Кога може да съобщите за причинено зло?

Законът за злословие не се прилага в случаите, когато един човек е причинил зло на друг и няма намерение да поправи вредата. Ако сте сигурни, че информацията ви е вярна, разкажете на другите хора за случилото се.

1. Съобщете за причиненото зло (седем условия)

Да предположим, че сте свидетел как определен човек е измамил друг или му е навредил. И сте напълно сигурни, че той няма да поправи щетите, причинени на жертвата. В този случай имате право да кажете на жертвата за това, но само ако е изпълнено поне едно от следните условия:

а) вашата история ще помогне на обидения човек да получи обезщетение (материално или морално);

б) вашето послание може да предпази други хора от извършването на грях, като им покаже ясно, че нечестните хора са достойни за презрение; по-специално, има възможност човекът, чиято лоша постъпка правите публично достояние, да поеме по правилния път.

Ако вашата история помага на обидения човек да възстанови загубата си, тогава вие сте длъжни да разкажете какво се е случило, дори ако жертвата не знае за загубата. Ако възнамерявате да предпазите други хора от грях, тогава това е възможно само ако обиденият знае какво се е случило с него. Но ако жертвата не знае нищо за загубата си и не извлича никаква полза от вашата история, тогава тази история ще се счита за рехилут (вижте третата част на книгата – „Забрана за клюки“).

Но дори и в случаите, които току-що разгледахме в параграфи (a) и (b), вашият разказ е разрешен само ако са изпълнени следните седем условия:

1. Нямате никакво съмнение, че инцидентът, който ще докладвате, наистина се е случил.

Вие сте напълно сигурни, че вашата информация е абсолютно вярна: или сте видели и чули всичко със собствените си очи, или сте проверили информацията и знаете от надеждни източници, че е вярна.

2. Няма нито един фактор, който да позволява да допуснем, че извършеното действие е било законосъобразно.

Въздържайте се от прибързани заключения, за това което сте видели или чули, как човек е сгрешил и че неговото действие е забранено от законите на Тора. Има редица случаи, при които допустимостта на едно действие зависи от обстоятелствата. Претеглете всички факти възможно най-внимателно и стриктно!

Счетоводителят, който правил изчисления за съвместния бизнес на господата Сосновски и Лифшиц, забеляза, че г-н Сосновски присвоява по-голямата част от приходите. Има ли право счетоводителят да предполага, че господин Сосновски мами господин Лифшиц? Разбира се, че не! Защото е възможно между съдружниците да има специално споразумение по този въпрос, за което счетоводителят няма представа.

3. Необходимо е нарушителят да бъде предупреден, преди да се разказва за неговото нарушение.

а) Предупреждавате нарушителя, че ще разгласите постъпката му (в случай, че не поправи и не компенсира причинените вреди). Ако той не обърне внимание на думите ви, може да говорите за неговото нарушение.

б) Ако сте абсолютно сигурни, че предупреждението ви няма да бъде взето под внимание, може да не му казвате нищо. За предпочитане е обаче, да се разкаже за това в присъствието на поне трима свидетели. Защо? Защото, ако разкажете само на един или двама души за това, те може да се усъмнят в автентичността на вашата история (в противен случай защо разказвате такива неща в тесен кръг от хора?). Ако не ви повярват, постъпката ви ще бъде безсмислена.

На онези, които ви слушат, им е забранено да приемат думите ви за абсолютна истина. Те са длъжни да проверят всички факти, за да ги потвърдят сами и да могат на свой ред да упрекнат нарушителя.

в) Ако се страхувате, че нарушителят може да ви навреди, тогава е позволено да не разказвате за греха му в присъствието на трима свидетели.

г) Ако сте известен във вашата общност като неподкупен и честен човек и всички знаят, че сте готов да повторите историята си в присъствието на нарушителя, тогава също може да не изпълнявате изискването за трима свидетели.

4. Историята трябва да бъде стриктно точна.

Забранено е преувеличаването, украсяването, обобщаването – нито като цяло, нито в най-малкия детайл. Историята трябва да е точна, за да не изглежда щетата по-голяма, отколкото е била в действителност. Ако имате възможност да споменете и най-малкия детайл, който ви позволява да прецените героя на историята в положителна страна (да го оправдаете в очите на хората), струва си да го направите.

