Книга „Пътища на мира и доброто“ – автор Равин Ицхак Силвър
Ако човек се отнася добре към ближния си, той никога няма да му навреди – нито лично, нито на имуществото му – и няма да слуша или разпространява клюки за него.
- В Тора има две заповеди, които си приличат, но всъщност са различни:
— „Обичай ближния си, както самия себе си“ („Ваикра“, 19:18);
— „Следвай Неговите пътища“ („Дварим“, 28:9).
Първата заповед ни задължава да обичаме ближния си от сърце – и заради тази любов да не му причиняваме болка, да не го излагаме на срам и да го пазим от всякакви вреди – физически и материални.
Втората ни учи, че трябва да усъвършенстваме своите качества и да се държим така, както Всевишният се държи с хората – а това се изразява в постоянна помощ към другите.
Затова понякога има ситуации, в които човек може да бъде освободен от първата заповед, но не и от втората – която включва, например, посещение на болни, погребение на починали, доставяне на радост на младоженци и др. Такива действия са задължителни за всички.
Един ден рав Йосеф Хаим Зоненфелд, равинът на Йерусалим, силно се забавил след сутрешната молитва. Дъщеря му била пратена да провери какво се случва. Тя го намерила в един от съседните дворове – стоял до кладенеца и помагал на малки момчета да изтеглят вода с ведро.
— Татко, ти реши да станеш водонос ли? – учудила се тя.
Рав Зоненфелд ѝ отговорил:
— Тези момчета са още малки и могат да паднат в кладенеца, а няма кой да им помогне. Баща им е болен, майка им току-що е родила, а водоносът отказва да им носи вода, защото нямат с какво да платят.
— А какво ще кажат хората? – попитала дъщерята. – Че равинът се отказва от достойнството си?
— А какво ще кажат на Небето? – отвърнал бащата. – Че този равин си седи и спокойно закусва, докато бедни еврейски деца се излагат на опасност, за да донесат вода на болните си родители? Нима мога да гледам това и да не направя нищо?
2 декември – 1 юни
- Раби Акива казва, че заповедта „Обичай ближния си“ е основен принцип в Тора. Друг мъдрец – Хилел аЗакен[1] – я формулира по малко по-различен начин: „Не прави на друг това, което е омразно на теб – това е същността на цялата Тора, останалото е коментар.“
Ако човек се отнася добре към ближния си, той никога няма да му навреди – нито лично, нито на имуществото му – и няма да слуша или разпространява клюки за него. А именно такива теми – собственост и междуличностни отношения – заемат значителна част от законите на Тора.
- Тази заповед не се отнася само до чувствата, но също така и до мислите и действията ни. Да обичаш ближния си означава да му желаеш доброто така, както го желаеш за себе си; да изпитваш състрадание към него и да се отнасяш с уважение. Всичко, което човек би искал да му се случи в отношенията с другите, той трябва да прави за тях. И обратното – всичко, което му е неприятно, той не трябва да причинява на другите.
Същността на тази заповед е, че както човек се отнася към другите, така и те ще се отнасят към него – а това в крайна сметка води до мир и взаимно разбирателство.
Тора не представя тази заповед като нещо, което се изисква само от високо духовни хора. Това означава, че всеки може да я изпълнява – стига да приеме съответното вътрешно отношение.
Веднъж рав Шалом Шараби видял на пътя боса сляпа жена, водена за ръка от малко момиченце. В този момент валял силен дъжд и жената с мъка се движела в калта. Детето нямало топли дрехи и треперело от студ.
Равинът се приближил, събул обувките си и ги обул на жената. След това свалил големия си шал, загърнал с него момиченцето – и продължил пътя си.
***
3 декември – 2 юни
Раби Зундл от Салант (учителят на прочутия раби Исраел Салантер) всяка нощ ставал, за да извади вода от кладенеца за един самотен старец, който живеел до него. Правел това в продължение на години, дори когато вече сам бил на възраст. Дълго време никой не знаел за това, докато самият старец не го видял.
