Имената Авайе (Източник на всички сили) и Елоким (индивидуална сила) разкриват дълбокия смисъл на идолопоклонството: то се състои в погрешното обръщане към частни сили вместо към пряко служене на единния Източник на всичко съществуващо.
В стиха „Знай днес и вложи в сърцето си, че Г-спод (Авайе) е Б-г (Елоким)“, разликата между тези две имена се състои в следното. Името Елоким се отнася също и до някаква индивидуална сила, произтичаща от Твореца. А името Авайе се отнася до Източника на всички сили, които произтичат от Него. Както са казали Учителите в Берешит Раба (13:3), че след завършването на цялата работа по сътворението на света Писанието споменава пълното Име (т.е. Авайе Елоким, Г-спод Б-г) над пълния свят.
Защото името Авайе е източникът, в който е заключено всичко, и по време на творението при всяко Изричане слизала определена сила или сили от източника на всичко, за да може даденият обект да възникне, да бъде сътворен и неговото съществуване да бъде поддържано. Затова в цялото описание на сътворението на света се споменава само името Елоким (Б-г), а след като завършило слизането на всички сили, каквито Висшата Воля е счела за нужни на света, тогава е казано (Битие 2:4): „В деня, когато направи Г-спод Б-г (Авайе Елоким) земя и небе“ – пълното Име.
Такъв е смисълът на стиха „Знай днес и вложи в сърцето си, че Г-спод (Авайе) е Б-г (Елоким)“. С други думи, не трябва да се има в мислите да се поробваме и прилепваме в каквото и да е служене към определена сила или сили, които са на небето горе или на земята долу, а само да се обръщаме към особеното Същностно име Авайе, всеобхватния източник на всички сили, низхождащи от Него.
И в това се е състояло цялото идолопоклонство на първите поколения, от поколението на Енош, когато в света е започнало поклонението на идоли, както е написано (Битие 4:26): „Тогава започнато бе (или: осквернено) да се призовава по името на Г-спода“. Те са служили на силите на звездите и съзвездията, всеки на особена звезда и съзвездие, което си е избрал. Не че всеки е мислил, че тази звезда е бог, който е създал всичко, защото от древността в устата на народите по света е прието да се нарича Всевишния „Б-г на боговете“ (Даниил 2:47). И така е казал пророк Малахия в своя упрек към Израил: (1:11): „Защото от изгрев слънце до залез велико е името Ми сред народите, и на всяко място се кади, и се принася (жертва) на името Ми, и дар чист, защото велико е името Ми сред народите, казва Г-спод на Войнствата“.
Но изначалното заблуждение на поколението на Енох е било в погрешната мисъл, че Всевишният е твърде възвишен, и на Небето е славата Му, и не Му подобава да надзирава тварите на този низш свят, и затова са помислили, че Той е отстранил от тях Своето провидение, и е предал контрола над тях на силите на небесните обекти и съзвездия, които управляват материалния свят, както пожелаят. И те са сметнали за профанация, пълна забрана и голяма наглост да се молят на Името на Всевишния, почитано и страшно, за да искат от Него удовлетворение на своите низши потребности. Затова те са се поробили, и са насочили всички аспекти на своето служене и молби към силите на звездите и съзвездията. (А по какъв начин са им служили – виж Тикуней Зоар 66).
Те умеели и да призовават ангелите над съзвездията, които познават добро и зло, за да им донесат те материални блага и удоволствия със силата, дадена им от Всевишния. Но само малцина избрани са разбирали истината, че макар Всевишният „високо да седи“, Той същевременно „ниско се свежда, за да види на небето и на земята.
Някои също са служили на животни и птици, както е написано (4 Царе 17:30), и намерението им също е било да се присъединят по този начин към висшата сила и източника на духовна енергия на даденото създание, за да може този източник да им изпрати нещо от своята сила и власт, които са му били назначени от Твореца. За това са казали и прокълнатите жени на Йеремия: „Откакто престанахме да кадим на небесната царица (т.е. Слънцето) и да ѝ принасяме възлияния, ни липсва всичко“ (Йеремия 44:18).
А някои са служили, принасяли са жертви и са кадили на някой човек, виждайки, че силата на властта на неговата съдба е много голяма, и мислейки, че посредством служенето на него тяхната съдба също ще се възвиси заедно с неговата съдба. Други пък са служили не за получаване на удоволствия от материалния свят, а са искали да придобият някакво интелектуално постижение, което са желали страстно, например изкуството на черната магия и тем подобно. А някой е служил на определени хора, за да привлече върху себе си въздействието на ясновидството и да придобие способност да предвижда бъдещето.
Всичко гореизброено е пълно идолопоклонство, и към него се отнася изречението „Да нямаш други богове пред лицето Ми“ (Изход 20:3), както е описал Рамбан в своя коментар на Тора, и виж Ликутей Тора, края на гл. Ноах по повод Поколението на Разделението.
И дори да се поробиш и прилепиш посредством някакво служене към аспекта на духа на святостта в определен човек – пророк и притежател на духа на святостта, също се нарича идолопоклонство в прекия смисъл на думата, както Навуходоносор, който се поклонил на Даниил. Той го е направил не защото го е смятал за Б-г, създател на всичко, а е възнамерявал със своето поклонение да се пороби и прилепи към духа на святостта, присъстващ в него. Както е написано: „Тогава цар Навуходоносор падна по лице и се поклони на Даниил, и заповяда да (принесат) дарове и да кадят пред него благовония. И възкликна царят, и каза на Даниил: „Наистина вашият Б-г – Той е Б-г на боговете и Властелин на царете, Откриващият тайни – щом си успял да разкриеш тази тайна“. (Даниил 2:46). И там също (4:5): „Докато накрая не се представи пред мен Даниил, наречен Валтасасар по името на моя бог, и духът на светите богове беше в него. И му разказах съня“.
