Влиянието на греха върху аспектите на душата – нефеш, руах, нешама. Връзка на всеки аспект на душата с по-висшите нива.
И в това е смисълът на казаното в Писанието (Притчи 18:14): „Духът на човека ще понесе болестта си, но духът на отчаянието кой може да понесе?“ — тоест, болестта и нечистотата на греха засягат аспекта нефеш (защото, като правило, греховете се отнасят към нефеш[1], понеже тя е най-ниската и най-близка до Другата Страна (страната на злото): „краката ѝ слизат към смъртта“ (Притчи 5:5), както е казано (Левит 5:1) „И душата (нефеш), когато съгреши“, „тези, които съгрешиха в душите си (бе-нафшотам)“ (Числа 17:13) и на много други места. Виж и „Ец Хаим“, в „Шаар аАкудим“, края на гл. 5, и др., че тя може да бъде поправена, и душата може да се издигне чрез духа, аспекта руах, както казахме по-горе. Но ако руах стане „дух на отчаяние“, т.е. човек е повредил и нанесъл вреда на своя аспект руах чрез грехове, свързани с аспекта руах, тогава „кой може да го понесе“, т.е. неговото поправяне може да дойде чрез аспект нешама, която се нарича „кой“[2] (ми), както е известно от Зоар.
И интелигентният човек ще разбере, че всички тези описания относно трите аспекта на „нефеш-руах-нешама“ в човека са едни и същи във висшите корени[3] на тези три аспекта, които са Светият, благословен да е Той[4], Неговата Шехина[5] и „Майката на синовете“[6]. Греховете на обитателите на долния свят принуждават Шехина – тайната на висшата нефеш – да се откъсне от връзката си горе, в тайната на изгнанието[7] (когато душите на Израел потънат в мръсни страсти, не дай Боже).
Но не всички десет нейни аспекта [отиват в изгнание], а само девет — от Хохма и надолу, както казахме по-горе за човека. Но най-висшият ѝ аспект, тайната на „короната“ (Кетер), тоест кореновата ѝ точка, остава във вечна връзка и сцепление с венецът на Йесод[8] от аспекта руах, и никога не се отдалечава оттам (затова и се нарича венец, тоест корона).
Виж в уводa към „Ец Хаим“, както бе споменато по-горе, и в „Шаар а-амида“ (там) относно благословението срещу еретиците[9], и така пише нашият велик учител в коментара към „Ейхалот“, във втория чертог там[10].
Но висшият аспект на руах не се отделя от своето място[11] заради греховете на обитателите на по-долния свят, но те му причиняват вреда и повреда в неговите Шест края[12], както е известно.
А що се отнася до аспекта нешама, който е тайната на мозъците[13], неговите първи три[14] сфирот, както казахме по-горе в гл. 15, до там делата на обитателите на по-долния свят не достигат и не могат да причинят повреда или вреда[15], но чрез делата си те могат да предизвикат отдалечаване от тях[16], както е известно от „Ец Хаим“, че те идват единствено в тайната на допълнението и зависят от делата на обитателите на по-долния свят, защото идват от разпростирането на по-ниския аспект[17] „Майката на синовете“ в него. Както е казано в Писанието (Притчи 3:19): „Утвърди небесата[18] с разум[19]“, и този свят е защитен от допир с чужди сили, както е известно.
И в това е идеята за видението[20] на „стълбата, която беше поставена към земята…“ (Брейшит 28:12), и не е казано „поставена на земята“, а „към земята“, тоест по посока към земята, което означава, че основният ѝ корен и глава се намират горе, на небето, и оттам тя слиза чак до земята. Това е живата душа (нишмат хаим) на човека, която произхожда, в алегоричен смисъл, от диханието на устата на Твореца и оттам се спуска, като по стълба или верига, и се свързва с руах, а руах – с нефеш, докато не слезе в този свят в човешкото тяло[21].
И за това се казва открито в Райя Меемна към глава Насо (123б): „И вдъхна в ноздрите му дъх за живот…“ (Брейшит 2:7), за това се казва (там 28:12): „И видя сън, и ето – стълба…“[22] – без съмнение, стълбата е живата душа[23]…“, виж там. „И ето, ангели Божии се изкачват и слизат по нея“, както вече подробно обясних по-горе – че тя е живата душа на световете, силите и висшите ангели, защото цялото им издигане и слизане, и целият ред на тяхното поведение във всеки момент зависи единствено от това, накъде се насочват делата, думите и мислите ѝ в тялото на човека във всеки миг[24]. (А това, че е казано първо „се изкачват“, а после „слизат“ – това е защото главната служба на човека е първо да въздига всеки свят отдолу нагоре[25], а после светлината се спуска отгоре надолу.) И тогава се постига състоянието „И ето, Господ стои над нея“, както вече казахме по-горе[26].