4. В Тората на няколко места е казано: „Следвай Неговите пътища“ („Дварим“, 28:9), „Ходи по всичките Му пътища и се прилепи към Него“ (също там, 11:22), „Следвай Господа, твоя Бог, и се прилепи към Него“ (там, 13:5). Мъдреците задават въпрос: Как човек може да върви след самия Бог? След Шехина? Нали огънят ще го погълне! Отговорът е: става дума за Неговите качества – че трябва да се стараем да приличаме на Него в начина, по който Той се проявява към хората: да вършим добро, да помагаме на бедни, да посещаваме болни, да утешаваме скърбящи, да погребваме починали – както прави сам Всевишният.
5. Тези заповеди не са ограничени от време, място или възраст. Дори на малки деца трябва да се разказва за тях и да се възпитават в пътя на любов и добрина.
Ако човек не полага усилия да променя мислите и отношението си към другите, не се стреми да подобри действията си, то и той не изпълнява тези заповеди.
6. В Тората е казано: „И нека ближният ти живее заедно с теб.“ От този стих мъдреците учат, че трябва да се грижиш за другия, но така, че да не навредиш на себе си. Още повече – собственото ти оцеляване трябва да бъде на първо място. Например: ако двама души вървят през пустинята и единият има фляга с вода, която стига само за него, за да оцелее – а ако я сподели, и двамата ще умрат от жажда – тогава не трябва да я споделя. Човек трябва първо да се увери, че има необходимото за себе си, и едва след това да споделя и да помага на другите. Тора не заповядва да се раздаде имуществото, така че човек сам да обеднее – още по-малко, когато става дума за заплаха за живота.
Ако два града черпят вода от един и същ източник, горният град има право временно да затвори канала за долния град, ако водата не достига.
4 декември – 3 юни
Раби Юзел Хоровиц, известен като Алтер от Новардок, веднъж попаднал в малко градче точно на Йом Кипур. Влязъл в местната синагога и забелязал евреин с кожени обувки. Попитал го защо не ги е събул, както се полага по този свят ден. Човекът отвърнал, че няма чорапи, а се срамува да влезе бос пред хората. Като чул това, раб Юзель веднага събул собствените си чорапи и ги дал на този човек. Прекарал целия ден бос.
По-късно го попитали – защо не е помислил първо за себе си? Той отговорил: „Този човек живее тук, а аз съм само гост. Никой няма да обърне внимание на мен, но него със сигурност ще го заговорят и ще му причинят неудобство. А за мен – дори и да кажат нещо – днес съм тук, утре другаде. Няма значение.“
7. Човек, на когото не му достигат средства дори за най-необходимото, не е длъжен да дава цдака (дарение) или да помага на другите с пари. (Но ако беден човек даде дори и най-малка монета за цдака, това ще се счита за изпълнение на заповедта.)
Повечето заповеди, свързани с гмилут хасадим (добри дела и помощ към другите), човек е длъжен да изпълнява, само ако това не вреди на самия него. Не е длъжен дори да напусне работата си, за да помогне на друг човек в неговите задължения.
Още повече – не е длъжен да направи за другите неща, които не би направил за себе си (с изключение на заповедите да се радваш с младоженците и да участваш в погребението на починал човек).
Мъдреците ни учат, че към съпругата трябва да се подхожда по специален начин: да я обичаш като себе си, но да я уважаваш повече от себе си. Това означава, че заради нея можеш да направиш нещо, което не би направил за себе си – например, ако сам не си позволяваш да си купиш определени неща, за нея трябва да направиш изключение. Това не се счита за нарушение.
Раби Симха Зисл Бройде (ръководител на ешивата в Хеврон) винаги, когато излизал от дома си, казвал на съпругата си: „Шалом и всичко най-добро.“ На стари години му било трудно да ходи, но веднъж, след като вече се бил отдалечил от дома си, помолил учениците си да почакат. Казал, че е забравил нещо. Учениците предложили те да му донесат онова, което му липсва, но раб Симха тръгнал обратно към къщата. Оказало се, че е забравил да каже на жена си обичайните си думи при излизане.
***
След сватбата при младия рабин Нафтали Амстердам дошъл неговият учител – раби Исраел Салантер – и го попитал:
— Занимаваш ли се с гмилут хасадим (добри дела, помощ към ближния)?
Ученика отвърнал, че в момента няма пари, за да помага на другите.
Раби Исраел му казал, че сега не говори за пари, а за отношението му към съпругата му:
– Трябва да помниш, че не си взел слугиня, а съпруга – най-близкия ти човек. Затова трябва да ѝ помагаш.
