Лъжата, дори безобидна, е омразна пред Всевишния.
Лъжа /шекер/!… Знайте, че както някой, който претегля сребро и злато на везни, различава леко от тежко, така и мъдрият претегля на везните разума, за да различава лъжата от истината. Но между лъжа и лъжа има разлика. Как е възможно това? Всеки, който посочи дърво и каже, че е злато, лъже и това е лъжа, която всички разбират. Но някой казва за червената мед, че е злато – това е лъжа, но разобличаването на тази лъжа изисква размисъл, защото медта и златото си приличат на външен вид. И има майстори, които фалшифицират мед със злато толкова умело, че дори експертите забелязват фалшификата много трудно.
Същото се случва и с хората: някой хитър лъже толкова много, че изглежда, че казва истината. Но мъдрият разбира всички и различава лъжата от истината. Всеки знае, че лъжата и истината съжителстват тясно в човешкото сърце. Някои хора са толкова фалшиви, че дори съзнателно да подозират лъжа, те са привлечени от нея, особено ако намерят доказателства, които правят лъжата да изглежда като истина. И правдивият човек, който не действа според лъжата, след като открие такова доказателство, ще бъде измамен и ще посегне към лъжата. Но мъдрият човек със своята мъдрост ще опровергае фалшивите доказателства. Трябва да знаете, че всеки мисли според собствените си качества.
Всички аргументи на мързелив човек съответстват на неговия мързел, гневен човек спори според гнева си, а горд човек спори според гордостта си. И други правят същото – в съответствие с техните качества, за които говорихме. Човек спори според качеството, което преобладава в него: прахосникът в своята разточителност, скъперникът в своето скъперничество, любящия в своята любов, мразещият в своята омраза. Следователно, който иска да бъде истински човек на Всевишния, трябва преди всичко да се излекува от всички лоши качества, така че преобладаващото качество да не го влачи със себе си според своята същност – тогава той ще може да постигне истината.
Има девет вида лъжи. Ето първия вид: някой отрича, че е получил ипотека или заем, или лъжесвидетелства и други подобни. За тази лъжа има две наказания. Едната е за лъжата, защото лъжата, дори безобидна, е омразна пред Всевишния, както е казано: „Ето шест, които Всемогъщият мрази, и седем, които са Му отвратителни: горди очи, лъжлив език < …> лъжесвидетел, който диша лъжи” (Мишлей 6 ; 16-19), и се казва: „А аз мразя лъжливите устни” (пак там 8; 13). Второто наказание е за вреда, причинена на ближния.
Вторият вид е лъжа, която не вреди на никого. Но такава лъжа се изрича от човек, който възнамерява да убеди друг да му повярва, да му се довери и да се отпусне пред него. И тогава той ще може да причини зло, както е казано: „С устните си говорят мирно с ближния си, но в сърцето си му приготвят засада“ (Еремия 9:7). И дори един цар от плът и кръв мрази лъжата, както е казано: „Гнусотата за царете е творението на злото <…> Благоволението на царете е устните на истината“ (Мишлей 16; 12-13).
Третият вид лъжа е, когато мамят не с цел да отнемат имущество. Но лъжецът вижда, че ближния му очаква добро, и се опитва да вземе това добро за себе си чрез лъжа и измама. Или мами ближния си, за да получи подарък, например като донесе фалшива новина. И мъдреците казаха: „Който мами, като че ли се покланя на идоли, както е казано: „Внезапно баща ми ще се докосне до мен и аз ще бъда измамник в очите му“ (Битие 27: 12) и е казано за идолопоклонството (Еремия 10:15): „Те са нищо, продукт на измама“ (Синедрион 92а). Това не е точно идолопоклонство, но е подобно на него, защото се крие зад измама и прибягва до помощта на лъжата.”
Четвъртият вид лъжа е, когато лъжат, като преразказват чутото и променят нещо в чутото. Лъжецът няма полза и лъжите му няма да навредят. И понякога лъжецът казва нещо, което сам е измислил. Той трябва да бъде наказан за това, че обича безполезни лъжи, и крал Шломо каза за това: „Който диша лъжи, е лъжлив свидетел“ (Мишлей 6:19). Това означава: ако видите човек да изрича лъжа, знайте, че това свойство ще го доведе до лъжесвидетелстване, защото той обича лъжата. Но има хора, които неволно изопачават това, което чуват – защото не се опитват да открият дали чутото е истина. Това също е лошо качество. И крал Шломо каза за това: „Човек, който слуша, ще говори вечно“ (пак там 21; 28). Това означава: който слуша внимателно, опитвайки се да разбере същността на въпроса, за да преразкаже всичко истинно, избягвайки лъжата, той ще говори вечно, защото хората го слушат с желание и няма да го упрекват за това, което е казал.
Петият вид лъжа е когато обещават да направят добро или подарък или нещо, което ще помогне на друг. Но те не обещават така, че другия да се надява, а когато казват това, мислят в сърцето си да не го изпълнят. И мъдреците казаха за това: „Не можеш да кажеш едно нещо, а да мислиш друго“ (Бава Мециа 49a).
Шестият тип включва неизпълнено обещание за добро. Когато дадено обещание е дадено по такъв начин, че другият човек се надява, човек не трябва да нарушава обещанието.
