Автор
Равин Моше Хаим Луцато РАМХАЛ (Рамхал)
Може ли да се спазват заповедите, бидейки търговец?
Всевишният иска от човека само вяра. Казано е (Псалми 31:24): „Вярващите пази Г-спод“, и още (Исая 26:2): „Ще се отворят портите и ще дойде народ праведен, очакващ [изпълнението] на обещаното“ [тоест онези, които вярват], и също е казано (Псалми 101:6): „Очите ми [са обърнати] към вярващите на земята – да ги поставя редом с мен“. И е казано (Йеремия 5:3): „Очите Ти [са устремени] към вярата“[1].
Също и Йов свидетелства за себе си, казвайки (Йов 31:7): „Отбиха ли се краката ми от пътя, или след очите последва сърцето ми, или по ръцете ми полепна мерзост?“[2]. Да се замислим върху казаното. Става дума за неявен грабеж, който се сравнява с това, сякаш нещо е полепнало по ръцете на човека. Въпреки че той не взима нищо нарочно, чуждото „полепва от само себе си“ и в крайна сметка се озовава в ръката му. Дори човек буквално да няма намерение да граби, е много трудно да запази ръцете си напълно чисти от чуждото. Но всъщност причината е в това, че не сърцето управлява очите, като не им позволява да се пленяват от чуждото, а очите увличат след себе си сърцето, подбуждайки човека да търси разрешение да присвои онова, което изглежда добро и желано. Затова и Йов е казал, че той не е постъпвал така – сърцето му не е следвало очите и затова по ръцете му нищо не е полепнало.
Достатъчно е да погледнем измамата в търговията, за да разберем колко лесно е за човек да се съблазни и да изпадне в грешка. Тъй като, както изглежда, наистина си струва да се постараеш да представиш своята стока на купувача по най-добрия начин и да спечелиш с труда си… Да поговориш с клиента прочувствено и сърдечно, за да го склониш към покупка… Нали е казано за това: „Онзи, който е пъргав, ще спечели“ (Псахим 50б), и още: „…ръката на прилежните [ги] обогатява“ (Притчи 10:4). Но ако при това човек не бъде внимателен и във висша степен предпазлив, то ще отгледа вместо зърна тръни! Ще сгреши и ще наруши забраната за измама в търговията, за която сме предупредени (Левит 25:17): „Не мамете един другиго…“, и още са казали мъдреците: „Също и неевреин е забранено да се мами“. И в Писанието е казано (Софония 3:13): „И остатъкът на Израел няма да извърши несправедливост, и няма да говорят неистина, и няма да има в устата им двулични речи…“. Още са казали (Баба Меция 60б): „Не разкрасявай стари вещи [изложени за продан], за да изглеждат като нови. Не смесвай един вид плодове с друг, дори нови с нови. И дори [тези, които струват] един динар за мярка [не смесвай] с по-добрите, [тези, които струват] един динар и трисит[3], за да ги продадеш за един динар за мярка.“ И е казано (Второзаконие 25:16): „Противен на Всевишния е всеки, правещ това, всеки, вършещ несправедливост“, – той е назован с пет имена: „престъпник“, „ненавистен“, „омерзителен“, „отхвърлен“, „противен“. Още са казали нашите мъдреци (Баба Кама 119а): „Всеки, обиращ другиго – дори с един грош – сякаш отнема от него душата“. Ето колко тежък е този грях, дори в малък размер! И още е казано (Таанит 7б): „Само поради присвояване на чуждото спират дъждовете [тоест настъпва суша]“. И още е казано (Ваикра Раба 33:3): „[Когато] сандъкът е пълен с грехове, кой от тях обвинява преди всички? – Присвояването на чуждото!“ И окончателната присъда на поколението на потопа е била произнесена именно за присвояване на чуждото (Санхедрин 108а).
Могат да попитат: нима е възможно, извършвайки търговски сделки, да не се постараеш да заинтересуваш партньора със стоката и нейната цена? Отговорът е такъв: има съществена разлика [между разрешеното и забраненото в тази сфера]. Да показваш на купувача истинските достойнства на стоката и нейната красота е хубаво и честно, но да криеш недостатъците ѝ – не е нищо друго, освен измама, и [поради това] е забранено. Това е най-важното правило за почтеност в сделките.
Ние няма да говорим тук за правилните теглилки и другите средства за измерване, тъй като за тях ясно е казано в Писанието (Второзаконие 25:15-16): „Теглилка пълна и вярна трябва да имаш, ефа [мярка за обем] пълна и вярна трябва да имаш… Защото е мерзост пред Г-спода, твоя Б-г, всеки правещ това [нарушаващ това предписание]…“. И са казали нашите мъдреци (Баба Батра 88б): „Наказанието за [нарушение] на мерките е по-тежко от наказанието за разврат“. И още са казали (там): „Търговецът на едро трябва да чисти своите мерни съдове на всеки тридесет дни“[4]. Защо толкова строго? За да не се намалят незабелязано за самия собственик и той да не бъде наказан за това. Още повече грехът на лихварството, който е сравним с отричането на Всесилния Б-г на Израел (не дай Б-г!). И обясняват нашите мъдреци (Шмот Раба 31:6) думите на пророка: „С лихва е давал, взимал е проценти и ще живее ли? Няма да живее!“ (Йезекиил 18:13), – „Той няма да оживее при възкресението на мъртвите“. Тъй като този грях [лихварството] и дори онова, което само далечно прилича на него, е мерзко и противно в очите на Всевишния. И аз не виждам необходимост да говоря по тази тема повече, тъй като страхът от това [от греха на лихварството] лежи върху всеки евреин.
Като цяло правилото е такова: колкото е силно влечението на човека към парите, толкова са многобройни нейните опасности. И за да бъде човек наистина чист [от греха, свързан с това], той трябва щателно да обмисля всички свои дела и да проявява в тях величайша педантичност. И онзи, който е съумял да се очисти, нека знае, че е достигнал велика степен. Тъй като много хора са достигали много аспекти на благочестието, но по отношение на омразата към сребролюбие не са могли да достигнат съвършенство. И каза Цофар а-Наамати на Йов (Йов 11:14-15): „Ако лъжата е в ръцете ти, гони я, и нека не бъде в шатъра ти неправда. И тогава ще вдигнеш неопетнено лицето си без недостатък [тоест — без грях], ще бъдеш твърд и няма да се боиш“.
[1] Очевидно тук Рамхал иска да каже, че този, който се грижи за изпълнението на заповедта дотолкова, че отива на грях заради изпълнението ѝ, страда от липса на вяра. Тъй като Всевишният иска от нас не разсъждения за приоритетите, а точно следване на Неговата воля, т.е. вяра в това, че изпълнението на Неговата воля е самото благо. Освен това, самият опит на човека да присвои чуждото и да получи от това някаква полза свидетелства за неверие, тъй като човек получава от Всевишния това, което му се полага, и никакви хитрости и още повече престъпления няма да му помогнат да получи повече.
[2] Т.е. чуждо имущество.
[3] Древна монета.
[4] В противен случай полепналата мръсотия променя обема.
Източник – toldot.com