Размишленията върху Тора и творението водят човека до осъзнаване на мъдростта и величието на Всевишния. Чрез това се ражда любовта към Него, както учи Рамбам.
Размишленията върху Тора и творението пораждат любов
„Човек обича Всевишния само като Го осъзнава“ – познавайки Неговата воля. Всевишният се разкрива на човека в две „книги“ – вътрешната и външната, в Тора и в творението.
И така Рамбам обяснява разкриването в творението: „И как може човек да Го обича…? Когато човек се замисли за Неговите дела, за Неговите чудесни творения и види в тях чудесна и безкрайна мъдрост – той веднага ще възлюби Всевишния, ще Го възхвали и ще пожелае да познае великото Му име. Както е казал Давид: „Жадува душата ми за Владетеля, за живия Б-г““ (Рамбам, Закони за основите на Тора, 2:2).
По същия начин Рамбам обяснява по отношение на разкриването на Тора как от него се ражда любовта: „Заповядано ни е да обичаме Него, Възвишения. А това означава да обмисляме и осмисляме Неговите заповеди и дела. Докато не Го постигнеш и не изпиташ от това постижение абсолютно наслаждение. И е казано в Сифри: „Тъй като е казано: „И възлюби Всевишния, твоя Владетел…“ – аз не зная как да обичам Всевишния!? – Учението казва: „И нека тези думи, които Аз ти заповядвам днес, бъдат в сърцето ти“. И благодарение на това ще познаеш Онзи, „Който каза и светът възникна““. И вече обяснихме, че благодарение на осмислянето ще видиш истинността на постижението и ще дойде наслаждението, а с тях непременно ще дойде и любовта“ (Рамбам, Книга на заповедите, повелителна заповед 3).
„Благодарение на осмислянето ще видиш истинността на постижението и ще дойде наслаждението, а с тях непременно ще дойде и любовта.“
И от висотата на тези постижения ще преминем към опит да разгледаме понятието наслаждение в цялата му дълбочина.
Наслаждение
В корена на понятията познание и желание лежи наслаждението. „Ако сред благата няма по-висше от наслаждението („онег“ – ענג), то сред бедствията няма по-лошо от язвата („нега“ – נגע)“ (Сефер Йецира, 2:2).
Не е нужно дълго да обясняваме това твърдение. Най-дълбокото, но и неосъзнавано (подсъзнателно) свойство на човека е желанието за единение и наслаждение и стремежът да избегне болката и страданията. Това е истинско, неотделимо свойство на човека, заложено в самия корен на неговото сътворение. „Човекът е сътворен единствено за да се наслаждава на Всевишния, на Неговата светлина. Това е истинското, изтънчено наслаждение, най-великото от всички, които могат да съществуват“ (Месилат Йешарим, 1). А това наслаждение достига съвършенство в бъдещия свят: „И в действителност мястото на това наслаждение е бъдещият свят, защото единствено той е създаден и пригоден за това“ (пак там). Така излиза, че съзнанието е желание да се съединиш с източника на наслаждението. Колкото повече човек се възвисява, толкова по-фино става неговото постигане на наслаждението, докато накрая той започне да жадува за единение с вечния живот – източника на благата и наслаждението от живота. И по този начин той се удостоява с бъдещия свят.
Нещо повече, наслаждението е най-важният фактор за единението и съпричастността на съзнанието. Защото именно в усещането за наслаждение вътрешният корен на човека се съединява с източника на наслаждението. А това е източникът и коренът на неговото сътворение – постигането на наслаждение чрез осъзнаването на светостта.
Тук ще приведем чудесните думи на „Иглей Тал“ от въведението към книгата: „В думите си ще спомена онова, което съм чувал от някои хора, отклонили се от пътищата на разума, относно изучаването на Святата Тора. Те казваха, че онзи, който учи и открива нови неща в Тора, наслаждава се и се радва на своето изучаване, това не се нарича в пълна степен изучаване на Тора заради самата Тора, както ако би учил просто така и не би изпитвал никакво наслаждение от това изучаване, а би го правил единствено заради самата заповед. Но при онзи, който учи и се наслаждава на изучаването, към неговото изучаване се примесва и удоволствието от самия себе си. Но в действителност това е широко разпространена грешка. Точно обратното, основната заповед за изучаване на Тора се състои в това човек да се радва, да се весели и да изпитва наслаждение от своето изучаване, и тогава думите на Тора проникват в самата кръв на човека. И тъй като той се е насладил на думите на Тора, става едно с нея. (И виж тълкуванието на Раши към Санедрин 58). И така четем в святата книга Зоар: „И злото начало, и доброто начало растат единствено от радостта. Доброто начало расте от радостта от Тора…“ И щом доброто начало расте от това, то, разбира се, именно това е основната форма на заповедта. И аз съм съгласен, че онзи, който изучава Тора изобщо не заради изпълнението на заповедта за изучаване на Тора, а единствено заради удоволствието, което получава от това, то това се нарича изучаване не заради самата Тора. Но онзи, който учи заради заповедта и получава удоволствие от изучаването, това е изучаване заради самата Тора и то е изцяло свято, защото удоволствието също е заповед“ (край на цитата).
И в това се състои нашата молба: „И дай ни да се наслаждаваме, Господи, Боже наш, на думите на Тора в устата ни“. Сладостта на вкуса е причина за съединяването и сливането на самия изучаващ, на неговите 248 органа и 365 жили, на всички негови стремежи и желания, с неговата Тора. И в книгата „Левуш“ се обяснява грехът, заради който загинала земята на Израел в епохата на Втория Храм: защото те не благославяли преди изучаването на Тора, защото не вървели в нея сякаш „се разхождат“ с наслада и радост, а като занаятчия – за да знаят просто закона. И по този начин нашите мъдреци ни разкриват тайните на шепота на светите Серафими: „Раби Ицхак бен Раби Йоси вървял от Кападокия към Лод. Срещнал го Раби Йехуда. Раби Ицхак му казал: кажи на мъдреците да унищожат злото начало в света, освен по време на съвкупление. Казал му: истина ти казвам, злото начало е необходимо на света като дъжда, защото, ако не беше то, нямаше да изпитваме радост от думите на Тора!“ (Зоар, част 1, стр. 138).
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com