Бамидбар/ Числа, 20:12: „И ХаШем каза на Моисей и на Аарон: „Понеже не повярвахте в Мене, за да Ме осветите пред израилтяните, затова няма да доведете това общество в земята, която съм им дал.“
Раши, Бамидбар, 20:12,: „Че ако беше говорил на скалата и тя би извадила вода, щях да бъда осветен пред очите на обществото…“
В Тората част от Хукат съдържа един от най-неразбираемите пасажи в Тората – греха на Моисей при Мей Мерива (горчивите води), за който той е наказан, че не влиза в земята на Израел. Трудността на този епизод е, че точното естество на греха на Моше е много неясно, дотолкова, че коментарите предлагат множество обяснения за греха и силно не са съгласни помежду си.
Рамбам пише, че Моше е съгрешил, като се е разгневил на хората, когато е отговорил на исканията им за вода, казвайки: „Слушайте, бунтовници! Да донесем ли вода от тази скала?!“ Когато хората видели великия си водач разгневен, те се обвинили, мислейки си, че са разгневили Бог с молбата си за вода, когато това не било така. По този начин Бог казал на Моше, че той и Аарон са се „разбунтували срещу словото Ми“, тъй като са накарали хората да мислят, че са разгневили ХаШем, а те не са го направили.
Рамбам остро спори с Рамбам. Един от основните му въпроси относно твърдението на Рамбам, че грехът на Моше е да се гневят, е, че ХаШем никога не е правил такъв аргумент срещу Моше. По-скоро критиката му е била, че Моше не е вярвал в Него, за да Го освети. Рамбан пита: „Какъв е недостатъкът на гнева?“
Един отговор на този въпрос може да се намери в думите на Махарал. Той разглежда различен въпрос, който Мизрахи задава на Раши. Тук Раши заявява, че грешката на Моше е била да удари скалата, вместо да говори с нея. На друго място обаче, когато намеква за греха на Мей Мерива, Раши заявява, че Моше е бил наказан, защото е казал: „Слушайте, бунтовници!“.
Махарал отговаря, че тези два гряха всъщност са един и същ грях и основата им е гневът. Грубият разговор с хората е резултат от гнева му, както и последвалото му удряне на скалата. Ако човек искрено се доверява на Бог, той ще има трайно щастливо настроение. Демонстрирането на такъв приятен темперамент пред лицето на трудностите е освещаване на името на Бог и показва чиста вяра в Бог, независимо от ситуацията. Ако Моше беше реагирал спокойно на молбата на хората, показвайки, че е доволен чрез своята Емуна/вяра, той щеше да даде на хората ценен урок за вярата.
Но Моше се разгневи, когато хората го помолиха за вода, той, на своето високо ниво, не демонстрира достатъчно Емуна/вяра, за да доближи хората до Бога. Този подход може да отговори и на въпроса на Рамбан за Рамбам. Като проявява гняв, Моше не успява да упражни достатъчно Емуна/вяра, откъдето идва и критиката на Бога към него.
Идеята, че гневът е свързан с липсата на Емуна/вяра, е изложена от Хазал, който сравнява гнева с идолопоклонството. Каква е връзката между гнева и идолопоклонството? Един подход е, че човек се ядосва, когато нещата не вървят по начина, по който той смята, че трябва. По този начин, когато, както често се случва, се случват събития, които не отговарят на неговия възглед за това как трябва да бъдат, той е вероятно да се ядоса на резултатите. Това е вид идолопоклонство, тъй като човек се покланя на себе си като арбитър на това кое е добро и кое лошо, вместо да се подчини на факта, че Бог управлява света и знае по-добре от него.
Друга възможна причина, поради която гневът е свързан с идолопоклонството, е, че когато човек се ядоса, той губи всякакво чувство за равновесие и чувствителност и е склонен да действа по глупав начин. По същия начин, почитането на идоли показва липса на здрав разум и глупост да се мисли, че външна сила е източникът на неговото благополучие, вместо Бог. Този фалшив бог не е нужно буквално да бъде идол, а по-скоро може да бъде пари, шеф, пристрастяване или каквото и да е друго, на което човек приписва сила.
Видяхме как дори някой толкова велик като Моше се поддаде, на минимално ниво, на чертата на гнева с опустошителни последици. Нека всички ние заслужаваме да избегнем тази ужасна черта.
От равин Йехонасан Гефен