Автор
Равин Моше Хаим Луцато РАМХАЛ (Рамхал)
Голямо внимание изисква спазването на съботата и празниците, тъй като законите им са многобройни
Също така страшни и многолики са разновидностите на греха оскверняване на Името на Всевишния, тъй като човек е длъжен всемерно да пази честта на своя Създател. Човек трябва да бъде много внимателен и разсъдлив във всичко, което прави, за да не доведе това (не дай Б-же!) до нещо, което може да се окаже оскверняване на честта на Всевишния, и учат [нашите мъдреци] (Авот 4:4): „Както „неволно“, така и „намерено“ — [е едно и също][1] при оскверняването на Името на Всевишния“. Казали са нашите мъдреци (Йома 6а): „Какво е оскверняване на Името на Всевишния? Казал е Рав: „Например аз, ако взема месо и не платя веднага“. Раби Йоханан е казал: „Ако измина четири лакътя без Тора и без тфилин““. Казаното означава, че всеки трябва да мисли как да не извърши нещо, което е недостойно за човек от неговото ниво, в съответствие с това, за какъв го смятат в очите на поколението. Тъй като, колкото по-достоен и мъдър е той, толкова повече трябва да бъде внимателен и прецизен в служенето [на Всевишния]. А ако той не прави това, то осквернява Името на Всевишния (не дай Б-же!). Защото в това е достойнството на Тора: онзи, който повече учи, трябва да бъде по-правдив и съвършен в качествата си, и всеки недостатък в това позори самото учение, а това е оскверняване на Името Му, благословен да е Той, който ни е дал светата Тора и ни е заповядал да се занимаваме с нея, за да постигнем съвършенство.
Също така голямо внимание изисква спазването на съботата и празниците, тъй като законите им са многобройни, както е казано (Шабат 12а): „Многобройни са законите на съботата“. И дори швут[2], макар законите му да са установени не от Тора, а от мъдреците, е много важен, както е казано (Хагига 16б): „Нека никога швут да не бъде лек [незначителен] в очите ти, защото, например, забраната за смиха[3] е само заради швут, а за нея са спорили главите на поколението!“. Въпреки това детайлите на споменатите закони и разликите между тях [при цялата им многобройност] се обясняват в книгите на законодателите, и всички те са в еднаква степен задължителни за нас и изискват предпазливост. Но има нещо [такова], което е тежко за спазване от повечето хора, и това е пълното прекратяване на делата и разговорите за дела.
А се обяснява тази забрана (швут) в думите на пророка (Исая 58:13): „И я почети (съботата) с [отказ] от пътищата си, от занимания с делата си и от разговори за дела“[4]. Принципът е такъв: към всичко, което е забранено да се прави в събота, се добавят също забрани да се полага каквото и да е старание [в тази посока] и да се споменава за това на глас. Затова е забранено да се оглежда имущество, за да се реши какво е нужно [да се направи] за утре, или да се отива към изхода на града, за да се излезе извън пределите му веднага след изтичането на съботата[5]. И е забранено да се казва: „Така и така ще направя утре!“ или „Тази и тази стока ще купя утре!“ и други подобни.
[1] Т.е. неволното оскверняване на Името на Всевишния също е грях, както и преднамереното, макар разбира се те да не са равнозначни.
[2] Буквално — „прекратяване на дейност“. Това е общо название за повечето занимания, забранени в събота от мъдреците. Тората е забранила в събота само онова, което е осмислена, производителна работа, а мъдреците са забранили още много неща, които, без да са такива, въпреки това противоречат на духа на съботата.
[3] Полагане на ръце върху животното преди принасянето му в жертва.
[4] Преводът не е дословен, а съответства на смисъла на забраните, за които говори авторът.
[5] В събота е забранено да се пресича тхум — границата на града (или областта, разрешена за придвижване в събота), в който се намира човекът. Тази граница минава приблизително на един километър от мястото, където свършва самият град.
Източник – toldot.com