Такава измама води до по-голямо наказание, отколкото за предишната лъжа (и той не направи повече, отколкото каза!), тъй като такава измама е като нарушаване на клетва. А за този, който казва, че ще даде малък подарък, без дори да използва думата „обещание“и не дава, писано е: „Нарушаването на думата е нечестно” (Бава Мециа 49a). Защото човекът е разчитал на него и му вярва, тъй като подаръкът е малък. И ако той е беден, въпреки че дара не е голям, злото на този, който наруши думата си, е голямо, защото той даде обет и наруши казаното: „Той няма да наруши думата си“ (Бамидбар 30; 3). И така, някой се похвали публично, че е дал подарък на някого – това е като обещание, тъй като той се прославя с щедростта си – да изпълни обещанието си, като получи чест и уважение за това.
Седмият тип включва такава лъжа, когато казват на някого за добро дело, което уж е направено за него, и не го правят, или съобщават, че са казали добра дума, но всъщност не правят нищо. И мъдреците казаха за това: „Не можете да заблудите хората дори с думи“ (Хулин 94а). Това е грях, защото сме длъжни да казваме истината, защото казването на истината е една от основите на душата.
Осмият вид лъжа е да се хвалиш с добродетели, които не съществуват. Хваленето с добродетели само по себе си е голям грях. Когато човек се хвали, се оказва, че неговите добри дела и неговата щедрост не са в името на Всевишния, а в името на себе си и собствената си слава. И мъдреците казаха: „Ако някой е удостоен с това, че знае два трактата, но знае само един, трябва да каже: „Знам само един“ (Йер. Швиит 10; 3). И още повече, не може да се лъже и да се хвали с добродетели, които не съществуват.”
А този, който мами, като разказва това, което е чул, но променя смисъла по желание, принадлежи към деветия тип лъжец. От това няма вреда за никого и има малка полза за него, макар и не парична. Например (Евамот 63a), когато Рав каза на жена си: „Сготви ми леща“ и тя му сготви боб, а когато той каза: „Сготви боб!“, тя сготви леща. Чия, синът му, когато Рав искаше боб, каза на майка си: „Сготви лещата“ и тя приготви боба. Синът направил това от уважение към баща си, искайки да бъде приготвено това, което иска бащата. Въпреки това Рав му забранява да го прави, защото е писано: „Научиха езика си да лъже“ (Еремия 9:4). Но тази измама не получава същото наказание като онези, които обичат безполезните лъжи и принадлежат към четвъртия тип лъжци. И така, девет вида лъжи.
И ако дойдат при вас и поискат нещо, което имате, не казвайте: „Нямам го!“ Откажете по различен начин, без да лъжете. В „Сефер хасидим” пише, че дори ако неевреин дойде в къщата на евреин и поиска пари назаем, и евреинът има пари, но не иска да даде назаем, той не трябва да казва „ Нямам пари”, нека откаже иначе, без лъжи. Но ако неевреинът знае, че има пари, тогава евреинът няма друг начин да се измъкне, може би е по-добре да каже „нямам“ – в името на мира, за да избегнете омразата. Всичко е по ваша преценка и зависи от обстоятелствата. Ако може да кажете: „Имам пари, но ми трябват за друго“, кажете го, ако знаете, че можете да откажете, без да предизвикате омраза. Наказанието за лъжеца е голямо – не му вярват, дори и да казва истината.
И човек не трябва да постъпва така, че другите да лъжат заради него. Това означава, че ако видите двама души да говорят тайно, не се приближавайте до един от тях и не ги молете да разкрият тази тайна. Той няма да иска да каже, но ще се смути, че не иска да ви каже и затова ще се опита да се отърве от вас по някакъв начин и по този начин ще излъже. И трябва да бъдете внимателни в делата си: не мамете в търговията и не принуждавайте другите да мамят. И трябва да се пазите да не сте в компанията на лъжец, да не правите бизнес с лъжец и да говорите с него възможно най-малко. Необходима е голяма мъдрост, за да се избегне лъжата, защото злото влечение непрекъснато се опитва да улови човека и му дава лъжливи причини да го хване в мрежата си.
Но понякога е позволено да се измами. Например за помиряване на хората. И можете да хвалите булката на младоженеца, като казвате, че е красива и благочестива, дори и да не е така. И също така, ако гостоприемен домакин ви е проявил любезност, не казвайте публично: „Какъв добър човек! Каква голяма чест ми оказа той, когато го посетих!“ – за да не се втурнат недостойни хора да посетят гостоприемния домакин. И за това се казва (Мишлей 27; 14): „Ако някой благослови ближния си със силен глас рано сутринта, това ще му се счита за проклятие“ (Ерхин 16а).
И освен това, ако ви попитат: „Научихте ли?“, тогава би било акт на скромност да кажете „не“. Ако сте дошли в синагогата късно, защото сте били с жена си, и те са ви попитали защо сте закъснели, трябва да посочите друга причина (Бава Меция 23б). Във всички тези случаи, когато мъдреците ви позволяват да лъжете, все пак е по-добре да не лъжете, ако можете да се справите, без лъжа. Например те питат: „Знаете ли такъв и такъв трактат?“ Отговор: „Мислите ли, че знам?“ И ако по този начин можете да се отървете от този, който пита, и да не лъжете, това е по-добре от лъжата. И правете това във всичките си дела. И ако направиш това, щастлив си ти и щастлив е този, който те е родил.
Автор-Орхот Цадиким
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com