Взаимовръзката между словото, слуха и разбирането (Бина), при която словото служи за предаване на смисъл и за въздействие върху слушащия. Връзката между зрението, мъдростта (Хохма) и пророчеството.
Значението на словото
Словото е свързано със способността да се слуша (внимава) („שמיעה“ – шмия), а от същия корен произлиза и думата „משמעות“ (машмаут) – „смисъл“, „значение“. Именно в това е предназначението на словото – да въздейства, тоест човек говори на слушащия, за да може той да разбере смисъла на думите и да постъпва според тях.
„Говорещият въздейства на слушащия, а основното значение на думата „שמיעה“ (шмия) е именно разбирането – приемането на казаното. Това е способността на този, който приема.“ (Рабейну Цадок а-Коен)
И в Гемара, когато се казва: „שמיעה לי“ (шмия ли), което буквално означава „чувам това“, всъщност се има предвид: „така мисля“, „съгласен съм с това“.
Следователно словото и способността да бъде чуто са неразривно свързани със способността да се осмисли и постигне вътрешното съдържание на думите. И размисли добре върху това.
Зрение
„Способността за зрение възприема онова, което стои пред нея отвън, а самата способност се „съединява“[1] с възприеманото.“ (Маарал, Първо въведение към Сефер Гвурот)
Окото вижда външната форма на нещата. Но зрителното възприятие е толкова всеобхватно и съвършено, че изгражда пълна и жива картина на заобикалящия свят. Силата на това възприятие е толкова голяма, че буквално отпечатва външната реалност вътре в човека. Онзи, който вижда, живее „вътре“ в света, който вижда.
„Толкова голяма е силата на зрението, че този, който възприема, е способен да привлича към себе си нещата, защото „окото вижда, а сърцето пожелава“[2].“ (Довер Цедек, рабейну Цадок а-Коен, 80)
Затова „поправеното“ зрение става част от способността за пророчество. Неслучайно самото пророчество се нарича „видение“. По време на пророчеството пророкът преживява пророческо видение и излиза извън границите на обичайното си съществуване, пребивавайки в света, който му се разкрива.
При Синайското откровение способността за зрение на народа беше поправена (защото и коренът на греха на Адам е свързан със зрението, както е казано: „И жената видя…“). Тогава целият народ на Израел се издигна до степента на пророчество. И разбери това.
Тук обяснихме, че разбирането е свързано със слуха и словото, а пророчеството – със зрението.
И ще продължим да обясняваме тази тема.
Даат (съзнание), Хохма (мъдрост) и Бина (разбиране)
„Хохма“ е онова, което човек научава от своя учител[3], тоест самото възприемане на външната реалност.
„Бина“ е способността на мъдреца сам да постигне вътрешното съдържание и дълбочината на реалността, която вече е възприел чрез Хохма.
„Даат“ е способността на човека да съедини придобитото познание със своя живот[4].
Съвършеното постижение трябва да включва и трите – Хохма, Бина и Даат. Пълното постигане на разкриващата се реалност е възможно единствено когато тя бъде възприета в цялата ѝ дълбочина и като жива действителност[5]. Размисли добре върху това, защото тук изложихме темата съвсем накратко.
Зрението е свързано с Хохма, а слухът – с Бина
Тора ни учи, че коренът на зрението е именно в способността, наречена Хохма: „И сърцето ми видя много мъдрост (Хохма)“ (Коелет 1:16). „И обърнах се да видя мъдростта (Хохма)“ (пак там 2:12). А способността да се чува е Бина: „С ушите си ще чуе, а сърцето му ще разбере“ (Йешаяу 6:10), „Слушахте, но не разбрахте“ (Йешаяу 6:9). „И вслушвайте се, за да придобиете разбиране (Бина)“ (Мишлей 4:1). Има още много подобни места.
