За празнословието и неговата противоположност – усърдието в Тора, и за разликата между заниманието с Тора и останалите заповеди
Ако човек пази устата си, душата му се предпазва от всеки грях. Но този, който говори твърде много, дори ако има добра душа и изпълнява много заповеди, и се огражда от греховете, езикът му ще го хвърли в беда и всичките му усилия за спазване на заповедите ще бъдат обезсилени заради това.
До самия ден на смъртта човек трябва да укротява себе си – не чрез пости и отричане от житейските удоволствия, а чрез обуздаване на езика си и на своите страсти. Именно в това се изразява истинското разкаяние. Такъв е и смисълът на наградата в Бъдещия свят, както е написано: „Защото заповедта е светилник, а Тора – светлина, и наставляващите изобличения – път към живота“ (Мишлей 6:23). Тоест, „пътят към живота“ в Бъдещия свят се придобива чрез назидателни поучения повече, отколкото чрез пости и самоизтезания. И всеки път, когато човек се въздържа от излишни думи, той се удостоява със Скритата светлина, която нито един ангел, нито едно създание не е в състояние да си представи.
Целият свят се крепи на две неща: на действието и на словото, както е написано: „И рече Бог: „Да бъде свод“… и Бог създаде свода…“ (Берешит 1:6). Така е във всичко, включително в Тора – нейното даване се е случило чрез слово и действие. Същото важи и за човека: с всяка своя дума и с всяко свое действие той сътворява нещо ново. И така е във всичко, както е известно. Затова на човека е дадена Тора – за да поправи словото си, и заповедите – за да поправи делата си.
Подобно на това, както дъждът и всичко, което се случва в този свят, зависи от изпаренията, които се издигат от земята, така и всички действия на Шехина (Божественото Присъствие) и управлението на този свят зависят от „парата, излизаща от устата на човека“ [т.е. от неговата реч] – както за добро, така и обратното.
Мъдрецът се старае да ограничи дори необходимите думи. И има още една, по-висша степен: този, който владее дори над мислите си и не допуска в ума си празни и безсмислени размишления. Защото всички действия на човека следват неговите мисли.
Мъдрецът не се смее на глас, защото поради дълбочината на своята мъдрост дори всички вихри на присмеха в света не могат да го разколебаят – подобно на плодно дърво, което не се поклаща от вятъра заради тежестта на плодовете си. Но глупецът – всяко дихание на насмешка и безсмислица раздвижва сърцето му, за да напълни устата си с гръмък смях (и адският огън ще се разпали в устата му). Той е като безплодно дърво, което, поради своята лекота, се люлее при всеки полъх на вятъра. За това е казано: „Защото като пукот на тръни под (адския) котел, така е и смехът на глупеца“ (Йешая 7:1).
По три причини човек не се занимава с Тора:
а) Поради потъване в задоволяване на своите [материални] страсти, считайки, че това е самото благо, което ще пребъде с него завинаги.
б) Поради увличането си по празни разговори и занимания, от които му е много трудно да се откъсне. (Ето защо желанието да се говори напразно е толкова силно, въпреки че в него няма никакво телесно удоволствие. Когато човек извършва някакво действие, му се дава дух свише, и този дух не намира покой, докато човекът не повтори същото действие. Именно от това [повторение] той изпитва удовлетворение, независимо дали става дума за заповед или за грях. За това е казано: „Заповедта води след себе си заповед, а грехът води след себе си грях“ (Авот 4:2). И в зависимост от величината на заповедта или греха се увеличава силата на привличане на този дух. Затова при изучаването на Тора, което е най-великата заповед, силата на привличане на духа на святостта се увеличава. И обратното – когато човек празнослови и се присмива, което е противоположност на Тора и най-големият грях, силата на привличане на духа на нечистотата се увеличава значително. Това удоволствие е дори по-голямо от което и да е друго нарушение).
в) Защото човек иска да постигне Тора без труд и усилие, а когато види, че не получава удовлетворение от нея, я изоставя.
Първата причина трябва да се лекува чрез размисъл върху деня на смъртта и подобни теми. Що се отнася до втората причина, при която няма реално телесно удоволствие, а само привличането на духа на нечистотата, човек трябва да разсъди, че ако се приобщи към Тора и чрез нея достигне до духа на святостта, удоволствието несъмнено ще бъде по-голямо от удоволствието, което идва от духа на нечистотата, защото това е истинското удоволствие. А за да се преодолее третата причина, е необходимо да се труди над Тора, и тогава човек ще усети нейната сладост и чрез това ще достигне до любов към Тора.
Ако гладният яде, храната му помага. Но ако мине много време, той ще отслабне дотолкова, че храната вече няма да му помогне. Същото важи и за изучаването на Тора – „не казвай: „когато се освободя, ще се уча“, защото може и да не се освободиш“ (Авот 2:4).
Също така, ако другите искат да учат от теб, учи заедно с тях, за да не се загуби твоята Тора, както е казано: „нека твоите другари я утвърдят в ръцете ти и не се осланяй на собствения си разум“ (Авот 4:13), и както е казано: „а от своите ученици [съм научил] повече от всички“ (Таанит 7а).
Още повече е необходимо да се учи със своите близки, които винаги са около човека, за да могат да му напомнят, ако забрави нещо. А онзи, който не постъпва така, ще остане с празни ръце.
И дори ако човек не се смята за достоен да обучава, но знае нови тълкувания на Тора (хидушей Тора) от баща си или учителя си, той е длъжен да предаде тези знания на другите и да не се оправдава с това, че още не е достатъчно достоен.
Самото учене предхожда [по важност] изпълнението на заповедите, но заповедите предшестват обучението на другите.
Всяка дума от Тора, която човек учи, е равностойна на всички заповеди, взети заедно. И ако е така, то когато човек научи, например, една страница, той ще изпълни няколкостотин заповеди, всяка от които е равностойна на всички останали.
Наградата [за изучаването] на Тора е Дървото на Живота [свързването с източника на жизненост], а наградата за заповедите е Ган Еден [наслаждението на душата, напуснала тялото, от сиянието на Шехина]. Тяхната противоположност са мечът на ангела на смъртта и Геином.
Този, който се занимава с Тора, и този, който [материално] подкрепя мъдрец на Тора, избягва „назъбения нож“ на ангела на смъртта, който има власт само над тялото.
В Геином има шест отделения, всяко от които се състои от десет, а шестото включва всички останали и се нарича „смърт“. В него получава наказание онзи, който е имал възможност да учи, но не е учил.
Планината Синай и Хорев съответстват на Тора и служението, на словото и действието. Защото на планината Синай е дадена Тора, а в Хорев е издигнат Мишкан (Скинията), която изкупва греховете на евреите. [Според коментара на Рамбан (Дварим 1:6), Хорев е наименование на местност близо до планината Синай].
Тора е като хляб – основата на храната, която винаги е необходима. А заповедите са като десерт, защото всяка заповед [се изпълнява] само в определеното ѝ време.
Наградата за Тора е уподобена на росата, която представлява едно цяло, а наградата за заповедите – на дъжда, защото всяка заповед [се разглежда] отделно, като капките на дъжда.
Автор – Равин Елияху миВилна Виленский Гаон
Източник – toldot.com