5. Вашата история трябва да има полезна цел.

Примери за цели, които постигате с вашата история:

а) Намерение да бъдем полезни. (Забранено е да изпитвате удоволствие от факта, че някой е съгрешил, както и да се ръководите от лична неприязън към този човек).

б) Ако сте свидетели на нарушение, но вие също нарушавате закона, ви е забранено да разказвате на другите за неговия грях, тъй като сами сте виновни за извършване на подобни (или други) грехове и целта ви е само да унижите другия.

в) Забранено е да се говори за греха на един човек на други грешници. Защото те не виждат нищо срамно в този грях, което означава, че няма образователна полза от вашата история. В края на краищата, те няма да се втурнат да упрекват този грешник или да му помогнат да поправи съвършеното злодеяние!

6. Трябва да се опитате да използвате различен метод на въздействие.

Ако може да постигнете полезна цел, без да разказвате за нарушението, а по друг начин, използвайте този метод! Общото правило е: ако имате и най-малката възможност да не кажете нищо лошо и неприятно за другите, не пренебрегвайте тази възможност!
В своя район Йоси си е спечелил репутацията на побойник, той се държи толкова грозно: обижда хората, оскърбява ги, нагрубява онези, които среща. Наскоро Цвика пое по същия път. Приятелят на Цвика, Пиня, вижда с болка в сърцето си, че Цвика е спрял да се вслушва в съветите му и ако нещата продължават така, той напълно ще пропадне. Но как може да помогне на приятеля си? Първо, в разговор със Цвика, Пиня ще посочи местния хулиган Йоси и ще отбележи, докъде може да стигне човек, който се държи лошо: когато го срещнат, хората се опитват да преминат от другата страна на улицата. Но след размисъл, Пиня решава да не използва примера на Йоси за педагогическо внушение, за да не изпадне в греха на лашон-ара/ злословие/, а да действа по различен начин: на Цвика трябва да преведе примери от Тора и изказванията на мъдреци. Ако учиш, тогава защо не върху Тора?

7. Наказанието за грях трябва да бъде в съответствие със законите на Тора.

1. Вашата история не трябва да причинява на грешника повече загуба, отколкото законът предвижда.

Айзък видял че Ели „заема“ дефицитна книга от Симча. Желанието на Айзък да помогне на Симча да върне откраднатия предмет е разбираемо и добро. Но проблема е, че Айзък не може да убеди „любителя на чужди книги” да върне откраднатото. Това обаче може да направи равин Таненбаум. Затова Айзък е длъжен да разкаже за случилото се на равин Таненбаум, но в никакъв случай на силния мъж Мишка. Той също може да помогне за връщането на книгата, но по малко по-различен начин: със заплахи и побой.

2. Ваш роднина е станал жертва на измама.

Ако всички седем условия, изброени по-горе, са изпълнени, може да съобщите за инцидента, дори ако жертвата не е поискала това. Но ако тези условия не са изпълнени, тогава е забранено да се казва, дори ако сте били попитани.
Забраната е много сериозна: дори и да чуем, че някой е измамил наш близък, трябва внимателно да проверяваме спазването на посочените седем условия. Прибързаността по сериозни въпроси е постоянна причина за грешки. Нека не действаме безразсъдно!

3. Да разкажем за злословие.

Да предположим, че човек говори лашон-ара(злословие). Можем да кажем на другите хора за това само ако са изпълнени седемте условия. Но това разрешение е валидно само ако лицето, за което са казали злословие, знае, че е охулен. Въпреки това, ако той е в неведение, е забранено публично да обвинявате нарушителя в този грях, тъй като такова обвинение може да се превърне в клюки.
Но ако вашият разказ за нечия клевета може да доведе до несъмнени положителни резултати, можем да направим това дори преди човекът да разбере, че е бил наклеветен.
Например Рувен се изказа лошо за Шимон и сме сигурни, че той отново ще повтори греха си. Тъй като, за съжаление, много хора са склонни да вярват на злословия, ние носим отговорност да ги предупредим, че им говорят лъжи. Това ще им попречи да се доверят на Реувен. Освен това може би Рувен, виждайки, че историите му не впечатляват слушателите, ще спре да ги разказва. В резултат на нашия така наречен „превантивен акт“ Рувен ще чуе упрек за клевета и може би в бъдеще ще стане по-внимателен с езика си.