„При материалните създания зрението и слухът предшестват разбирането. Най-напред човек вижда и чува чрез материалните си сетива и органи, а едва след това разбира. Но при разума, освободен от материята, е точно обратното – той вижда и чува онова, което разбира. Защото Всевишният е осмислил същността на зрението и слуха още преди да даде на човека ухо и да създаде окото му. Именно затова Той е знаел как човекът ще възприема света чрез своите материални сетива.“ (Малбим, Псалми 94:9)
Както обяснява рав Нафтали Херц а-Леви:
„Известно е, че страхът [пред Всевишния] е мъдрост (Хохма), както е казано: „Ето (הן – hен), страхът пред Г-спода – това е мъдростта.“ А мъдреците, благословена да е паметта им, казват (Шабат 31б): „На гръцки „hен“ означава „едно“. Следователно страхът [пред Г-спода] е мъдростта, и единствено той е истинската мъдрост.“
Причината е следната. Хохма се нарича „зрение“, както е казано: „И сърцето ми видя много мъдрост (Хохма)“ (Коелет 1:16). А Бина се нарича „слух“, както е казано: „И те не знаеха, че Йосеф разбира“ (Берешит 42:23)[6]. Буквално текстът казва: „че Йосеф чува“. Следователно зрението произтича от Хохма, а слухът – от Бина.“
Така обяснява коментарът „Имрей Шефер“ към молитвата в сидура на Виленския гаон „Нека човек винаги да се бои от Небето и в скрито“. А връзката между понятията „страх“ и „зрение“ ще бъде обяснена в раздела „Молитвите на праотците и тяхното поправяне“, в главата „Страхът на Ицхак“ – „Защото зрението води до страх.“
Виждаха гласовете
След като разширихме представата си за тези понятия, вече можем по-лесно да разберем съвършенството, което народът на Израел достигна при Синайското откровение – „виждаха гласовете“. Това беше съвършенството на Хохма, Бина и Даат. То представляваше единение на всички аспекти на постижението.
„Това означава, че нашето постижение ще се просветли дотолкова, че ще се удостоим да постигнем и да видим дори с телесните си очи присъствието на словото на Всевишния във всяко нещо от този свят. Именно така беше при Синайското откровение, както е казано: „И целият народ виждаше гласовете.““
Според това можем да разберем и думите на мъдреците за този стих (Мехилта 33; Раши към Петокнижието), че тогава Израел „чуваше онова, което се вижда, и виждаше онова, което се чува“. Това означава, че тяхната материална ограниченост почти изчезна, а способността им за постигане се просветли по необикновен начин. Дотолкова, че всички техни сетива, които преди това бяха материални, престанаха да бъдат такива. И ако тогава някой би поискал да им покаже какво представлява възприятието чрез телесните сетива, щеше да трябва да им го разказва и обяснява. А духовните неща, които преди това трябваше да разбират, слушайки ги с ушите си, сега те виждаха чрез едно чудно зрение.“ (Нефеш а-Хаим 3:11)
Същността на това, което се случи, е, че при онова откровение народът на Израел се издигна до разбирането на смисъла на Творението като до нещо осезаемо и реално – „виждаха гласовете“.
В този миг пропастта между съдържанието на Творението, неговия корен и неговото разкриване пред човека беше преодоляна. Пропастта между небето и земята беше затворена и това беше пълното поправяне на Творението. Както е известно, ако не беше грехът със златния телец, цялото Творение още тогава щеше да се издигне до степента на бъдещия свят. Именно този миг стана основата на вярата на народа на Израел.
Народът на Израел очаква бъдещото избавление да бъде подобно на Синайското откровение, дори още по-велико от него. Това ще бъде още по-съвършено единение. „За бъдещите времена е казано: „И всяка плът заедно ще види, че устата на Всевишния говорят.““ (Нефеш а-Хаим 3:11)
Тогава ще се изпълни за нас: „И всяка плът заедно ще види, че устата на Всевишния говорят.“ Тогава ще се разкрие вътрешният смисъл на всички части на Творението и ще се изпълни стихът: „И ще се разкрие славата на Всевишния.“ (Йешаяу 40:5)
„Това означава, че нашето постижение ще се просветли дотолкова, че ще се удостоим да постигнем и да видим дори с телесните си очи присъствието на словото на Всевишния във всяко нещо от този свят.“ (Нефеш а-Хаим 3:11)
Трябва отново да се върнем към началото и още веднъж да осмислим основите, обяснени тук, защото изложението ни беше кратко.
Виж също какво ще обясним за достойнството на короните, с които Израел се удостои при Синайското откровение[7].
[1] За разлика от обонянието, слуха, вкуса и осезанието, които са възможни само при непосредствен допир с възприемания предмет, зрението възприема предмета от разстояние – там, където се намира, сякаш „се отправя“ към него.
[2] Това, което човек вижда, дори и отдалеч, може да стане част от него – да завладее мислите и желанията му. Толкова голяма е силата на зрението.
[3] Способността да се възприема информация отвън.
[4] Може да се каже, че именно Даат – осъзнаването – превръща всяко абстрактно, теоретично знание в ръководство за действие. Осъзнаването прави знанието толкова осезаемо, колкото и материалната действителност, която непосредствено въздейства върху сетивата.
[5] Тоест като нещо, възприемано непосредствено чрез сетивата.
[6] Става дума за братята на Йосеф, които не знаели, че той разбира езика им.
[7] В „Вратите на Тринадесетте Основи“, втора глава от първия раздел.
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com