И колко прекрасни са думите на нашите мъдреци в Иерушалми трактат „Таанит“, гл. 2: „Раби Шимон бен Лакиш от името на раби Йоханан казва: Светият, благословен да е Той, е свързал Своето име с Израел. Това е подобно на цар, който имал малък ключ за двореца. Казал си: ако го оставя така, ще се изгуби. Но ще го вържа с верижка, и ако се изгуби, верижката ще е с него. Така казал Всевишният: ако оставя Израел такива, каквито са, народите на света ще ги погълнат, но Аз ще свържа Моето велико име с тях.“ А нашите мъдреци казвали това за целия народ.
Но те са гледали по-широко, както обикновено, и са намеквали също и за всеки отделен човек. И трябва да се разбере защо са използвали точно тази алегория – уподобявайки го на ключ и верижка? Отговорът е: както вече писах по-горе, че човекът отваря и затваря всички сили и светове[27], горните и долните палати, защото всички те се управляват чрез неговите постъпки в аспекта нефеш[28], тъй като тя е основата и коренът на аспекта нефеш на всички светове.
И Властелин на всичко, благословен да е Той, по Своята велика добрина, проявявайки благоволение към създадените, неотклонно е бдял над възможността за нашето изправление и е казал: ако ги оставя такива, каквито са, без връзка между трите аспекта нефеш-руах-нешама, то „ако един падне“, т.е. ако най-ниският аспект на душата падне в дълбините на злото, „няма да има втори, който да го издигне“, и така тя ще изчезне там завинаги, както е казано: „И ще погубя тази душа“ (Ваикра 23:30), и тогава как ще бъде изкупена грешната душа?
Затова, по Своята мъдрост, Той е устроил тези три степени нефеш-руах-нешама така, че всяка от тях да се свързва с най-висшата си част към най-ниската част на следващата степен над нея, подобно на верига, в която всяко звено с горния си край се закача и влиза в долния край на звеното над него. По този начин, дори и ако нефеш бъде отсечена и падне в дълбините на нечистите сили, тя може да бъде изправена и издигната чрез своята връзка с по-висшите качества на аспекта руах, и по същия начин – в случай на повреда и нараняване на руаха, както казахме по-горе.
За това и е казано: „но ето, Аз свързвам Моето велико име с тях“, т.е. трите степени нефеш-руах-нешама и коренът на душата[29], чийто източник е в четирите букви на великото име на Всевишния[30].
Коментар
В предходните глави беше изяснено, че грехът може да отсече части от душата на човека. Но винаги остава най-висшата точка, която не се отделя, тъй като тя е свързана с категорията над нея. В тази глава се изяснява, че и системата на висшето управление е изградена по същия начин.
Нека накратко обобщим думите на автора относно висшето управление. Подобно на това, че човешката душа се състои от трите категории нефеш-руах-нешама, така и висшето управление, тоест светът Ацилут – светът на имената на Всевишния, които управляват мирозданието, се разделя на три общи нива, наричани „Святият, благословен да е Той“, „Неговата Шхина“ и „Майката на синовете“. Шхина съответства на нефеш, това е най-ниската категория от трите, обърната към долните светове и управляваща ги на практика. „Святият, благословен да е Той“ съответства на категорията руах и включва шестте качества (сфирот), с които Всевишният управлява света. „Майката на синовете“ е нешама, това е названието на „мозъка“ на цялото управление на света, на качествата, чрез които Всевишният води света към истинската цел, за която е създал цялото мироздание.
Когато Шхина пребивава в света, в него се разкрива Царството на Твореца и може да се разбере как Той управлява света. Може да се види какво иска Всевишният от света и как всички Негови действия са насочени към определена цел. Присъствието на Шхина се усещаше в Скинията и в Храма по времето на Шломо. Но когато Израил греши, Шхина като че ли се прогонва от своето място и се възнася нагоре, така че не се забелязва присъствието на Всевишния в света и Неговото провидение и управление. Макар, че без съмнение Всевишният върши всичко, което се случва в света, това не се разкрива, не става ясно какво иска Той с това и как то съответства на пътищата на Неговото управление и добрина. Това е „изгнанието на Шхина“. Истинската воля на Всевишния не прониква до нашия свят и съответно не се разкрива, че Той присъства в него. А в състояние на поправен свят и присъствие на Шхина, всичко е ясно и човек може непосредствено да види пътищата на управлението на света.
Но дори когато Шхина напуска света, нейният най-висш аспект не се отделя, понеже е свързан с шестте качества, с които Всевишният управлява света и които действат в нашия свят непрекъснато. Дори когато целта не се разкрива пред нас, Всевишният все пак управлява всичко.