***
При рав Айзик Шер (духовен ръководител на ешивата в Слободка) дошъл един човек и започнал да споделя за семейните си трудности. Всеки път преди Шабат в дома му избухвали скандали. „Аз се старая да приключа с подготовката много преди Шабат, а жена ми все отлага всичко до последния момент“ – казал той с болка.
Раби Айзик го изслушал и го попитал как точно се подготвя за Шабат.
Човекът отговорил, че още от обяд се загръща в талит и чете седмичната Тора глава, за да се подготви духовно за свещения ден.
- Аха, така било… — казал рав Айзик. — Тогава ето моят съвет: свали талита за един час и отиди да помогнеш на жена си – тя приготвя храната и чисти къщата. А ако и тогава закъснява – побързай я, но го направи спокойно и с добрина.
5 декември – 4 юни
8. Човек, който открие своите изгубени вещи редом до чужди изгубени вещи, не може просто да вземе своето и да си тръгне, без да направи нищо за другото. Но ако по някаква причина не може да вземе и двете неща наведнъж, тогава първо има право да прибере своето.
Въпреки това, в подобни ситуации човек трябва да се старае да направи повече от минималното, което изисква Законът – и да не казва: „Първо ще се погрижа за себе си…“, освен ако не става дума за очевидна и сериозна щета.
Ако човек винаги действа строго по буквата на закона, може да се окаже, че никога няма да има възможност да изпълни заповедта да помага на другите – и в крайна сметка (мярка за мярка) сам ще изпадне в нужда и ще се нуждае от помощ.
***
Раби Шмуел Финкел, син на прочутия мъдрец Алтер от Слободка, заминал за Варшава, за да вложи парите си в изгодна сделка. Закупил няколко вагона с брашно и други хранителни продукти.
Веднага след това започнала Първата световна война и цените на храните скочили до небето. Раби Финкел имал два избора: да продава на новите високи цени и бързо да забогатее, или да използва възможността, за да помогне на бедните. В крайна сметка решил, че трябва да направи добро и да помогне на другите евреи. Всички хранителни продукти изпратил в ешиви, които по онова време вече нямали никакви средства.
9. Забранено е да се влиза в чужд имот без позволение, дори ако това не причинява никаква вреда. Но ако човек вече е направил това (и собствениците не са му казали нищо), той не е длъжен да плаща обезщетение. В основата на този закон стои принципът: „Единият има изгода, а другият не губи нищо.“ Въпреки това този закон не важи за движими вещи – затова е забранено да се ползват чужди предмети без знанието и съгласието на собственика.
10. Ако някой излива вода от своя кладенец и в резултат на това други хора остават без вода – дори и той да е единствен собственик – бейт дин (равинският съд) има право да вземе мерки и да го спре. Причината е, че такова поведение се приравнява на делата на жителите на Сдом – отказ от елементарна човешка добрина.
6 декември – 5 юни
11. Въпреки че изучаването на Тора е една от най-важните заповеди, ако няма кой друг да изпълни важна заповед, или тя е насочена конкретно към даден човек – той е длъжен временно да прекъсне ученето си и да направи необходимото. Ако обаче има други хора, които могат да изпълнят тази заповед, не се прекъсва учението на Тора заради нея.
12. Когато става дума за помощ, най-напред трябва да се помогне на най-близките. Ако човек трябва да помогне на родителите и на децата си, първо помага на родителите. Ако трябва да помогне на децата и на братята си – първо помага на децата.
В ешивата в Лейкуд учел един аврех[2] от добро семейство, който често закъснявал за сутрешната молитва, а понякога дори не идвал. Един ден машгиахът (духовният наставник) го извикал при себе си в присъствието на ръководителя на ешивата и го попитал защо се случва така.
Младият аврех обяснил, че се старае да дойде навреме, но всяка сутрин среща една жена с много малки деца – едното плаче, другото трябва да се обуе, третото иска вода – и той не може да премине без да помогне. Жената нямала кой да ѝ помогне и много трудно се справяла сама.
— Затова всяка сутрин закъснявах, защото ѝ помагах — завършил той.
Ръководителите на ешивата били трогнати и започнали да питат коя е тази жена:
— Може би е сама? Без съпруг? Да ѝ помогнем с каквото можем…
Младият човек навел глава и тихо казал:
— Има съпруг… Аз съм.