4. Злословим за някой, който ни е наранил

Да предположим, че сме били измамени, унижени или обидени неприятно! Въпреки това е забранено да се казва на другите за това.
Можем да измислим извинение: да кажем, че единствената ни цел е да укорим нарушителя и да гарантираме, че той няма да направи това отново. Нека не вярваме на тази самоизмама! В края на краищата, всъщност, признаваме, че ние сме водени от желанието да отмъстим.
Когато хората научат, че престъпник е избягал от близкия затвор, те естествено държат вратите си заключени. По същия начин, ако сме ядосани на някого, ще направим всичко възможно да си държим устата затворена. В крайна сметка, ако не направим това, ние, не дай си Боже, ще извършим греха да произнесем лашон-ара.

Рознер разказва лоши истории за Синявски. Райхер се опитва да го спре.
„Не ме разбирайте погрешно – възрази Рознер, – аз лично нямам нищо против Синявски, но той постоянно обижда другите. Наскоро, например, той гневно ми се подигра пред публика от над 20 души.
Райхер не бил убеден от това обяснение и отвърнал: „Ако нямате лична неприязън към него, тогава защо никога не сте го осъдили или упрекнали преди тази история, а едва сега се изпълнихте с педагогическо възмущение?“

5. Ако разкажете за някого, който ви е причинил вреда, за да предотвратите загуба.

Да предположим, че сте жертва на някакво неприлично действие. Може да кажете на други хора за това, ако в резултат на историята ние или върнем загубата, или коригираме това, което е направено срещу нас.
Когато човек е измамен, неговата реакция на измама обикновено е бърза и необмислена. Следователно, човек трябва да бъде изключително внимателен, за да не наруши някое от горните условия. Те са толкова важни, че ги изброяваме отново.
(1) Трябва да се ръководим от практически полезна цел: да възстановим загубеното, да предотвратим евентуални щети.
(2) Трябва да сме лични свидетели, че този човек, а не никой друг, е отговорен за причинените ни щети. Ако действаме въз основа на слухове, тогава нищо не може да се направи срещу този човек.
(3) Преди да предприемете действие, трябва внимателно да обмислите ситуацията и да претеглите всички плюсове и минуси, за да се уверите, че този човек не е изпълнил някой закон от Тора. Нека се опитаме да бъдем обективни и да не забравяме предразсъдъците си! Може би според закона този човек е имал право на деянието, което е извършил.
(4) Ако е възможно да постигнем положителен резултат, като говорим лично с нашия насилник, трябва да го направим.
(5) Когато разказваме, трябва да вземем предвид и най-малкия детайл, дори и този, който характеризира нашия нарушител от положителна страна. (Всеки подобен детайл, дори и да не оправдава напълно човека, все пак в известна степен подценява сериозността на нарушението му.) Нека не преувеличаваме и не изостряме конфликта. Дори и да сме сериозно обидени от факта, че сме били третирани лошо, ще се постараем личната амбиция да не повлияе на справедливостта на оценката ни и обективността на цялата история като цяло.
(6) Ако имаме и най-малката възможност да постигнем положителен резултат, без да говорим лошо за нашия нарушител, ние сме длъжни да го направим. И ако все пак трябва да споменем името на нарушителя, тогава ще дадем възможно най-малко подробности, за да намалим евентуалната вреда.
(7) Нашата история не трябва да причинява повече вреда на нашия нарушител, отколкото се изисква от закона на Тора.

6.Човекът не иска да ни направи услуга

Някой не прояви необходимата отзивчивост към нас. Забранено ни е да го споменаваме в разговор с други хора, за да унижим този човек. Това включва различни случаи: някой не ни е дал пари назаем, не ни е поканил на гости, не е бил любезен с нас и т.н. Забранено е да се дразним от това, дори и да нямаме намерение за отмъщение. Наранените чувства не са причина да говорим за това, което ни наранява.
Г-н Ашевски заминава на средиземноморски круиз. Г-н Алтерман, който си е купил билет за същия кораб, моли приятел да вземе част от багажа му с него. Ашевски отказва молбата, въпреки че има само един куфар. Алтерман няма право да говори за това, дори ако Ашевски няма причина да откаже на молбата му.
Резл помоли Ципи да й заеме малка сума. Тя отказала. Резл, когато се среща с Фейга, се оплаква: „Честно казано, не знаех, че Ципи е такава скъперница. Тя не ми даде нито стотинка!“ Изявлението на Резл съдържа лашон-ара.