За разлика от Шхина, която обитателите на долния свят могат да прогонят със своите негативни действия, „Святият, благословен да е Той“ – тоест шестте сфирот Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход, Йесод – винаги присъстват в света. По всяко време могат да се видят различни събития, които показват и разкриват, че светът се управлява от Висша сила. Но греховете на хората могат да нанесат вреда на това управление, така че да не се разбира откъде идва то. Например, ако управлението на наградата и наказанието действа както трябва, ясно се вижда как доброто на Всевишния се проявява в мирозданието и всеки човек получава според делата си. Но когато Израил греши, макар да се вижда, че Всевишният управлява света, това управление става неразбираемо и изглежда така, сякаш праведникът загива в своята праведност, а злодеят благоденства.
Нивото „нешама“ на висшето управление — това е „Майката на синовете“, която води света към неговата цел. Всевишният има цел, към която води цялото мироздание, и това управление към целта никога не се прекъсва и не се изменя поради греховете на хората. Светът ще стигне до поправление във всички случаи, но когато светът се намира в изправено състояние, тази цел понякога проблясва в света и може да се види отвъд обикновеното управление каква е крайната цел, към която Творецът води света. Когато обаче в света има грехове и зло, това управление е напълно скрито за хората.
В нашата глава авторът подчертава, че най-висшият аспект на всяко ниво (неговият Кетер) е неразривно свързан с по-високото ниво, с неговата най-ниска точка, наречена Атара (венец). Това е важен принцип във всяко отношение между даващия и получаващия: у даващия се намира точката на получаващия, и тя по същество е самият корен на получаващия. Като пример могат да се посочат отношенията между учител и ученик — в душата на учителя има точка, образ на ученика, и когато учителят се обръща към ученика, той се свързва с тази точка в себе си. Така е и във висшето управление: целта на света е да съществуват получаващите. Но тази цел се намира у даващия, у Твореца. В това се състои основата на съществуването на Израил. Точката на Израил, намираща се у Твореца, е тази, която спасява Израил в изгнание. Ако Израил беше сам по себе си, умоляваше Твореца, молеше се за милост, очакваше избавление и т.н., би могла да има възможност да изчезне. Но понеже коренната точка на Израил се намира у Твореца на света, невъзможно е тя някога да бъде отсечена.
[1] Силите на земните желания, които по принцип са основната причина човек да бъде привлечен към греховете, са свързани с нефеш – животинската душа.
[2] Висшата душа – нешама – се нарича „кой?“, със знак за въпрос. Подобно на това, когато се чука на вратата, човек пита „кой е?“, без да знае кой стои там, така и душата чука в сърцето на човека, пробужда го, а той не знае кой е това.
[3] Висшето управление е коренът на формата на човека, тъй като той е сътворен по образа на Бога. А понеже коренът и клонът винаги са подобни един на друг, несъмнено е, че и в корена на нещата съществува същата взаимовръзка.
[4] Отговаря на аспекта руах и сфирата Тиферет.
[5] Аспектът нефеш и сфирата Малхут.
[6] Аспектът нешама и сфирата Бина. Коренът на висшето управление, за което се говори тук, се нарича „Майка на синовете“, подобно на майка, която е корен на децата си.
[7] Изгнанието на Шхина се състои в това, че тя не е свързана с по-висшите аспекти. Тогава изглежда, че Бог е напуснал земята, всички сили в света действат по собствената си воля и няма подредено управление, което да властва и насочва всичко.
[8] Аспектът руах – това са Шестте края (шестте сфирот Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход, Йесод), качествата, с които Всевишният управлява света според делата на хората. Последната сфира сред тях е Йесод и в нея има точка, наречена Атара (Венец), с която Шхина (т.е. сфира Малхут) е постоянно свързана.
