Автор
Равин Моше Хаим Луцато РАМХАЛ (Рамхал)
Всичко, което получава всеки, е от Всевишния, и няма никаква причина да се страда заради успеха на другия.
Завистта също не е нищо друго, освен невежество и глупост. Защото завистникът не придобива нищо, нито лишава от нещо онзи, на когото завижда. Той лишава [от блага] единствено себе си, както е казано в края на вече споменатия стих (Йов 5:2): „…а поддаващия се на съблазни – ще умъртви завистта“[1]. Въпреки това, може да се срещне човек, толкова глупав, че само щом види у другия някакво добро, започва да се разяжда отвътре, да боледува и да страда до такава степен, че и доброто, което самият той притежава, престава да го радва. За това е казал най-мъдрият от хората[2] (Притчи 14:30): „…а завистта е гниене за костите“.
Има и други, които не страдат толкова [силно] и болката им не е толкова голяма, но и на тях им е достатъчно мъчно. Най-малкото ще им бъде много обидно да гледат как някой друг се издига на по-високо стъпало, освен, разбира се, ако той не е от [числото на] особено близките и любимите, и още повече – ако е от „не особено любимите“, а най-вече – ако е чужденец, дошъл от друга страна. И, забележи, може би устата им ще изрекат, че се радват или приветстват успеха на другия, но на сърцето им ще тежи. Така става по правило с повечето хора, защото въпреки че мнозинството не завижда в пълния смисъл на думата, те все пак не са напълно чисти от завист. Още повече, когато преуспява съперник – тъй като и без това „никой майстор не обича своя събрат по занаят“ (Берешит Раба 19:2), и особено когато онзи преуспява в по-голяма степен.
А ако хората знаеха и разбираха, че човек не посяга [дори на косъм![3]] в дела, приготвени за другия (Йома 38б), тъй като всичко, което получава всеки, е от Всевишния, съгласно Неговия чудесен замисъл и непостижима мъдрост, то не биха имали никаква причина да се измъчват заради успеха на ближния. Именно за това свидетелства пророкът, говорейки за бъдещите времена – за да бъде благото, заслужено от Израел, съвършено, Светият, благословен да бъде Той, ще започне с това, че ще изкорени от сърцата ни това срамно качество и тогава никого няма да го боли заради чуждия успех. А на този, който постигне успех, няма да му се налага да го крие поради завистта на другите, както е казано (Исая 11:13): „И ще изчезне завистта на Ефраим, и враговете на Юда ще бъдат изтребени; Ефраим няма да завижда на Юда, и Юда няма да притеснява Ефраим“. Това е мирът и безметежността на ангелите-служители, които са щастливи в своята служба, всеки на своето място, и нито един от тях не завижда на другия, тъй като всички те знаят истината, радват се на онова благо, което имат, и са доволни от своя дял.
Забележи: „сестрите“ на завистта – това са страстта и желанието, нещата, които изтезават сърцето на човека до самата му смърт, както са казали мъдреците (Коелет Раба 1:13): „Човек си отива от този свят, без да е постигнал и половината от онова, за което е копнеел“. Копнежът на човека е насочен основно към две неща: към богатство и почести. И двете тези страсти са еднакво лоши и носят на човека множество беди.
[1] Човек, живеещ във властта на въжделенията, завижда на всичко, което видят очите му, а завистта също е способна да доведе до гибел (Малбим). От само себе си се разбира, че склонността да се поддаваш на съблазън е проява на глупост.
[2] Цар Шломо (Соломон).
[3] Т.е. не получава дори най-малкото.
Източник – toldot.com