишния те не вършат добро“ (Рамбан, предисловие към книгата „Ийов“).
„А в делата на злодеите, които отричат Б-г, например онези, които твърдят, че светът е предвечен, отричат Всевишния и твърдят, че не Той е извършил това, няма никаква заслуга, дори ако през целия си живот следват добри и достойни качества“ (пак там).
Защото, ако заповедите се изпълняват не заради тяхната главна цел, те не означават нищо и не заслужават добро въздаяние в света, тъй като тези хора нямат дял в Бъдещия свят, както казва Рамбам в края на Основите.
Рабейну Бахие
Той също е един от средновековните коментатори и познавачите на Каббала. И той също говори за Основите на вярата:
„Тъй като всички корени на вярата се опират на вярата в сътворението от нищото, защото сътворението от нищото посочва провидението, а провидението посочва пророчеството и истинността на наградата и наказанието. И понеже всички тези велики Основи се изясняват от тази глава, затова в началото съобщаваме, че светът е сътворен от нищото. След като в началото му имало хаос и пустота, Всевишният сътворил всички създания в продължение на шест дни. А на шестия ден Всевишният сътворил човека и проявил провидението Си над него в три аспекта: Брия (сътворение), Йецира (формиране) и Асия (действие)[2], и му заповядал повелителни и забранителни заповеди.
Всичко това е явно свидетелство и доказателство за провидението и пророчеството. Защото Всевишният говори с човека и му заповядва да върши онова, което е угодно пред Него, и му забранява да върши онова, което Той отхвърля. Тук разбираме също наградата и наказанието за праведника и злодея. Знаем, че наградата се състои в това, заслужилият да бъде поставен в Ган Еден, както е казано: „И го постави в Ган Еден“ (Берешит 2:15). Знаем и за наказанието за греха, когато човекът е прогонен оттам, както е казано: „И прогони Адам“ (3:24).
Тук ни се разкриват също наказанието на Каин за убийството и наградата на Ханох за това, че той „ходеше пред Всевишния“. Разкрива се и наказанието на поколението на Потопа за разврата, а именно самият Потоп, както и наградата на праведния Ноах, който „намери благоволение в очите на Всевишния“ и беше спасен.
Така виждаме, че всички тези най-важни Основи произтичат от вярата в сътворението на света. А цялата Тора се основава и е изградена върху тях. И всяка от тези Основи обосновава следващата. Сътворението от нищото предполага съществуването на провидение, провидението предполага съществуването на награда и наказание, както и на пророчество, а чрез пророчеството идва Тора. Следователно е очевидно защо Тора започва със сътворението на света от нищото“ (Предисловие към коментара върху Тора).
А в коментара си към книгата „Ваикра“ той пише:
„И повика Моше“. „Повика“ е почтително обръщение. Това е обръщението, което използват ангелите служители, както е казано: „И зовеше единият към другия и казваше“ (Йешаяу 6).
И виждаме, че в призоваването на пророка от Всевишния се разкрива истинността на три неща, които са корените на Тора и крайъгълните камъни на вярата. И ето кои са те: сътворението на света от нищото, даряването на Тора на Израел и възкресението на мъртвите“.
И в глава „Ваетханан“ е написано:
„И трябва да знаеш, че в тази заповед[3] са ни дадени Основите на Тора във вярата: сътворението на света, провидението и пророчеството. Защото в първия откъс са споменати единството на Всевишния и изучаването на Тора. Във втория откъс се говори за истинността на наградата и наказанието, за спомена за Изхода от Египет, когато са станали известните чудеса и знамения, които обосновават тези Основи и свидетелстват за тези три неща, които са фундаментът на вярата и нейните корени: сътворението на света, провидението и пророчеството“.
Виж също думите на Рабейну Бахие в началото на книгата „Дварим“.
А авторът на „Тосафот Йом Тов“ в коментара „Тов Таам“ подробно разглежда възгледа на Рабейну Бахие за корените на вярата и начина, по който от тях произтичат Основите на вярата.
[1] Тоест човек, който не признава думите на мъдреците и смята себе си за свободен от задължението да ги следва.
[2] Очевидно се имат предвид трите аспекта: мисъл, реч и действие.
[3] Мезуза.
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com