[9] И от това ще стане ясно, както вече обяснихме, че затова деветте „нуква де-малхут“ идват като допълнителни, защото е открито и известно пред Благословения, че хората ще съгрешат и щетата от греховете на Израел ще стигне до висшите светове, и ако навредят на нещо, което има постоянен корен, наказанието им ще бъде двойно по-тежко. Затова всичките ѝ „девет аспекта“ са допълнителни, защото ако Израел съгреши, те отлитат нагоре и изчезват, за да не се прилепят към тях „външните“. Но коренната ѝ точка, която съдържа аспекта Кетер в нея, понеже е най-висшата, „външните“ не могат да се прилепят към нея и няма опасност за нея, ако остане там, а също така, за да се нанесе вреда там, е нужен много голям грях…
[10] [Редакторът отбелязва: и ето думите му в първия чертог:] И така също и у човека неговата нешама, хая и йехида, които са заключени в аспекта нешама – те са трите глави на руах в човека, но самата нешама, която са именно „трите глави“, не влизат в човека, защото са божественост, и в това е скритият смисъл на израза „човек божи“ („иш а-елоким“), и за греховете на човека те се отдалечават в тайна „мозъци“. Също така деветте долни аспекта на нефеш – от Хохма и надолу, само „трите глави“ на аспекта руах се издигат нагоре и щетата не ги засяга, само се отдалечават от човека в тайна „повредено – не за него…“, но деветте долни нива на нефеш слизат в „клипа“, и остава само отпечатъкът ѝ, т.е. качеството Малхут на аспекта руах, както е известно за всички нива на Кетер, че те са нивата на Малхут на света, който е пред тях, и те са венецът на качеството Йесод на „мъжа“, затова се наричат венец, както е известно. Главата ѝ – от Хохма и надолу – цялата може да се отдалечи, затова всички грехове и наказания са упоменати спрямо нефеш: „и нефеш, ако съгреши“, „и ще унищожа тази душа“, това е тайната на изчезването в „клипа“, както и карет, когато си отиват всички девет нива – тогава „тази нефеш ще бъде унищожена – от лицето на Г-спода“ – т.е. „обратната страна“. В това е тайната „А който съгрешава против мен, вреди на душата си“ (Притчи 8:36) – с всеки грях все повече се отдалечава от аспекта нефеш, но трите глави на руах се отдалечават веднага, и те се наричат „животът на човека“, както е известно за тайната „мозъци“, и затова злите още приживе се наричат мъртви.
[11] Това означава, че управлението на Всевишния не напуска своето място, и без съмнение има Хесед, Дин, Рахамим (милост, съд, милосърдие) и т.н. И макар че не светят както трябва, все пак съществуват и остават на мястото си.
[12] Тоест, Творецът не оказва влияние на Хесед (Милост) така, както първоначално е предвидено в управлението, или не прилага Съда до степента, която е необходима за поправянето на всичко според първоначалния план на качеството Съд и пр.
[13] Това е самият замисъл на управлението.
[14] Основното управление – това са наградата и наказанието, които са гореспоменатите Шест Края. Но и в това управление има цял пласт много по-висша идея, целта, която Всевишният иска за света.
[15] Делата на Израел засягат само реакцията на Всевишния – дали ще им изпрати милост или ще ги съди и пр., но те не внасят никаква промяна в самия план на Всевишния.
[16] Отрицателните действия на хората могат да доведат до това, че този висш замисъл ще се отдалечи към своя корен и няма да свети. И тогава при поглед към мирозданието не се забелязва, че то се управлява според плана и замисъла на Твореца.
[17] Когато Израел постъпва правилно, замисълът на творението свети в управлението и може да се постигне нещо от плана на Твореца, макар и не целият план, а само неговият най-нисш аспект.
[18] Шестте Края, т.е. сфирот Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход, Йесод.
[19] Най-ниската точка на Бина – Твуна.
[20] Тук авторът се връща към темата за връзката между частите на душата на отделния човек.
[21] Само най-ниската степен на душата влиза в самото тяло, както беше обяснено по-горе.
[22] Става дума за съня на Яаков, в който той вижда стълба, по която се качват и слизат ангели.
[23] Стълбата се състои от няколко стъпала, различни нива, и това са различните части на душата.
[24] Ето думите на нашия учител в Маамарим 15: както писахме, човек прилича на стълба, опряна на земята и стигаща до небето, а ангелите Божии се качват и слизат „по нея“, т.е. получават от него въздигане и спускане… Вижте още по-горе, в края на гл. 10.
[25] Целта на служението на човека е обикновените неща да станат свързани с по-възвишените.
[26] В гл. 17, където се обяснява, че чрез такова служение човек може да достигне състояние, в което душата му е свързана с връзката на живота, с името на Бога.
[27] Но този ключ може да се загуби, т.е. – да се отдели от връзката с висшите светове и така губи силата си да въздейства на световете. Затова Всевишният е устроил така, че всички части на душата да бъдат неразривно свързани помежду си, както се обяснява в глави 15-20, и това е „веригата“, която не позволява „ключът“ да се загуби.
[28] Във всички предишни глави авторът подчертава, че силата, управляваща света, е именно силата на делата на човека, т.е. аспектът нефеш от нефеш-руах-нешама.
[29] Хая и йехида.
[30] Връзката между частите на душата произтича от това, че тяхната основа и източникът на корена им са буквите на великото Име на Всевишния.
Автор – Равин Хаим от Воложин
Източник – toldot.com