Автор
Равин Моше Хаим Луцато РАМХАЛ (Рамхал)
Отмъстителността е отказ да направиш услуга на онзи, който ти е отказал нещо или ти е причинил зло. Злопаметството се проявява тогава, когато човек, правейки услуга на онзи, който преди му е причинил зло, му напомня за това зло.
Следващият грях са клюките и злословието. Тяхната тежест е известна, а формите им са толкова многобройни, че нашите мъдреци, благословена да е паметта им, са казали (Бава Батра 165б) във вече споменатото изказване: „И всички [грешат] в греха „прах от злословие““. И още са казали (Арахин 15б): „Какво е злословие? Например, когато отговарят [в отговор на въпроса къде може да се намери огън]: „Къде другаде да намериш огън, ако не в дома на еди-кой си““[1]; друг пример – когато разказват за добродетелите на човек пред неговия ненавистник, и тем подобно. Въпреки че такива думи изглеждат безобидни и далечни от клюките, всъщност те са „прах от злословие“. Като цяло, злото начало има множество пътища, и всяка дума, способна да причини вреда или позор на друг, както казана в лицето, така и зад гърба, се отнася към злословието, което е ненавистно и отхвърляно от Всевишния, както е казано (пак там): „Всеки, който злослови, е сякаш отрича основите [на вярата]“. И в Писанието е казано (Псалми 101:5): „Онзи, който тайно клевети другия, него ще отхвърля“.
Също така омразата и отмъстителността са качества, които недалновидното[2] човешко сърце трудно избягва, защото човек е много чувствителен към обидите и силно страда от тях. А отмъщението за него е по-сладко от мед, тъй като само то го умиротворява. Затова, ако той се окаже в състояние да остави онова, към което го принуждава природата му, да преодолее своите свойства и да не намрази онзи, който пробужда в него омраза, да не му отмъсти, когато се появи възможност, и да не му припомня [злото], а да забрави и да прогони [обидата] от сърцето си, сякаш никога не я е имало – то той е много силен и твърд. Това е лесно само за ангелите-служители, които нямат лоши [природни] качества, а не за създадените от прах обитатели на материалния свят. Въпреки това, именно такъв е законът на Царя. А думите на Писанието [за това] са открити, ясни и не се нуждаят от обяснение (Ваикра/Левит 19:17-18): „Не мрази брат си в сърцето си, не отмъщавай и не таи [злоба] към синовете на своя народ“.
Отмъстителността и злопаметството са добре известни качества. Отмъстителността е отказ да направиш услуга на онзи, който ти е отказал нещо или ти е причинил зло. Злопаметството се проявява тогава, когато човек, правейки услуга на онзи, който преди му е причинил зло, му напомня за това зло. Злото начало разпалва сърцето на човека и винаги изисква да се остави някаква следа или спомен за злото; то подстрекава човека: ако не можеш да оставиш много – постарай се да запазиш поне мъничко [спомен за причиненото зло]. То съветва: „Ако искаш да му дадеш това, което той не е поискал да ти даде, когато си се нуждаел, то поне не му го давай с радост“. Или: „Ако не искаш да му причиниш зло, то поне не му прави много добро и не му помагай твърде много“. Или: „Ако поискаш да му помогнеш много, то го прави скрито“. Или: „Не му ставай отново приятел, щом като му прощаваш и не му ставаш враг; стига му и това! А ако все пак искаш да останеш негов приятел, то не проявявай към него онази любов, която е била в началото“. И така нататък, и всичко това са съвети от арсенала на злото начало, с които то се старае да съблазни човешките сърца. Затова Тора е обединила всичко в едно правило (пак там): „Обичай ближния си като самия себе си“. „Като самия себе си“ – без никакви разлики. „Като самия себе си“ – безрезервно, без хитрости и задни мисли. „Като самия себе си“ – буквално!
[1] Постоянно гори огън в дома – значи, там непрекъснато готвят храна, и това е прозрачен намек за лакомия.
[2] Превод според Раши към книга „Йешаяу“ (44:20).
Източник – toldot.com