И нашите Учители са казали (Санхедрин 93), че причината Даниил да отсъства в момента, когато е излязла заповедта на царя да се поклонят на идола, се състои в това, че Даниил е казал: „Ще си тръгна аз оттук, за да не се изпълни с мен казаното «изваянията на боговете им изгорете с огън»“. И Навуходоносор също е казал: „Нека си тръгне Даниил оттук, за да не кажат за мен, че съм изгорил своя бог в огън“. И виж Зоар Хадаш, Рут 28. И също така намираме в книгата на Даниил (там же), че е написано „тогава цар Навуходоносор падна по лицето си… и принос и благоухания каза да възнесат пред него“. Но Даниил не е приел това, защо? Защото както ще настигне възмездие служещите на идола, така ще настигне възмездие и самия идол. И същата причина са казали и за праотеца Яаков, който не е искал да бъде погребан в Египет (за да не му се покланят египтяните). Следователно, такова поклонение Мъдреците наричат „идолопоклонство“, въпреки че обектът на служенето е бил светият дух от Б-га в човека.
Може да се обясни на основание на стиха (Изход 20:3): „Да нямаш други богове пред лицето Ми“. Има се предвид, че не трябва да се насочват мислите в нищо към някой аспект или частна сила, дори ако тази сила е категория „Моето лице“, тоест, дори частен дух на святост в някой човек, или частна категория на святост в някоя сила, дори да е най-висшата от висшите. Както са казали Мъдреците (Рош аШана 24:2) за „не правете с Мен богове от сребро“ (Изход 20:19) – дори образа на Моите слуги, служещи пред Мен във Висините, например офаним, серафим и светите живи същества.
И макар основното предупреждение на Писанието да се отнася до четирите вида практическо служене на идоли, днес, когато служенето чрез молитва с подчинение на намерението на сърцето е вместо жертвоприношения, към него също, несъмнено, се отнася това предупреждение.
За това говори и Писанието (Изход 22:19): „Който жертва на богове (елоим), освен на единствения Г-спод, да бъде изтребен“. Тоест, да не се концентрираш в някакво служене и въпрос върху някоя отделна сила от тези, които Творецът е установил (защото името Елоим е общо за всички притежатели на отделна сила, както е обяснено по-горе). Но да се насочва сърцето само към същностното особено Име (י-ה-ו-ה, Авайе), чийто смисъл е „даващият съществуване на всичко“, тоест – източникът на всички сили. В това е и същността на стиха „Слушай, Израилю! Г-спод (Авайе) е наш Б-г (Елоким), Г-спод (Авайе) е Един!“: всички отделни сили, идващи от Авайе, са обединени и събрани в Безкрайността на Всевишния, общия Източник на Неговото Единство“. И това е от страна на съединението на Всевишния със световете.
И затова, на всяко място, където Тора заповядва да се принесе жертва, винаги се казва именно „жертва на Г-спод“. Както са казали Мъдреците (Менахот 110): „Иди и виж, какво е написано в главата за жертвоприношенията, че не е казано за тях „на Б-га (Ел)“ или „на Всесилния (Елоким)“, а „на Г-спода (Авайе)“, за да „не се даде на противника възможност да оспори“ [кому е предназначено жертвоприношението]“. И виж Зоар Хадаш, Берешит 6-7, по-подробно.
Коментари
В тази глава авторът пространно обяснява въпрос, който на пръв поглед няма пряко отношение към обсъжданата тема. Но той, изглежда, иска да подчертае, че всяка грешка в съждението за божественото засяга забраната за идолопоклонство. Затова той започва с описание на еволюцията на идолопоклонството в света, започвайки от поколението на Енош, и обяснява, че тяхното заблуждение е започнало от тяхното неверие в това, че може да се обърнеш към Всевишния директно, защото Той е толкова възнесен, че не се интересува от случващото се в света. Но това е дълбоко погрешно, и основата на нашата вяра е знанието за това, че Всевишният се интересува от нас и ни желае благо, и случващото се с нас е следствие на божественото провидение.
Авторът също така обяснява, че първото поколение идолопоклонници е предполагало: не само е безполезно да се моли директно на Всевишния, това е дори забранено и е проява на наглост. Защото в целия ни живот и потребности са смесени добро и зло, и би било наглост да се моли Всевишния директно да дава жизненост на сили, имащи отношение към злото. Обаче това също е заблуждение, свързано с недостатъчна вяра в Единството. Всъщност, цялото зло в света се отнася към волята на Твореца, и то също ще послужи за разкриването на Неговото царство в света.
Затова точно обратното, има задължение по всеки повод да се обръщаш именно към Всевишния директно, и всяка липса в този подход засяга забраната за авода зара, „чуждо служене“. Авторът привежда примери за това, как определени действия, макар и да не са „чуждо служене“ в прекия смисъл на думата и според галаха, се отнасят към същото заблуждение. В частност, твърдението, че не е в силите на обикновен човек да се обърне към Твореца самостоятелно, и той трябва да се пороби на духовни сили или да се прилепи към праведници, притежаващи духа на святостта, за да се приближи до Всевишния. Така че към края на главата се разкрива, че в най-финия смисъл такъв недостатък има дори у този, който принася жертва в името на Елоким, което е частно име, а не в името на Авайе, което символизира самото разкритие на Твореца в този свят.
Автор – Равин Хаим от Воложин
Източник – toldot.com