13. Заповедта да се помага не се отнася само за бедни и нуждаещи се. Когато има необходимост – се помага на всички, дори и на най-богатите. Няма значение дали човекът е мъж или жена, здрав или болен, жив или дори починал.
14. Тора многократно предупреждава, че герим (прозелити), сираци и вдовици изискват особено внимание, подкрепа и максимална деликатност, за да не бъдат наранени.
15. Когато човек нарушава забрани, свързани с междуличностни отношения – например кражба, нанасяне на вреда, обида, отмъщение и др. – в повечето случаи той нарушава и заповедта да обичаш ближния като себе си.
16. И обратното – ако човек изпълнява заповедите, свързани с отношения между хората, той изпълнява едновременно и заповедта „обичай ближния си като себе си“.
Примери за това са: спасяване на човешки живот (физически или духовен), почит към родителите, връщане на изгубена вещ, посещение на болни, приемане на гости, утешаване на скърбящи, погребение на починали, даване на цдака, помощ към хората и др.
7 декември – 6 юни
17. Положителните заповеди, установени от мъдреците, включват: посещаване на болни, утешаване на скърбящи, изпращане на покойници, помощ на невестата при организацията на сватбата, придружаване на гости, както и всичко необходимо за погребение – носене на тялото, вървене пред него, оплакване, изкопаване на гроб и погребване; доставяне на радост на младоженци и осигуряване на всички техни нужди.
Това са заповеди от категорията гмилут хасадим (добри дела), които човек може да изпълни лично – и за тях няма установени ограничения, нито по време, нито по място.
Макар гореспоменатите действия да са постановени от мъдреците, всички те се включват в заповедта да обичаш ближния си като себе си. Както се казва: „Всичко, което би искал да направят за теб – прави го за другите.“
Хаим се чувствал самотен в новата ешива. Нямал приятели и усещането за самота се преплитало с тъга и разочарование. На Шабат, след третата трапеза, взел решение да напусне ешивата. Но след вечерната молитва към него се приближил Моше – един от най-уважаваните ученици – и му предложил да учат заедно. Тази среща променила всичко. Запознали се, сприятелили се – и Хаим решил да не бърза с напускането. С времето сам станал един от най-силните ученици в ешивата.
8 декември – 7 юни
Хазон Иш бил попитан веднъж защо отделя толкова много време, за да изслушва хората и да отговаря на въпросите им. Той отговорил: „Ако имах пари, щях да помагам на хората материално. Но сега, когато нямам такава възможност, се старая да им помагам по друг начин.“
Известно е, че дори в старостта си, въпреки настойчивите молби на своите близки, той отказвал да си сложи „приемни часове“. Казвал: „Как мога да затворя вратата си пред страдащи хора или пред някой, който е пътувал отдалеч?“
18. Ако на една и съща улица се срещнат две групи – едната съпровожда невеста, а другата погребва покойник – дава се предимство на невестата. Ако обаче няма достатъчно хора, за да се изпълнят и двете заповеди едновременно, всички отиват първо на сватбата, а след това се връщат за погребението.
19. Но ако невестата вече е минала под хупа, тогава заповедта да се утешат скърбящите и да се организира трапеза за опечалените има предимство пред заповедта да се радват младоженците. Всичко това важи само когато е възможно и двете заповеди да се изпълнят една след друга.
Ако обаче може да се изпълни само едната – се дава предимство на заповедта да се радваш с младоженците.
20. Заповедта за обрязване има предимство пред тази да се погребе покойник. Но ако става дума за мет мицва – т.е. човек, за когото няма кой да се погрижи – тогава обрязването се отлага, защото мет мицва отлага всяка друга заповед.
21. Заповедта да се утешават скърбящи има предимство пред тази да се посещават болни.
Но според едно мнение, ако има възможност и двете да се изпълнят в рамките на един ден, първо се посещава болният, като се прави всичко възможно да се помогне – след което се отива да се утешат скърбящите.
[1] Раби Акива и Гилел аЗакен — мъдреци от епохата на танаим, съставители на Мишна. Гилел е живял още по времето на Втория Храм.
[2] Аврех — женен студент в ешива (религиозно училище), който се занимава с постоянно изучаване на Тора.
Източник – toldot.com