7. Позорене на общност, поради липса на милосърдие

Понякога се случва човек, посетил друг град или еврейска общност, да смята, че не му е обърнато нужното внимание, и започва да говори пренебрежително за тази общност или град. Той извършва много сериозно нарушение на забраната за лашон-ара/злословие/ – все пак става дума за голям брой хора. Той има право да съобщи за това на авторитетно лице, при условие че единственото му намерение е да поправи ситуацията в посочената общност. Разбира се, като прави това, той трябва да спазва всичките седем условия, споменати по-горе.
Мосю Блументал, събирайки пари за достойна институция, се обърнал към известна синагога, но получи много малка сума. Мосю Блументал, шокиран от алчността, изразил раздразнението си в присъствието на мосю Полак. Това, което е разказал, е лашон-ара!
Друг пример за забранено говорене: „Евреите от град К. всички до един са сноби.“

8. Злословие за група хора

Забранено е да се злослови за голяма група хора, дори и да не споменаваме конкретни имена. Ето защо е забранено да се злослови за етнически и религиозни групи, например да се каже, че ашкенази (хора от европейските общности), сфарадими (хора от мюсюлмански страни), мароканци, хасиди, руски евреи и т.н. правят нещо лошо…

9. Злословие за целия еврейски народ

Ужасен грях е да се говори лошо за народа на Израел. Никога не казвайте нищо осъдително за евреите като цяло или за всички израелци („Те правят всичко погрешно“, „невъзможно е да се живее с тези хора“, „Трудно ми е да съществувам в тази страна“ и т.н.).

10. Злословие като отмъщение на злословие

Да предположим, че някой говори лошо за нас. Нямаме право да му отвръщаме по същият начи.
Титенщайн нарече Дашевски измамник. Дашевски чува за това изявление, но няма право да злослослови за Титенщайн в отговор, въпреки че може да вземе необходимите предпазни мерки, така че изявлението за „измамник“ да не му навреди.

11. Злословие в оправдание

Някои хора използват злословие за самозащита и самооправдание, когато са заподозрени в някакво неправомерно действие. Човек дори и да знае кой всъщност е извършил престъплението, няма право да го назовава, за да се въздигне. Единственото, което може да направи, е да се опита да убеди другите в своята невинност. И ако той е в състояние да поеме вината върху себе си, за да спаси друг човек от неприятности (срам, укор и т.н.), тогава той ще извърши постъпка, достойна за всякаква похвала. Талмудът дава редица примери за такъв алтруизъм.

Ако вие и някой друг сте заподозрени в извършване на някакво нарушение и за да се оправдаете, автоматично прехвърляте вината на някой друг, все още имате право да декларирате своята невинност (разбира се, ако сте наистина невинен). Но в случай, че действието, в което сте заподозрени, всъщност не е незаконно, а някои просто го считат за такова, Хафец Хаим не дава ясен отговор дали може да декларирате невинността си и по този начин да прехвърлите вината върху някой друг. Помислете и решете сами!

Трима приятели вървят по улицата: Берл е отпред, Янкел и Ицик са зад него. Янкел нарочно блъска Берл отзад. Обръща се и вика: „Ицик, какво ти стана?“ Ицик може да му каже: „Изобщо не съм аз“, дори ако там няма никой освен тях тримата. Но му е забранено да казва: „Янкел те блъсна“. Още повече, че ще бъде похвално, ако Ицик поеме вината върху себе си (така че Янкел да разбере грешката си и да не я повтаря отново).
Но ако Янкел бутне Берл случайно (например, като се препъне) и подозрението падне върху Ицик, тогава няма ясен отговор дали Ицик може да каже, че не е виновен, ако там няма никой освен нашите приятели.
Силният глас на Елка събуди Рина. Рина, мислейки, че Ести е направила това, я напада с упреци. Ести отговаря: „Не аз те събудих, а Елка.“ Това изявление съдържа злословие. Трябваше да отговори просто: „Съжалявам, но не аз те събудих.“

Автор-Рав Зелиг Плискин

Източник-toldot.com

Превод-bneinoah-bg.com