Упованието на Всевишния и доволството [с това, което имаш] са общите основи на всички добри качества. Те са противоположност на страстта (таава) и желанието (хемда). Основата на всичко е упованието, и онзи, на когото му липсва упование във Всевишния, не може да запази [наученото от] Торa.
Всички престъпления и грехове произтичат от желанието (хемда), както вече е казано, защото „Не пожелавай“ (ло тахмод) включва всички Десет изречения и цялата Тора. А доволството с малко – противоположното на желанието – е основата на цялата Тора. Това е цялостната вяра, при която човек не се тревожи за утрешния ден. Човек, в чието сърце има качеството упование на Всевишния, дори ако извършва тежки грехове, е по-добър от онзи, на когото му липсва упование, тъй като този недостатък го води до завист и омраза [към другите хора]. И това въпреки че той се занимава с Торa и върши добри дела, защото всичко това прави само за да се прослави.
В капана на желанието понякога попадат дори изучаващите Торa и Б-гобоязнените хора, тъй като в началото си представят, че тези [техни желания] са необходими за съществуването на света и „добра е Торa с житейски занимания“. След това човек започва да се стреми към излишъци и казва, че всичко това му е нужно, за да изучава Торa без ограничения и да осигурява прехраната в дома си. А след като постигне всичко това, той ще каже, че му е необходимо да се погрижи за старостта или да остави нещо за случай на болест, но „много са замислите в сърцето на човека…“.
Два вида сила има у служителите на Всевишния, [и в съответствие с това] те се наричат герои (гиборим) и силни хора (аншей хайил). Героят е този, който покорява своя стремеж към злото в момент, когато е близо до извършване на грях. А силните са неотстъпчиви хора, които напълно разчитат на Всевишния и се занимават с Торá, без да обръщат внимание на синовете и домашните, които искат хляб, както е написано (Ерувин 22): „Черни като гарван“ – защото проявява жестокост към децата си като гарван. Какво прави Всевишният за него? Намира човек, който да го подкрепя материално, както Исахар и Звулун.
Човек, който е бил злодей в първото си прераждане (гилгул), Всевишният спуска в този свят в период на намаляваща луна, и тогава той живее целия си живот в недоимък, дори и в настоящия си живот да е абсолютен праведник. Това е случаят, когато „праведникът страда“, както е написано в Зоар. За това се казва: „Не зависи от заслугите, а от съзвездието (мазал), [под което е роден]“ (Моед Катан 28а). И ецер ара (злият стремеж) предизвиква в сърцето на такъв човек завист при вида на хора от неговата среда, които имат изобилие в този свят, и го подтиква да се отдалечи от Торá и да се занимава с търговия.
Когато човекът се бори с него, помнейки, че „по-добър е един час удовлетворение в Бъдещия свят, отколкото цял живот в този свят“ (Авот 4:22), ецер ара му възразява с думите на мъдреците: „Този, който се ползва от плодовете на своя труд, е по-велик от богобоязливия“ (Брахот 8а). И дори когато човекът следва съвета му и изпълнява казаното от мъдреците (Нида 70б): „Какво трябва да направи човек, за да забогатее? Нека увеличи търговията си и да търгува честно“, както и се моли много, нищо не може да му помогне, защото е роден под „лоша звезда“, както е казано в Мидраш Танхума [Матот] върху стиха „Не от изток, не от запад, нито от пустинята е възвишението“ (Теилим 75:7), и все нещо ще му липсва…
Затова не трябва да се слуша съветът на ецер ара и да се преследва успех на всяка цена.
В Ада има две места: „дълбока яма“ – за алчните, защото са се стремили да се издигнат, и „тесен кладенец“ – за тези, които са се поддали на плътски страсти, тъй като са искали да дадат свобода на животинската си душа. Противоположността [на тези две места] в светостта е: „и ще те въздигна на висотите на земята“ [противоположност на „дълбоката яма“], и ще ти дам да се наслаждаваш на наследството на твоя праотец Яков“ – наследство без граници, противоположност на „тесния кладенец“.
Вследствие на греха на нечестната търговия клипат нога [сила, свързана със злото] краде души и изобилие от храна за [силите] на светостта..
Ако човек е откраднал от своя ближен и не му е върнал до края на живота си, [и двамата] трябва да преминат през прераждане.
Заниманията със светски дела в страх [от Бога] са полезни за Торá и заповедите, подобно на торовете за градината. А ако човек служи на Всевишния и с имуществото си, неговата работа се извършва чрез други. Но ако служи само с цялото си сърце, той върши сам работата си, както е казано: „И ще събираш своя хляб“ (Дварим 11:14).
Добре е да се сближаваш с бедните и със скромно живеещите и да седиш с тях, защото по този начин човек придобива качеството да се задоволява с това, което има, и ще бъде радостен от своята участ. Ако обаче се събира с богатите, дори ако спечели много пари, всичко ще му се струва малко в стремежа към суетното, както е написано (Коелет Раба 1:13): „Когато човек умира, дори половината от желанията му не са му дадени“.
По-добре е човек да не трупа богатство, а да дава пари за благотворителност – така той с лекота ще изпълнява заповедта за милосърдие, дори дава повече, отколкото е длъжен. Това е по-добре от това да бъде богат и да не дава толкова, колкото подобава според положението му.
Макар че излишната разточителност не идва от доброто начало, понякога от нея може да произлезе добро. Но прекалената стиснатост винаги е само във вреда за света.
Автор – Равин Елияху миВилна Виленский Гаон
Източник – toldot.com